Как ще се чувства едно дете в яслата и за колко време ще свикне, на 99 % зависи от персонала, според мен. Нашата ясла ни е много далече от вкъщи, но я избрахме заради персонала. Залепено 2-годишно за мен дете, свикна за седмица някъде, яде, играе, спи си там, даже вече не искал да си тръгва. Какво означава фенки на яслите? Как аз да се върна на работа и какво да го правя това дете, аджеба? Или да го гледам задължително до 3 и тогава на градина? Ами не искам, не ми се стои вкъщи, сметките и кредитите и те си вървят..
Виж целия пост
Как се върнахте на работа след майчинство
- Публикувана: 11 авг. 2020, 14:45 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 09:57 ч.
# 105
16 авг. 2020, 15:48 ч.
# 106
16 авг. 2020, 15:49 ч.
На две мои приятелки големите са така - егати кефа е сутрин като ги водят, даже чао не казват, направо се мятат през входната врата с усмивка на уста. Определено прави живота по-лесен...
Виж целия пост
Встрани наистина от главната тема, но много ми е странно като чуя как децата си търсят яслата/градината и с желание ходят 
# 107
16 авг. 2020, 18:52 ч.
Аз съм от тези, които мразеха детската градина. Повръщала съм там от притеснение. И ми беше много тегаво да дам детето на градина. Той обаче наистина обожава. Направо си има фенклуб там, толкова е социален. Аз бях точно обратното.
Виж целия пост
Встрани наистина от главната тема, но много ми е странно като чуя как децата си търсят яслата/градината и с желание ходят
Моето голямото един ден не ходи с желание от ден първи, до ден последен. Рев, рев и тревога. И до ден днешен я мрази и му става гадно като се сеща. Имаше си приятелчета, но те не бяха достатъчен аргумент да ходи спокоен ако имах вариант баба на разположение, кракът му нямаше да стъпи, освен на задължителните предучилищни разбира се. Хич нищо не може да компенсира бруталните боледувания и постоянната тревога на детето. Че го научиха там да лепи и оцветява? Не, мерси, и ние вкъщи можехме да го научим 🤨
Моето голямото един ден не ходи с желание от ден първи, до ден последен. Рев, рев и тревога. И до ден днешен я мрази и му става гадно като се сеща. Имаше си приятелчета, но те не бяха достатъчен аргумент да ходи спокоен
ако имах вариант баба на разположение, кракът му нямаше да стъпи, освен на задължителните предучилищни разбира се. Хич нищо не може да компенсира бруталните боледувания и постоянната тревога на детето. Че го научиха там да лепи и оцветява? Не, мерси, и ние вкъщи можехме да го научим 🤨Аз съм от тези, които мразеха детската градина. Повръщала съм там от притеснение. И ми беше много тегаво да дам детето на градина. Той обаче наистина обожава. Направо си има фенклуб там, толкова е социален. Аз бях точно обратното.
# 108
16 авг. 2020, 20:03 ч.
И в края на краищата пак се стига до извода, че всичко зависи от характера и имунитета на детето, персонала и хигиената в яслата/градината. 
Не за всички майки и деца е добър вариант, но не значи, че има достатъчно такива, за които да работи прекрасно.
Моето дете също е от по-социалните и отракани. Дори като идем на пързалките и люлките в квартала, ме зарязва и отива да си говори с децата или дори с други майки и татковци. Като реши, даже си сяда при тях на пейката и въобще забравя, че е дошла с мен... Обожава да се запознава и да се социализира. Вкъщи много си играем, но нуждата ѝ от внимание и хора е голяма и туй то. (От баща си го е наследила
) Иначе и на мен другите често не ми вярват като им разказвам как има деца, на които яслата и градината са им полето за изява и ходят с песен. Буквално с песен.
Виж целия пост
Не за всички майки и деца е добър вариант, но не значи, че има достатъчно такива, за които да работи прекрасно. Моето дете също е от по-социалните и отракани. Дори като идем на пързалките и люлките в квартала, ме зарязва и отива да си говори с децата или дори с други майки и татковци. Като реши, даже си сяда при тях на пейката и въобще забравя, че е дошла с мен... Обожава да се запознава и да се социализира. Вкъщи много си играем, но нуждата ѝ от внимание и хора е голяма и туй то. (От баща си го е наследила
) Иначе и на мен другите често не ми вярват като им разказвам как има деца, на които яслата и градината са им полето за изява и ходят с песен. Буквално с песен. 
# 109
17 авг. 2020, 03:25 ч.
И моята голямата е такава, тръгна на ясла с усмивка. За няколко дни, свикна. Лелите се чудеха, рядкост било. Само казваше Чао мамо и влизаше. Чудеше се на децата дето реват до нея. После в градината, много щастлива. Сега не е ходила от март месец,доста често ме пита кога ще я пускам. Но си е болнава, макар и на 6, веднага ще лепне нещо сега наесен., а имам и по-малка дъщеря на 1,2 год. Каката е същата, винаги се запознава с някой, говори с родителите, ако децата са малки, поздравява се с разни майки, докато аз чакам за детската кухня. Ще видим малката как ще е на пролет.
Виж целия пост
# 110
26 авг. 2022, 12:15 ч.
Момичета, здравейте!
Към днешна дата работя от вкъщи и планирам да използвам само 42-дневния болничен след раждането, тъй като по ред причини ще трябва да се върна веднага на работа. Съпругът ми е с гъвкаво работно време и ще може да помага, а и аз мисля, че успешно ще съчетая бебе и работа, но се чудя, имам ли право да променя решението си и да изляза в майчинство, ако се окаже, че не успявам да се справя, а съм подала заявление за отказ от майчинство и съгласие за 50% от обезщетението? Благодаря предварително!
Виж целия пост
Към днешна дата работя от вкъщи и планирам да използвам само 42-дневния болничен след раждането, тъй като по ред причини ще трябва да се върна веднага на работа. Съпругът ми е с гъвкаво работно време и ще може да помага, а и аз мисля, че успешно ще съчетая бебе и работа, но се чудя, имам ли право да променя решението си и да изляза в майчинство, ако се окаже, че не успявам да се справя, а съм подала заявление за отказ от майчинство и съгласие за 50% от обезщетението? Благодаря предварително!
# 111
26 авг. 2022, 15:49 ч.
Здравейте,
Аз самата работя от деня на ражднаето и не съм спирала, но това е защото работя за себе си и не се отчитам на работодател.
Аз решавам кога и как да си свърша работата.
Най- приятелски съвет бих ви дала- ако можете поне до годинката да гледате детето без да работите, ще си спестите много изморителни моменти.
Детето сега спи по цял ден и е лесно да се комбинира с работата ви и тази на мъжа ви. Скоро ще будува, ще иска внимание, ще растат зъби и т.н. Ще стане по- сложно и ако нямате помощ ще луднете.
Особено ако трябва да се отчитате и съобразявате с работодател и колеги.
Иначе мисля, че може да промените решението си, но е редно да попитате ТРЗ , защото е по- специфичен казуса.
Виж целия пост
Аз самата работя от деня на ражднаето и не съм спирала, но това е защото работя за себе си и не се отчитам на работодател.
Аз решавам кога и как да си свърша работата.
Най- приятелски съвет бих ви дала- ако можете поне до годинката да гледате детето без да работите, ще си спестите много изморителни моменти.
Детето сега спи по цял ден и е лесно да се комбинира с работата ви и тази на мъжа ви. Скоро ще будува, ще иска внимание, ще растат зъби и т.н. Ще стане по- сложно и ако нямате помощ ще луднете.
Особено ако трябва да се отчитате и съобразявате с работодател и колеги.
Иначе мисля, че може да промените решението си, но е редно да попитате ТРЗ , защото е по- специфичен казуса.
# 112
26 авг. 2022, 21:54 ч.
Можеш да размислиш по всяко време и да ползваш остатъка от майчинството или част от него.
Виж целия пост
# 113
1 септ. 2022, 09:04 ч.
Ооо, незабравимо беше моето връщане на работа след второто майчинство! Беше на първи декември преди доста години, синът ми вече караше тежки яслени болести, дъщеря първолаче, мъжът ми два дни преди това ме беше напуснал, защото искаше да е с любовницата си, още първите пет минути на работа любимата ми шефка и приятелка ме сюрпризира, че след нова година отива да работи на друго място и освен това същия този ден до обяд трябва да се изнесем от офиса и да се преместим в главния, защото нашият офис ще бъде ползван от други хора.
Оцелях някак...
Виж целия пост
Оцелях някак...
# 114
1 септ. 2022, 15:42 ч.
От това, ако го прочете някой с талант, може да излезе чудесен, смислен пред Коледен филм. Особено ако към празниците нещата вече са започнали да се нареждат. Сигурно ти е било трудно, наистина, но има голям потенциал за пресъздаване тази история. Дано щастливата развръзка е дошла бързо!
Виж целия пост
Ооо, незабравимо беше моето връщане на работа след второто майчинство! Беше на първи декември преди доста години, синът ми вече караше тежки яслени болести, дъщеря първолаче, мъжът ми два дни преди това ме беше напуснал, защото искаше да е с любовницата си, още първите пет минути на работа любимата ми шефка и приятелка ме сюрпризира, че след нова година отива да работи на друго място и освен това същия този ден до обяд трябва да се изнесем от офиса и да се преместим в главния, защото нашият офис ще бъде ползван от други хора.
Оцелях някак...
Оцелях някак...
# 115
1 септ. 2022, 17:34 ч.
Благодаря 
Съдбата е шегаджийка понякога, но нещата се подреждат рано или късно
Виж целия пост
Съдбата е шегаджийка понякога, но нещата се подреждат рано или късно
# 116
1 септ. 2022, 22:01 ч.
Здравейте!
Върнах се на работа, когато близнаците ми навършиха 10 месеца. Грижите за тях поеха баби и дядовци, а скоро предстои да ги пускаме на ясла. Общо взето е трудно и най-вече, заради недоспиването, с две бебета няма сън, а на работа те искат концентриран и адекватен. В крайна сметка, човек има неподозирани възможности и може да се справи с всичко. Тръгнеш ли, пътят се отваря пред теб, другото е хленч и мрън ..
Виж целия пост
Върнах се на работа, когато близнаците ми навършиха 10 месеца. Грижите за тях поеха баби и дядовци, а скоро предстои да ги пускаме на ясла. Общо взето е трудно и най-вече, заради недоспиването, с две бебета няма сън, а на работа те искат концентриран и адекватен. В крайна сметка, човек има неподозирани възможности и може да се справи с всичко. Тръгнеш ли, пътят се отваря пред теб, другото е хленч и мрън ..
# 117
1 септ. 2022, 23:45 ч.
За мен е по трудно гледането след годинка. Тогава вече искат много внимание, вече пълзят/прохождат и трябва да се следят нон стоп.
При нас помага свекървата. До към годината и докато седеше предимно в кошарата ставаше работата. Сега сме с бавачка почасово, която пък отсъства от време на време, трудно може да разчиташ. Случвало се е да се обади сутринта, че днес няма да дойде и отиде с плановете за работа. Сега пък сменяме бавачката и докато свикнеш с новия човек и той с нас...
Вече си мечтая за ясла, но се притеснявам да не боледува много. Мъжът ми каза, че болнични няма за си взима и аз ще работя и ще го гледам болен. Оф... много е трудно за работеща майка. Дано мъжът ти се окаже свестен и си удържи на обещанията.
Виж целия пост
При нас помага свекървата. До към годината и докато седеше предимно в кошарата ставаше работата. Сега сме с бавачка почасово, която пък отсъства от време на време, трудно може да разчиташ. Случвало се е да се обади сутринта, че днес няма да дойде и отиде с плановете за работа. Сега пък сменяме бавачката и докато свикнеш с новия човек и той с нас...
Вече си мечтая за ясла, но се притеснявам да не боледува много. Мъжът ми каза, че болнични няма за си взима и аз ще работя и ще го гледам болен. Оф... много е трудно за работеща майка. Дано мъжът ти се окаже свестен и си удържи на обещанията.
# 118
2 септ. 2022, 07:07 ч.
Недей да си мечтаеш за ясла. Да не те плаша, ама тогава ще ти се отели вола. 3 дена са на ясла, 3 седмици болни и така цяла година...
Виж целия пост
# 119
2 септ. 2022, 10:49 ч.
И аз много се притеснявам от това. Но все някога трябва да тръгне. Роден е януари, така че градината ще е чак 2024 септември, няма как да го държа до тогава в къщи.
Виж целия пост
Недей да си мечтаеш за ясла. Да не те плаша, ама тогава ще ти се отели вола. 3 дена са на ясла, 3 седмици болни и така цяла година...
Препоръчани теми