


Привет, момичета! 


Ще започна с нещата, които ми харесаха и ме накараха да се усмихна:
Почти всички сцени със Султан - начинът, по който нейният дом се превърна в своеобразно убежище на онеправданите, как спонтанно си спретнаха женско парти с приспиване вечерта, как насред травмите си, намериха поводи да се посмеят и сплотят.
Стопли ме женската солидарност между майките, когато си казаха, че с всичко ще се справят заедно, ако се наложи, та поне този път показаха истинска подкрепа на Зейнеп, вместо да я дърпат на две страни - като просто ѝ показаха, че са зад гърба ѝ и са единни.
Хареса ми как най-накрая мустакатко каза на Бенал да се изнесе, тропна по масата на Мюжгян-Змиян, показа на Зейнеп, че я обича по своя си начин - спа като вярно куче пред къщата цяла нощ. НО...както казват англичаните too little, too late...
Какво ме подразни:
Сцената с бебешкото парти с кошчето и подаръците - на мен ми се догади, какво остава за Зейнеп...
Реакцията на Бенал, когато Мехди най-после я прати в квартирата... Не, че съм се съмнявала, че предишното ѝ скромничене е просто поза, но веднага си показа рогата: "Мехди, значи показваш къде е мястото на дъщеря ти" и т.н. А къде е мястото? Може би в брачното ложе между съпрузите, а? 
Емине и Фарук още не мога да ги разгадая. Виждам, че тя май наистина го обича, но за него все още ми е трудно да се доверя, прекалено хлъзгав и безгръбначен ми се струва за този жест с пръстена, според мен има някаква уловка и там, както я предупреди майка ѝ.

Препоръчани теми