Знаем, че сериалът е по действителна история, но няма как да няма и доукрасяване и художествени измислици за да стане по-интересно. Затова не съм сигурна доколко това, което гледаме, е част от истинската история...и колко е просто режисьорски похват (въпреки, че понякога животът е по-странен и от фантазия). Обаче точно сценаристите и режисьора трябва да знаят, че да махат главни действащи лица не е много добра идея. Да, разбирам, че вероятно заради мерки покрай гадната епидемия, по-възрастната актриса, играеща майка на Мехди (изключително харизматична и достолепна жена) не иска да се подлага на риск, въпреки че Сакине и Султан не изглеждат чак толкова по-възрастни от нея... Но сигурно можеше да се измисли нещо и с нея - дори от разстояние да я дават - примерно разговори по телефона и т.н.
Решението Султан да вземе дъщеря си и да се премести в друга махала също е логично - предвид дребните простовати душички, които обитават там - явно е, че няма как да им затвориш устите, че някои даже агресия могат да проявят, ако в техните представи едно момиче донесе "срам" на семейството, дори да не е тяхното собствено...Но ако го направи, се надявам, че това просто ще отвори нова сюжетна линия - с новия им живот където и да отидат, с какво се сблъскват там, как се адаптират, как взаимодействат с останалите герои, кога се виждат и т.н.
Сещам се, че dariVale беше коментирала, че Султан е нереалистичен образ, защото ѝ се струва твърде свободомислеща, но аз смятам, че за жена, която сама се е борила в живота и е отглеждала дъщеря си, именно тя би следвало да цени свободата и женските права и свободи... Не е задължително всички да са със закостенялото мислене на Мехди-уста, въпреки че болшинството го споделят, а онези, които не са съгласни, не смеят да гъкнат, че последствията са трагични...
Мисля, че посланията в такива сериали и филми са ключови към сегашните зрители в Турция, защото въпреки всичката цензура, налагана от техния СЕМ, е хубаво да се показва, че има и друг начин на живот и мислене, освен строго патриархалния архаизъм.
Все още не ми е ясен този образ на Бурхан. Всяка монета си има две страни, а досега ние сме чували само тази на Мехди, който си личи, че е напълно заслепен от гняв и завишеното му чувство на справедливост, често граничещо със самодоволство. За съжаление в богатия ни език не намирам дума, която точно да изразява това, което имам предвид, но на английски има - holier-than-thou. Някой, който се изживява като по-праведен и справедлив от останалите, уж е добродетелен, но е и снизходителен към околните в неприятен смисъл.Направи ли ви впечатление как Бурхан изобщо не реагира на агресивния му изблик, въпреки, че дори инстинктивно, когато някой посяга да те бие, ще се защитиш. Дали от чувство на вина, понеже цял живот носи стигмата на престъплението на баща си, но може пък да не е злодеят, който се опитват да го изкарат.
Когато раздава помощи на бедните в квартала, може и да не е просто популизъм и PR, нали разбрахме, че преди той е заемал ролята на "бащицата" на квартала, която Мехди сега толкова ревниво пази...
В крайна сметка - погледнато от друг ъгъл, Бурхан е мъж, който се е лишил от приятелите си, близките си, и най-вече - любимата си, която по нещастно стечение на обстоятелствата е загубил заради нещо, за което самият той не е имал никаква вина.
Ще видим, нямам търпение за още...
Лесно е да играеш вечно добрия герой, но в такива многолики образи се вижда истинското майсторство на един актьор. 
