Любители на Котки - Тема 147

Най-големия ми ужас, Ушатото е обречен навън, за Топче да не пиша.
Котьо, изроди и това е меко казано.

Mamo Nana, как е твоето бебче? Мисля го.

Има много случаи на върнали се котки след като са изхвърлени  на километри от дома, но това са дворни котки. Тези, които живеят в апартаменти са със закърнели сетива. Ако е жилищен блок, често мяукат пред вратите на съседите от друг етаж. Ако е паднала от балкона, то тя се крие с дни и седмици. Едва когато спре да се страхува много,  стига да е оцеляла за това време , може да се покаже и евентуално да познае стопаните си.

Ако знаете уличникът Рижко колко се изплаши онзи ден, когато го водихме на лекар! Според мен напълно е забравил уличния живот. А мислех, че ще познае входа, хората, които го хранеха. Имаме си заведение за скара до входа. Редовно хранят котките, включително и Рижко преди инцидента. Специално ги извикахме, за да го видят. Ами побърка се от страх!

Лапите са сиви след нощния живот Измъкна се още веднъж ама се завърна и сега хърка на дивана, уморена ...

Благодаря, добре сме. Яде много /вече го ограничавам/, защото тръгва и към подрискване. Мачкам му храната, не смея да му давам парченца още. Чака само някой да го гушне и започва да суче /ръка, шия .../звучно до заспиване.  Стана много бърз. На моменти подскача, на моменти дебне, на моменти се стрелка. Столът още е висок - не се качва и не слиза сам. Справя се с тоалетната, но трябва винаги да е чиста. Абе сладур ми е и всички си го обичаме.
Понякога ме гледа по един особен начин и тогава си мисля, че зад този поглед има повече човечност, отколкото при някои хора.

Много сладунест мъник, как се е наместил на максимално защитено място да си поспи! Разраненото по предната лапичка май е минало напълно?

Щом сам ходи до тоалетната, най-трудното мина. Моля, поствай снимки, поне веднъж в седмицата, да го виждаме как расте.

Колко е мъничък все още, шушулка

Здравейте.И аз се включвам във вашата тема🙂 Това е Таби, която днес става на 5 месеца 🥳

Благодаря за отговорите, момичета!
Като бях малка имахме папагали, обикновени вълнисти. Двечки, бяха добри приятелчета, много се обичаха. Пускахме ги извън клетката да си летят свободно из апартамента, като бяхме обезопасили прозорците с мрежи. Но веднъж женската се измъкна. Нямало е никой вкъщи. Прибираме се и гледаме: мъжкия седи в клетката сам, унил. А по принцип се прибираха в кафеза само за сън. Усетихме се какво е станало. Слизаме пред кооперацията и женската там. Кацнала на едно дърво и чурулика. Слязохме с кафеза с мъжкия, заседнахме пред кооперацията и той пее отвътре, тя - отвън. Това става в центъра на Сф, коли, трамвай, народ, шум, а то птичето не е свикнало и от всичко се стряска... Баща ми взе една рибарска мрежа и започнахме да я дебнем. Тя тъкмо се приближи до клетката и се появи отнейде някаква котка и я подплаши. Но след известно още дебнене тате успя да просне върху нея мрежата и си я прибрахме.
Втория път, когато избяга (пак женската) стана пред очите ми. Бяхме на пети, последен етаж, на 300 метра от Борисовата градина по въздух. В центъра около нас сградите всички бяха около 4-5 етажни и аз успях да я проследя как полетя над покривите по посока парка, летя, летя, докато я загубих от поглед. Много ревах. Не очаквах да се намери вече, измина голямо разстояние. Все пак слязохме с кафеза на улицата, мъжкия пак чурулика... ама то къде ти, то това прелетяло над планини и долини... и в един момент...  се появи! След може би 2 часа чакане. Нямам идея как ни е намерило! И последва  пак същата схема с рибарската мрежа... повече не успя за избяга.
А аз си представям, че ако маца избяга, бих клечала пред къщата да я викам. Не дай си Боже. В блок ако е (живея в блок), ще я гепна, вратата се затваря долу, а и съм на 7 етаж.
Да не се случва, де!

Cinnamon Cookie, много е красива котата на майка ти, това някаква порода ли е, специфична окраска има?
(не липсва "к" в думата, напоследък наричам Джинги "моя Кота-Мота"... май само така я наричам.

Добре дошла на Таби! Много пух, много нещо!

По повод излизането аз се разбрах с моя вет да не ходим при него, а той да идва у нас. За да им е спокойно на принцеските ми. Че, въпреки че е на 2 мин от нас, голям страх, голямо нещо! Страх ги е да са навън, особено в асансьора, в кабинета вече са си дзен.

Ноеми, не е чисто породисто котето, смеска от сиамка и обикновена късокосместа е, взето от двор с много котета.
Просто окраската така интересна се е получила знам, че мама я обожаваше и особено точицата на носа. Опашката и очичките са черни и се е получила много красива.

Да, мина. Всеки ден го реша и го мажа с бебешки крем там където няма козинка. Сигурно му е хубаво, защото стои и си играе доволен.
Ще пускам снимки.
Благодаря за интереса и вниманието!

Mama_Nana, ти си с най-малкия бебешор май, в темата ?

Имаше един виц за малоумниците, дето си хвърлят котките надалеч, да не се върнат. Може би беше публикуван преди време в темата, не помня точно, или във Фейса. Много се смях тогава.

Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от вкъщи и го оставил там. С леко сърце се прибрал, но какво да види?! На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка. Мъжът побеснял, на следващия ден пак взел котарака и го закарал на 4 км от дома. Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите, мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал. След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
- Котаракът вкъщи ли е?
- Да, скъпи, върна се преди 5 минути?
- Дай ми го изрода на телефона, изгубих се...

Момичета, изпуснала съм цяла тема. Надявам се всички котаци да са добре

Имам спешно питане за "Четири лапи" в Банкя. Наистина ли лекуват улични животни, котки конкретно?

Единият ми брат (Джони Деп, дето показвах) пак се натъкнал на коте - около тримесечно, с гноясало краче. Два дни беше на стационар в "Свети Антим", за да почистят мястото. Било е течаща дупка, силно миришеща. Според хирурга имало скъсани връзки. Правили са снимка и няма счупено. Доста пари заминаха дотук, а още се възстановяваме финансово от операцията на Майки. Ветеринарят е казал, че "Четири лапи" могат да го поемат. Така ли е? Някой има ли опит, освен с кастрации?
След малко ще ходим да го вземем. Ако има кой да го лекува като бездомно, добре. Ако не, брат ми не мисля, че така ще го остави. Оплаква се, че все на него се случва Танче, на теб сигурно ти е познато, нали?
Като се оправи, докато/ ако му намерим дом, май ще е при нас. Чудничко!

Аз съм им пускала запитване по друг повод в интернет страницата и ми отговориха много подробно на следващия ден. Пиши им или звънни направо, ако е по-спешно