Повечето ми приятелки са около 30-35-40 годишни и има доста неомъжени. Те сами си казват, че ми завиждат за децата. Но според мен това не е лоша завист и не виждам нищо чак толкова нередно 
Виж целия пост
Завиждат ли ви приятелките ?
- Публикувана: 30 авг. 2006, 13:35 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 10:36 ч.
# 90
1 септ. 2006, 04:09 ч.
# 91
5 септ. 2006, 10:37 ч.
Как и помогна да го преодолее?
Като й показах, че също има за какво да бъде щастлива. В разни оптимистични разговори. Човек наистина понякога не забелязва собственото си щастие и затова страда по чуждото. Мисли си, че другия е "помилван от съдбата" , а че на него все проблеми му се случват. А според мен всеки си има проблеми, но всеки си има и за какво да се радва. Не бива да се гледа само от едната страна.
Виж целия пост
Да, случвало ми се. Но понеже много я обичах, и помогнах да го преодолее. Дискретно. Когато човек е щастлив, не завижда на другите. Просто се радва за тях.
Като й показах, че също има за какво да бъде щастлива. В разни оптимистични разговори. Човек наистина понякога не забелязва собственото си щастие и затова страда по чуждото. Мисли си, че другия е "помилван от съдбата" , а че на него все проблеми му се случват. А според мен всеки си има проблеми, но всеки си има и за какво да се радва. Не бива да се гледа само от едната страна.
# 92
5 септ. 2006, 10:58 ч.
Света не може да съществува и да се развива без завист. Според скромната ми теория - завистта и егоизма движат света.
Колкото до завистта у приятели - най-близките ми такива не са способни на завист, защото знам че истински ме обичат. Виждала съм завист в очите на приятели-тип познати. Но какво ми пука за тях?!! Като по-малки, на сестра ми много и завиждаха разни нейни съученички.. опитвах се да я възпитам, че трябва да се гордее с това - щом някой ти завижда значи има за какво. Друг е въпроса, че лично аз никога не съм изпитвала гордост от прозряната завист, а само неприязън към автора и.
Виж целия пост
Колкото до завистта у приятели - най-близките ми такива не са способни на завист, защото знам че истински ме обичат. Виждала съм завист в очите на приятели-тип познати. Но какво ми пука за тях?!! Като по-малки, на сестра ми много и завиждаха разни нейни съученички.. опитвах се да я възпитам, че трябва да се гордее с това - щом някой ти завижда значи има за какво. Друг е въпроса, че лично аз никога не съм изпитвала гордост от прозряната завист, а само неприязън към автора и.
# 93
5 септ. 2006, 15:30 ч.
Не съм усещала завист от приятелки,но те са наистина малко и са стойностни хора.
Иначе от заобикалящата ме среда усещам постоянно.През ден идват услужливи псевдо- приятели да ме съветват
Е,установих че това не се умира.Нека има хората за какво да си приказват
Виж целия пост
Иначе от заобикалящата ме среда усещам постоянно.През ден идват услужливи псевдо- приятели да ме съветват
Е,установих че това не се умира.Нека има хората за какво да си приказват
# 95
6 септ. 2006, 02:51 ч.
Ако ми завиждат , значи не са ми приятелки . По това се определя стойностния човек , въпреки че се оказах в ситуация , в която мой приятел с големи финансови възможности , които за съжаление са явни , да прояви завист в областта на материалното , свързано с мен . Бях шокирана , защото не съм го очаквала от мъж , а жените завиждат за други неща .
Виж целия пост
# 96
6 септ. 2006, 06:18 ч.
Имах преди години приятелка, с която бяхе много близки, но когато усетих , че не е искрена към мен и се отсраних от нея.
Виж целия пост
# 98
6 септ. 2006, 16:13 ч.
Единствената ми истинска приятелка е много далече от България.Всички останали са в графа:просто познати.Така че:Не
Виж целия пост
# 100
6 септ. 2006, 23:10 ч.
Колебаех се дали да споделя,но все пак.......напатих се от приятелки.Не исках личните ми драми ама ме сърби да споделя.
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
Виж целия пост
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
# 102
7 септ. 2006, 11:46 ч.
Виж целия пост
Единствената ми истинска приятелка е много далече от България.Всички останали са в графа:просто познати.Така че:Не
# 103
7 септ. 2006, 12:13 ч.
истинските ми приятелки - не.
но тези, с които животът ме среща като истински приятелки, са такива, с които аз "не деля един мегдан", както се казва. не сме в една професионална сфера, не харесваме едни и същи мъже и т.н.
например моите познати, които упражняват същата професия, ми завиждат много, ама страшно много. и не че искат те да имат това, което имам аз, а по-скоро - аз да го нямам. и не че са лоши хора, може би ако бяхме в различни области, щяха да са ми много добри дружки.
всичките ми истински приятелки са жени, с които аз в нищо не се конкурирам. може би това е обяснението.
Виж целия пост
но тези, с които животът ме среща като истински приятелки, са такива, с които аз "не деля един мегдан", както се казва. не сме в една професионална сфера, не харесваме едни и същи мъже и т.н.
например моите познати, които упражняват същата професия, ми завиждат много, ама страшно много. и не че искат те да имат това, което имам аз, а по-скоро - аз да го нямам. и не че са лоши хора, може би ако бяхме в различни области, щяха да са ми много добри дружки.
всичките ми истински приятелки са жени, с които аз в нищо не се конкурирам. може би това е обяснението.
# 104
8 септ. 2006, 17:53 ч.
жените,като цяло са много завистливи същества
особено по-злобливите такива
Виж целия пост
особено по-злобливите такива
Препоръчани теми