Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

Знам, че тя няма да разбере, но може някой друг в темата да намери някаква полза за себе си
Иначе... имах няколко познати колежки с нейните "симптоми", ясно ми е за какво става дума и че с напредване на времето\годините прозорецът за спасение става все по-тесен, накрая се затваря.

Skrekkelig опитай се да приемеш, че има хора, които не наричат не особено хубавите случки в живота си провали, не се чувстват недооценени, не се приемат за прецакани. Как пък да не седна да ревна за манджа, дето мъжът ми не я бил харесал. Това не е мой провал и няма да съм прецакана аз. Не е провал и ако си решил да се разведеш, хората се променят, променят се желанията им, светогледа им. Годините, прекарани в брак, завършил с развод също не са загубени или провалени. В крайна сметка си изживял нещо хубаво, в повечето случаи има и деца от тези бракове. И те ли са провал и прецакване някакво?!
Същото е и с всяка друга сфера на живота - дали съм успяла да свърша нещо на работа, дали съм завършила подходящо образование, дали мога да гладя/готвя и т.н. Не ми е важно да съм перфектна, не ми е и важно вселенско одобрение за всичко, което върша.

А кой да е виновен, след като тя е избрала тези работодатели, при условие, че дори малките деца знаят, че 99,9% от школите са полусива икономика - ако изобщо сключват договор, го правят само с част от преподавателите си и то граждански, а не трудов и останалите пари под масата?

Всъщност реших да мисля по различен начин. Да не вярвам в съдбата, а че всички гадости и неволи, които ни се случват са резултат от грешната ни пророда и доброволното ни предаване в ръцете на дявола, защото сме се лишили от вярата и упованието в Господ. Грешка е да си мислим, че ни се полага прекрасен живот. Тук сме в общи линни да се мъчим, да се учим, плащаме грехове наши и на предци. Ако на някой животът му е лек, вероятността причината за това да е, че сатаната си го е хванал в мрежите си и си го кътка да не го загуби е доста реална. Кой човек, на който животът му се случва леко и безгрижно ще се сети да се обърне към Господ? Уповаваме на Него само когато ни е тежко. Живелите си живота със сигурност вършат редица уж безобидни, но  НЕБогоугодни дела, които бавно и сигурно им погубват душите. Що му е на Дявола там да се намесва - те спокойно си пътуват към него сами. Той атакува там където му се опъват. И колкото повече му се опъват толкова повече се ожесточава. Може би затова и истински добрите хора най-много страдат - целта е да съжаляват, че заради добротата си патят и трябва да станат гадове за му се харесат на Рогатия и да дойдат сами при него за да им вземе душите. Мисля че точно затова онази врачка се появи в живота ми - това беше дяволът, който искаше да използва отчаянието ми и да ме примами с обещания за махане на магия и за прекрасен живот след това. Но аз устоях и съм много доволна от себе си. Знам, че съм го вбесила и от тук натам все повече ще ме саботира и мъчи. Но приемам сделката.

Скрек, какви гъби си пушила за закуска?

“Кой човек, на който животът му се случва леко и безгрижно ще се сети да се обърне към Господ?”
Аз. Както и хората, с които съм заобиколена.

Ако нещо не ми е добре, ходя на лекар, не при Господ. Ако всичко ми е добре, внимавам да го задържа. Така че и лошото и доброто са мои постижения, не ги прехвърлям на измислени същества.
Не мога да си представя да се примирят с нещо, което ми пречи, неудобно ми е, влошава живота ми. Търся начин да го преодолея или да го махна.

Добре, но кой е казал, че животът му е лек? Гадости се случват и в моя живот, но гледам да не ме спъват. Не приемам, че съм тук да се мъча, а за да живея по възможност добре, според моите собствени стандарти. Ако те са прекалено високи - то тогава сигурно няма да съм доволна от себе си и ще виждам цялата тази конспирация, която явно ти виждаш около себе си. Честно казано, с това последно мнение, ми заприлича на един познат, с проблем с алкохола. Те тези все много разсъждават, все са недооценени и неразбрани.
Към Господ и аз се обръщам, без да имам конкертна нужда, но е вярно, че повече се сещаме за Него, когато сме зле.

Е, щом ти носи спокойствие тази мисъл, че си спасила душата си, но пък сега Сатаната ще ти отмъщава - няма лошо, дано се почувстваш по-добре.

Аз сериозно бях решила по едно време да ставам безскрупулна гад - щеше да ми се получи, щото съм доста изобретателна. Но размислих - сега смятам да ставам все по-добър човек и да дразня оня.....

Все още не е построена здрава къща върху гнили основи. С презумпцията, че го правиш, за да дразниш когото и да било, няма как да станеш добър човек.

А как мислиш да станеш по-добър човек? В смисъл - с какви действия?

Ама дали съдбата ти така е решила? Кой ли ще да е взел това решение - ти самата, дяволът, съдбата? Нали нямаше свободна воля?!

Добър човек, целенасочено да дразни?
Няма такова “животно”..)

Такива мятания в крайности са силно нездрави, така да се изразя.