Много сте писали. После ще се върна да чета. Сега влизам с оплакване и молба за съвет, защото на моменти се отчайвам и се питам аз ли съм лудата леля, или все пак съм права. Надявам се, че не прекъсвам някоя ведра тема с моето мрънкане. Моля просто да ме подминете, ако ви натоварвам излишно!
Проблемът за N-ти път идва от семейството на брат ми. Имат прекрасна малка дъщеричка на почти 3 и половина години. Често я оставят вкъщи да я гледаме, защото той и снаха ми си обичат ергенския жоивот и не им се разделя с него. Детето е научено да си пази своите вещи и ги брани много добре. Стопанисва си ги, подрежда ги, не ги чупи, не драска върху тях. Това е чудесно. Проблемът е, че по отношение на вещите на дъщеря ми е точно обратното. Всичко бива надраскано, скъсано , счупено и винаги "те сами" са се счупили (обичайно и нормално детско оправдание). Но когато я помоля да пази вещите на кака си така както пази своите всички възрастни около мен скачат като ужилени, че съм се била държала като дребнава ревнивка.
Тази сутрит тръгнах за работа с натежало сърце от поредния скандал по този повод. От вчера племенницата ми е вкъщи. Помолих дъщеря ми да не си играе на таблета пред нея, защото си е нейна отговорност да го опази здрав, а ако малкото го види, ще иска да поиграе и както прави с всичко останало, или ще го хвърли на земята щом й писне, или нещо друго "нездравословно" за таблета. Майка ми чу това и започна да се кара с мен.
Хора, луда ли съм , че уча дъщеря ми да пази своите вещи така, както братовчедка й пази нейните. Когато братовчедка й си донесе своя играчка вкъщи моето дете дори да иска, не може да играе с нейната вещ, защото малкото започва да си я брани и да се сърди. Но в същото време съсипва всички играчки на дъщеря ми, до които има достъп. Предвидливо прибирам тези, които не са подходящи за възрастта й, но това се тълкува като дребнавост. Отделно драска по мебелите в стаята на детето ми. Да, живея в апартамента на родителите ми с тях, но стаята съм ремонтирала и обзавела с цената на лишения и не съм съгласна те да имат думата за нея. Всичко се прави, за да не се разсърди брат ми или снахата, че сме казали нещо накриво на детето им.
Не ме разбирайте грешно, обичам си племенницата. Обичам и брат си. Но обичам и моето дете и не съм съгласна то да гледа как се съсипва всичко негово, за да бъде угодено на другото дете във фамилията. Най-тъжното е, че дъщеря ми вече приема това за нормално. А за всички аз съм дребнава откачалка. Хора, на вас няма да се обидя. Трябва ми честно мнение. Греша ли в поведението си? Не знам вече как да постъпвам.
П.П. Знам, че е най-добре да не живея там. На този етап за жалост не мога да си позволя наем на отделно жилище. А и сърце не ми дава да оставя родителите си, които вече са болни. Знам, че ако аз си тръгна, брат ми и снаха ми няма да ги погледнат в момента, в който те не могат вече да гледат дъщеря им. И сега ако не съм аз, майка ми няма да може да изчисти нито кухнята, нито прозорците, банята и т.н. Силите й стигат да пусне прахосмукачка, пералня, да сготви, измие съдовете. Баща ми е вероятно с начална деменция и се налага постоянно някой да следи действията му, но отказва да отиде на лекар. Как да ги оставя сами? !


, но игрите им са повече от буйни и често някой плаче, обикновено щерката, защото малкото още не си знае силата и прекалява неволно.

Или идвай вкъщи, винаги ще те приема