Гледам азиатско кино от известно време, та не търся нищо конкретно. Просто ми е любопитно дали има заглавия, които идват наум при такъв въпрос и ако не съм ги гледала, бих ги потърсила, независимо от жанра.
Изгледах The island of cats и Theatre: A Love story.
Обичам котки и винаги съм имала около мен, та моментите от споделеното ежедневие с котка ми бяха много мили и усмихващи. Обикновено има стереотипи относно тях, но от моя опит са наистина добри другари, нежни същества са и не мразят нито хората, нито другите котки (чак толкова, колкото им се носи славата)
Беше наистина приятен филм и много ми допадна как бяха представени остаряването, животът като вече възрастен човек, връзките и загубите, специфичната самота, спомените и желанието за живот.
За вторият филм нямам много да кажа, мисля, че беше реалистичен. Много неща имаше, желание за любов може би, неудобни чувства и мисли, които обикновено във филмите се замазват/пропускат/игнорират в името на по-светла картина също. Това ми хареса най-много. Хората се срещат и разделят, имат връзки с други хора като през цялото време откриват себе си и трябва да се справят с тези открития. Усетих филма повече като история за това какви сме в светлината на нашата любов, сетих се и за една песен на Yang Hee-eun - About the loneliness called love. Интересен филм, но ми подейства по-скоро тъжно и депресиращо.
Виж целия пост
Изгледах The island of cats и Theatre: A Love story.
Обичам котки и винаги съм имала около мен, та моментите от споделеното ежедневие с котка ми бяха много мили и усмихващи. Обикновено има стереотипи относно тях, но от моя опит са наистина добри другари, нежни същества са и не мразят нито хората, нито другите котки (чак толкова, колкото им се носи славата)
Беше наистина приятен филм и много ми допадна как бяха представени остаряването, животът като вече възрастен човек, връзките и загубите, специфичната самота, спомените и желанието за живот.За вторият филм нямам много да кажа, мисля, че беше реалистичен. Много неща имаше, желание за любов може би, неудобни чувства и мисли, които обикновено във филмите се замазват/пропускат/игнорират в името на по-светла картина също. Това ми хареса най-много. Хората се срещат и разделят, имат връзки с други хора като през цялото време откриват себе си и трябва да се справят с тези открития. Усетих филма повече като история за това какви сме в светлината на нашата любов, сетих се и за една песен на Yang Hee-eun - About the loneliness called love. Интересен филм, но ми подейства по-скоро тъжно и депресиращо.
, предложения.
. Още малко и Tuon ще трябва да ми даде аватар с куче 
туй хич не ми е силната страна, Рос помагай моля. 
Дам, Beautiful Days е точно като за теб. 
В момента гледам "Soredemo, Ikite Yuku", но някак не мога да я изгледам наведнъж както обикновено правя. 
И на мен.