Магията на изтока - тема 62

  • 19 224
  • 733
# 60
A Banana? At This Time of Night?
Скрит текст:
Eто така се правят филми според мен по темата. Докато гледах на няколко пъти, да не кажа почти през цялото време, си мислех как и с какво мога да помогна безвъзмедно /доброволно на познати, близки, съседи... които са така провокирани със здравето си , че зависят от други хора. Свалям шапка на такива доброволци. Сред показаните типажи във филма имаше най-различни хора , но всички достойни за уважение, за това което правеха, въпреки своя личен живот.
Отделно типа дух , който има този пациент , като човек заболял в детска възраст с летална диагноза. Как самия той се е  справил и справя с падналата му се ситуация.
Добър филм. Браво. Имаше си всичко от началото до края. Целта си при мен постигна.

 


И аз го изгледах. Не ми беше лесно, както и не ми е лесно да коментирам, защото откривам прилики между единия от героите и себе си, а това го прави доста лично. Почти по същия начин ми въздейства Jose със Сатоши Цумабуки.
Скрит текст:
Моето състояние е много по-леко, сравнено с героя от филма. Много от мрачните прогнози на лекарите след раждането ми не са се сбъднали. И все пак състоянието ми налага да полагам усилия в ситуации, които за повечето хора са елементарни. През годините съм постигнала напредък и към днешна дата водя до голяма степен нормален начин на живот, дори на работа ходя, макар и на половин ден. И все пак животът ми си има трудности и ограничения, с каквито повечето хора изобщо не се сблъскват. Най-лошото според мен е мисълта, че си бреме за околните и че за всички би било по-добре, ако те няма. Понякога тази мисъл става наистина натрапчива и е трудно да не се предадеш пред нея, колкото и силен да е духът ти. С това не се оплаквам, просто споделям личен опит.
Виж целия пост
# 61
Мда, духа. Духа е много важно нещо. Трябва да се пази, калява, "глези" и когато му стане много минорно , човек да знае как да излезе от мисловната си "дупка".
Скрит текст:
Във филма бе показан/загатнат и този аспект - с чувствата на главния герой спрямо родителите му, близките му. Тяхните също.
Сред пациентите с тежки доживотни хронични заболявания ясно че никак често има точно такива хора като показания главен герой, за това и намирам полезно, както бе показано във филма да се правят срещи с такива. Както момчето в болницата което дадоха - и на срещата и после си бе изрязал статията за нашия ГГ. Някакви малки и постижими цели и светлина трябва при такива ситуации.
Мен ме размисли специално и това че човек в такава ситуация както каза ГГ трябва да претръпне и да търси и иска помощ без да се стеснява, двоуми, в прав текст да бъде перде. Дори тогава когато вътрешното му аз/типаж не е "перде". Да не се съобразява с околните, техните погледи, думи...Така или иначе именно той е , както казваме на български, човека в неравностойно положение.

Бел
Скрит текст:
сигурно не ти е било леко да изгледаш филма. Знам какви емоции и мисли породи у мен- "страничен наблюдател" за такава ситуация.
HugHug
Виж целия пост
# 62
Честит рожден ден и от мен, Tuon! Здраве и много щастливи моменти ти пожелавам.
Виж целия пост
# 63
Мда, духа. Духа е много важно нещо. Трябва да се пази, калява, "глези" и когато му стане много минорно , човек да знае как да излезе от мисловната си "дупка".
Скрит текст:
Във филма бе показан/загатнат и този аспект - с чувствата на главния герой спрямо родителите му, близките му. Тяхните също.
Сред пациентите с тежки доживотни хронични заболявания ясно че никак често има точно такива хора като показания главен герой, за това и намирам полезно, както бе показано във филма да се правят срещи с такива. Както момчето в болницата което дадоха - и на срещата и после си бе изрязал статията за нашия ГГ. Някакви малки и постижими цели и светлина трябва при такива ситуации.
Мен ме размисли специално и това че човек в такава ситуация както каза ГГ трябва да претръпне и да търси и иска помощ без да се стеснява, двоуми, в прав текст да бъде перде. Дори тогава когато вътрешното му аз/типаж не е "перде". Да не се съобразява с околните, техните погледи, думи...Така или иначе именно той е , както казваме на български, човека в неравностойно положение.

Бел
Скрит текст:
сигурно не ти е било леко да изгледаш филма. Знам какви емоции и мисли породи у мен- "страничен наблюдател" за такава ситуация.
HugHug
Hug

Скрит текст:
Наистина не е лесно да поискаш помощ. Това означава, че признаваш, че имаш проблем, който сам не можеш да решиш. Не е приятно чувството да зависиш от друг. Аз лично съм на моменти нездравословно упорита в стремежа си да бъда независима. Може би защото съм голям индивидуалист, наистина не ставам за отборен играч. Причинявам си сама разни неудобства, за да не поискам помощ от друг.

Извън тази тема, надявам се скоро и 5 епизод на сериала с Лили Франки да бъде преведен и най-после да си го изгледаме.
Виж целия пост
# 64
Ще ги дочакаме Лили и сие. Hug

Сетих че качих корейските хаймани на Транс-сибира и ги забравих Mr. Green
Отворих  сега втори епизод.
Скрит текст:
И всичко бе познато-спокойно по корейски- то стомаси, то wc и прочие любими им теми но ме напуши смях в сублимнния момент с яденето. Стигнаха до вагон-ресторанта и там вече не издържах. Голямата тема "макарони" на масата   hahaha  . Направо си дойдохме на думата Satisfied. Пауза ми трябва, защото подозирам че ще прочета не един и два бисера.
До тук най-удачната им хрумка в багажа според мен е уоки-токито. Както щъкат напред назад по вагоните и гарите пък са повече от двама.... На второ място са портативните вентилатори.
Много са зле с езиците. Не знам дали за пред камера се лигавят така , нооооо много зле  Tired. Пак почвам да изключвам звука в момента в  който почват да се опитват да говорят на нещо различно от корейски.
Виж целия пост
# 65
Благодаря ! Hug

Gong Yoo в реклама на бира.Отново. Heart Eyes не за бирата.

Виж целия пост
# 66
Theater (2020) / 2 изгледан.
Честно казано не си падам хич по филми за филми/театър/ режисьори/ актьори/сценаристи и сие. Постфактум даже ми е чудно как го изгледах но факт. Края повдигна нивото малко на филма за мен. Иначе всичко ясно. Актьорите според мен изнесоха голяма част от филма, така че ги поздравявам тях. Kento Yamazaki се справи добре. Жанра за мен е психологическа драма, явно съм станала голям циник за да се съглася с "Romance ".
Виж целия пост
# 67
Theater (2020) / 2 изгледан.
Честно казано не си падам хич по филми за филми/театър/ режисьори/ актьори/сценаристи и сие.
О, аз пък как ги обичам! Ще трябва да му хвърля едно око.
Днес гледах Eat Drink Man Woman. Хареса ми, топъл семеен филм.
Виж целия пост
# 68
Eat Drink Man Woman ? Не ми е попадал до сега в полезрението.
И аз съм подготвила филм Postmen in the Mountains (1999). Като го изгледам ще си търся похвала от Tuon. Предупреждавам я  за да се подготви. Така де, крайно мързеливия киноман изгледа за нула време няколко филма SmileyWink

Иначе минах май 3 епизода чевръсто на корейските ми транс-сибирци. Ама защото мишока се развихри. Еми голяма досада са ми далекоизточните на маса и сие , туй си го знам Mr. Green, има няма повтарят от кореската кухня по -добра няма но като им поднесат нещо друго го ядат де , че ти да видиш не и лошо но ... току виж стомасите. .....глупоооости на квадрат. Поне им се случи добре за наказание. Като и с езиците са под кота нула. Та взеха месо за грил от магазин. Ама като "неграмотни" взеха осолено месо а милите те знаем колко са чуствителни към солено, ти да видиш Mr. Green. Eй тоз момент най ми хареса от тез 3 епизода. Езерото Байкал ясно. 5-я елемент дето се присъедини май най ми харесва като за такова предаване. Човека има желание да общува с околните/местните и се опитва. Ей на , провокира пътниците на ферибота да му помахат викайки с цяло гърло на руски приветсвие Smiley. Само за това му пиша 6+ а той и в други моменти се проявява. Сетих се от него за онази драма с папагалите. Ей голяма драма си беше Mr. Green . Мани, ами единия папагал го загубихме.
Виж целия пост
# 69
Шош,ще ти приготвя едно голямо браво Hug
Аз се завърнах в киното,но ми се гледа главно азиатско.

Два японски филма гледах.Всъщнист 1 и половина,че нямам сили да завърша първия.
Обаче си връщам думите назад,че рибите са скучни и не стават за филм.Стават,ако са риба тон и главната е непохватна и мрънкаща,но и мила  - TUNA Girl
Филмът като цяло е симпатичен и лек за гледане.Нишо драматично,трагично или мелодраматично. Никога не съм си мислила,че ще гледам с интерес филм за развъждане на риба.Малко напомня за научнопопулярен филм,който проследява живота на рибата тон.
Освен трудното отглеждане на рибата се обръща внимание и на как отглеждането и влие на световна икономика, финансирането на изследователските организатори,екология и разбирасе чисто човешките взаимоотношения.
Виж целия пост
# 70
Eто , така щом си готова/подготвена после с желание ще го изгледам.

Този TUNA Girl отива в списъка. Голяма е рибешката тема към момента. То риба не остана а туй животно човека се множи ли множи ooooh!

Postmen in the Mountains (1999)
Филма е такъв какъвто очаквах. Спокоен. Харесаха ми пасторалните картини. Бонус куче. Останалото ясно. Приятен филм. Гледаше ми се нещо такова. Доволна.

Я да ви предложа и тук нещо  подходящо за разхлаждане в жегите -японска приказка на лед - има превод на английски.
Hyoen 2019
Виж целия пост
# 71
Изгледах Theatre с удоволствие. Прекрасен Кенто Ямазаки, мисля, че го очаква страхотно бъдеще като актьор.
Виж целия пост
# 72
Flower of Evil - епизод 1

Корейски мелодраманс за дай-хард аджуми и фенки на Джун Ги. От уважение към каста прехвърлих за пет минути първи епизод, но край. Това не се издържа. И Джун Ги е като бледа сянка на актьорът, който беше преди години.

Единственото нещо, което ме зарадва - абаджито и омонито на героя на И Джун Ги. Тези две мои много любими корейски муцуни - Нам Ги Е и Сон Джонг Хак. Създадени са да бъдат съпрузи, хаха. Симпатяги.
Аджумонито си я обичам много от Suspicious Partner, а аджошито където и да го гледам ми е носил само радост.

Виж целия пост
# 73
Поне почна с целувка и не беше от умрелите. Дори с две - една докато Джун Ги се дави и една на сухо.
Обаче най се вълнувам как са му завързали ръцете на куката вътре в басейна и защо там има кука???? Scream Освен това са му събули чорапите. Вероятно човека с акваланга,който го е завързал ги е събул,но защо? Фетишист?
Първи епизод дава чудесна заявка,че ще става по-зле.

The Journalist /Shinbun Kisha
Филмът е вдъхновен от реален журналист - Isoko Mochizuki.Тя е работила в японския весник Tokyo Shimbun.
Сюжетът се върти около журналстка,която получава анонимен факс свързан с корупция и държавен служивел,който забелязва неродности в организацията за която работи.
Филмът е разделен на две части.В началото показва как се създават платени новини, защото медиите са шантажиранини от правителството/политиците и т.н. Обсъждат политически новини и разискват темата за хартиените весници и онлайн новинарските сайтове.
Втората част на филма е разследването.Тя,защото вярва в свободата на словото,а той,защото е видял корупцията в работата си и вярва,че работата му трябва да е в полза на гражданите.
Сам по себеси не е кой знае какво,но пък е спечелил 3 награди на Японската академия.В оглед на случващото се по света не е зле да се види,но няма голям съспенс и е донякъде предвидим.
Корейката ми хареса.Обаче неусетно съм се превърнала във фен на Тори Мацузака.Smiley
Виж целия пост
# 74
Хи, хи, аз на Тори Мацузака се любувам от бая време текущо Wink Smile
Няма оправия. Тъкмо бях доволна че разчистих тези дни 2 заглавия от Филмо-списък и .... пак присъединявам.

Е поне сте се разхладили на кор-фронта щом има басейн.
Аз с тез транс-сибирци вече съм до послената серия. Така е то след като след първата се окопитиха и какво настана?! Едно почти нон стоп ядене пред екрана. Прескача ли прескача мишока ми а те ядат ли ядат ooooh!. Поне до Червения площад и храма "Свети Василий Блажени" стигнаха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия