Не сте расли в соц времената, момичета. Почти нормално беше за РД да получиш книжка, на която е откъснат листа с поздравлението за предния рожденик и на следващия да четеш пожеланието за теб. Но пък много други неща, сега съвсем обикновени, тогава минаваха за разкошен подарък.
Виж целия пост
Нежелани подаръци - как се справяте?
- Публикувана: 9 авг. 2020, 13:47 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2020, 02:43 ч.
# 75
25 авг. 2020, 15:06 ч.
# 76
25 авг. 2020, 15:14 ч.
Изхвърлям. Нямам място и желание да пазя подобни неща. Най-много мразя да ми подаряват арт проекти. Ужасно е задължаващо, знаеш, че някой се е потрудил, гадно е да се хвърли, в същото време не ти харесва, не би го сложил на стената или полицата. За късмет вече нямам такива познати. Пазя само разкази/стихотворения, които са ми пратили. Баба ми ми пробутва някакви семейни наследства, тип посребрено дамско часовниче - нито нося такива, нито ще нося, местя се често, само ми е до такива неща да ги мисля как да не ги загубя. Предпочитам никой нищо да не ми подарява, и пари не искам. От каквото се нуждая - ще си го купя.
Виж целия пост
# 77
25 авг. 2020, 16:15 ч.
Не съм, поне след младенческа възраст, ама майка ми е. А тя ме е възпитала, че подарък не се дава. Чак пък такава практика не знам да е било. Зависи и от средата може би.
Виж целия пост
Не сте расли в соц времената, момичета. Почти нормално беше за РД да получиш книжка, на която е откъснат листа с поздравлението за предния рожденик и на следващия да четеш пожеланието за теб. Но пък много други неща, сега съвсем обикновени, тогава минаваха за разкошен подарък.
# 78
25 авг. 2020, 16:24 ч.
И аз знам, че ако не искаш нещо може да го дадеш на някого, но не като подарък по повод, а просто така.
Честно казано, ако поддържам връзка с този човек и той/тя ми направи някаква забележка, свързана с пари, това ще е едно от първите неща, с които ще му натрия носа, дори да са минали години от "подаръка"...
Виж целия пост
Честно казано, ако поддържам връзка с този човек и той/тя ми направи някаква забележка, свързана с пари, това ще е едно от първите неща, с които ще му натрия носа, дори да са минали години от "подаръка"...
# 79
25 авг. 2020, 18:48 ч.
Не съм, поне след младенческа възраст, ама майка ми е. А тя ме е възпитала, че подарък не се дава. Чак пък такава практика не знам да е било. Зависи и от средата може би.
Очаквах го това "зависи от средата". Средата беше такава, че в един клас имаше деца и на адвокати, и на лекари, и на санитарки. И играехме заедно, и не се деляхме. Поне моите родители не са ме учили да страня от деца, спрямо това от какво семейство са. Разделянето ставаше по естествен път с приема в по-елитна гимназия.
Виж целия пост
Не сте расли в соц времената, момичета. Почти нормално беше за РД да получиш книжка, на която е откъснат листа с поздравлението за предния рожденик и на следващия да четеш пожеланието за теб. Но пък много други неща, сега съвсем обикновени, тогава минаваха за разкошен подарък.
# 80
25 авг. 2020, 20:05 ч.
О, моята къща беше пълна с такива неща. Да не обидя приятели, приемах и приемах най-различни и интересни, но често непотребни за мен неща. Не, че пък задържах приятелите си.... Явно в един момент им е писнало да подаряват 🤣
Тази година направих чистка.
Неставащото за нищо изхвърлих.
Някои вещи подарих на настоящи приятели, но се съобразявах с вкусовете им и в резултат сега вещите се радват на много внимание. Една част пратих за един благотворителен базар. Една част продадох. И само много малко вещи от хора, които бяха много скъпи за мен задържах.
Виж целия пост
Тази година направих чистка.
Неставащото за нищо изхвърлих.
Някои вещи подарих на настоящи приятели, но се съобразявах с вкусовете им и в резултат сега вещите се радват на много внимание. Една част пратих за един благотворителен базар. Една част продадох. И само много малко вещи от хора, които бяха много скъпи за мен задържах.
# 81
28 авг. 2020, 16:50 ч.
Никога не бих изхвърлила нещо, подарено ми от майка ми, колкото и несъвместимо да е с интериора ми, бих го сложила на централно място, само защото е от нея. Тя ми е хилдяди пъти по-важна от стил и интериор.
Имаме доста еднакъв вкус и до сега не ми се е случвало да ми подари или даде нещо, което не ми харесва тотално.
Последно ми беше оплела едни миниатюрни цветенца на една кука, шарени, различни видове цветя, занимавало ѝ се, направила ги. Много симпатични и са ми толкова мили, само защото са от нея. Нося ги на джоба на палто, което струва колкото цяла фабрика за цветенца и не пропускам да проверя дали някое не е паднало случайно. Не искам да ги загубя.
От приятели събирам такива подаръци в един кашон. Имам абсурдни неща, но съм им се радвала отново, защото са отделили време, инвестирали са някакви средства и са се сетили за мен.
Ако някой си е харесвал от тях, съм подарявала, но чак да изхвърлям, не са и толкова много на брой този тип подаръци.
Повечето ми близки знаят, че обичам практични подаръци и обикновено не получавам нещо, което не мога да ползвам съвсем.
Виж целия пост
Имаме доста еднакъв вкус и до сега не ми се е случвало да ми подари или даде нещо, което не ми харесва тотално.
Последно ми беше оплела едни миниатюрни цветенца на една кука, шарени, различни видове цветя, занимавало ѝ се, направила ги. Много симпатични и са ми толкова мили, само защото са от нея. Нося ги на джоба на палто, което струва колкото цяла фабрика за цветенца и не пропускам да проверя дали някое не е паднало случайно. Не искам да ги загубя.
От приятели събирам такива подаръци в един кашон. Имам абсурдни неща, но съм им се радвала отново, защото са отделили време, инвестирали са някакви средства и са се сетили за мен.
Ако някой си е харесвал от тях, съм подарявала, но чак да изхвърлям, не са и толкова много на брой този тип подаръци.
Повечето ми близки знаят, че обичам практични подаръци и обикновено не получавам нещо, което не мога да ползвам съвсем.
# 82
29 авг. 2020, 01:26 ч.
Бяхме на почивка, майка ми имаше задача да храни кучето и да полива цветята. И взела, че ми наслагала навсякъде по масите каренца, плетени на една кука. Казах и да не ми се обижда, но ще ги махна, а тя се опитваше да ме убеди колко по-красиво било с тях. Сега стоят прибрани в един шкаф.
Виж целия пост
# 83
29 авг. 2020, 09:14 ч.
Дама от морето, не се обижда но поста ти ме развесели. Имам една приятелка, на нож са със свекърва и от години, заради едно каренца на вилата. Едната ги слага, другата ги прибира.
Малката се е събудила преди 6ч. Станахме, а на вън е толкова мрачно, че чак трябва лампите да светна. Обичам есента, но ми е мъчно че лятото си отива.
Естелла, сили на теб и родителите. Тази мъка никой не трябва изживява!
Виж целия пост
Малката се е събудила преди 6ч. Станахме, а на вън е толкова мрачно, че чак трябва лампите да светна. Обичам есента, но ми е мъчно че лятото си отива.
Естелла, сили на теб и родителите. Тази мъка никой не трябва изживява!
# 84
29 авг. 2020, 13:29 ч.
Относно мартеничките - познавах доста деца и родители, които събираха мартеничките, подарени им от някого и после догодина ги раздаваха те.
Със сигурност и на мен са ми давали все някога "стара" мартеница. Не отдавам голямо значение на самата традиция (хубава традиция иначе), защото обикновено (ако въобще нося) оставям само една мартеница на ръката си и то от най-близък човек. Останалите стоят на ръката ми само докато мине денят, в който са ми ги закачали и дотам.
Виж целия пост
Със сигурност и на мен са ми давали все някога "стара" мартеница. Не отдавам голямо значение на самата традиция (хубава традиция иначе), защото обикновено (ако въобще нося) оставям само една мартеница на ръката си и то от най-близък човек. Останалите стоят на ръката ми само докато мине денят, в който са ми ги закачали и дотам.
# 85
29 авг. 2020, 13:36 ч.
Когато писах за стара мартеница, имах предвид че е била носена, след това човекът я е сложил в малко пликче, с изрязано от него бяло картонче и ми я е дал като нова. Личеше си, че е носена и че това не е оригиналната й опаковка. Според мен в такъв случай е по-добре да не се подари нищо.
Може да е взета от някое дърво, кой знае...
Виж целия пост
Може да е взета от някое дърво, кой знае...
# 86
29 авг. 2020, 15:41 ч.
Аз купувам специални мартеници само за близките и им ги раздавам. За други хора имам една "колекция" от нови! обикновени такива и тях подарявам. Каквото ми дадат - слагам го и после отива на някое дърво.
Виж целия пост
# 87
29 авг. 2020, 18:44 ч.
Във Фейсбук има такава група - “Подарявам от сърце”. Там всичко си намира собственик, че и опашки се заформят.
Виж целия пост
# 88
29 авг. 2020, 21:03 ч.
Аз качвам всичко в ОЛХ или базар и доста често като сложа адекватна цена и ми пишат разни хора и така се отървавам от нежелани подаръци.
Виж целия пост
# 89
30 авг. 2020, 11:33 ч.
Замислих се, че не ми се е случвало, нямам такива подаръци. Просто в Австрия бонбони, шампанско и ваучери са изместили всичко друго.
Виж целия пост
Скрит текст:
Децата ми подаряват правени в училище предмети - много практични (например цветна кутия за химикали, дървена кутия за бижута, торбичка за монети). На четири години синътми ми подари чанта от хартия. Чуло детето, че искам чанта и ми направило в детската градина. Годината след това - гривни от мъниста за гладене. Всичко събирам в голяма кутия, където са и картичките с пожелания. Докато има място така, после ще видим.
Препоръчани теми