Сещам се пак за Лъки преди много години една есен на село. Едни деца, внучета на местни, минават покрай двора и ме викат. Намерили невероятно красиво мъжко коте на около 3 месеца, явно изхвърлено от кола на пришълци. Не беше диво селско. Знаейки, че съм котколюбител, ми го донесоха. Сложих го в едно кашонче, опитах се да го вкарам вътре, че по това време нощите там са студени, но Лъки освирепя. А бях намерила дом на котетата й само преди седмица и се надявах, че ще сработи майчиния инстинкт. Напротив. На сутринта закарах котето при една баба и после разбрах, че внукът й го е осиновил в Перник.
За съжаление съвсем не всички котки свикват да живеят със себеподобни в апартамент. Преди години една колежка беше постоянно с драскотини или превързана - два непонасящи се котарака, живеещи разделени в двете части на апартамента. Но понякога успяват да се докопат един до друг, пада невероятен бой, и тя в опита да ги разтърве често понасяше сериозни наранявания.
Не искам да те плаша, но не е ясно какво ще стане. Дано само Джинги да не започне да пишка постоянно навсякъде от стрес и недоволство.
И още нещо - не си живяла достатъчно време с котки, за да познаваш езика на тялото им. Ако са просто ядосани и агресивни е един, ако са агресивни от страх е различен. Ако Джинги освен че се ежи и съска е накокошинена - със щръкнала козина, видимо удължена и уголемена и с опашка изведнъж станала като четка за шишета, означава че я е много страх.
Добавям:
На първо време избягвай да го гушкаш пред нея, защото ще реши, че е изоставена и ще се влошат нещата.
А за ноктите на бебока - трябвада свикнеш с драскотините по цялото ти тяло, със съборените саксии и унищожените цветя и с куп други бели - нормално е за всяко малко коте.