Дребни пари назаем и чужди покупки

Аз пък не си представям да ида до магазина с някой и другият човек да ми иска пари на касата. Не е въпросът толкова в парите, за мен това е наглост и ми нарушава личното пространство. Ще кажа, че нямам и ще гледам сеир. Изобщо не бих изпитала неудобство, другият да се срамува.
Естествено, както написах, не се отнася за близки роднини - на тях може и сама да предложа пари.

Според мен е нормално да зависи от сумата.
Не че е неправилно да си поискаш и малка сума, нищо подобно, но аз по-скоро не бих си я искала изрично.
За голяма, ако връщането се забави, сигурно бих напомнила. Освен ако виждам, че човекът наистина няма никаква възможност.

Бих очаквала да се върне без напомняне и малката сума, но не бих правила категорични изводи само от едно невръщане (в смисъл, че човекът може и да е забравил, с едно наум).

След като изгорях с 400€ и то с близък, вече стотинка на никой. Нито искам, нито давам.

Имаше една приказка "Най-добрият начин да се отървеш от неприятни приятели е да им дадеш пари назаем". Та 20 или 100 лева може да е добра цена за това, че този човек после няма да ти се натрапва и ще те избягва
Иначе никога няма да си поискам 20 лева, но след това портфейлът ми винаги ще е празен, ако пак ми поискат. Подобни тарикатлъци на дребно много дразнят.

Обикновено пари на заем не давам.
Ако дам някаква сума на приятелка,даже да е дребна,няма да си я искам.Очаквам тя сама да се сети да ми върне парите.
Но ако не ми върне сумата,втори път пари няма да и дам.Ако ще и 20лв.да са.

Аз уж давам само на близки хора, но точно от там ми идват най-големите разочарования. Сега в неделя чакам 400лв от адски близък човек, след близо 2 месеца забавяне.

да, така е, точно преди кризата 2008г. дадох на една близка роднина 20000 евро за 1 година, щеше да продаде имот да ми ги върне, но пазарът и цените се сринаха ......върна ми ги след 8-9 години чак, направо бях почнала да се отчайвам, вече ми е обица на ухото

А, и аз съм против даването на такива големи заеми, дори на близки. Имах предвид дребни суми.

Пари на заем са пари на заем, независимо от количеството.
Не са пари подарък.
Почерпка е друго нещо.
Пари не давам на заем от тийн възраст.

И аз. Черпя често. Но заеми не давам никога. Ако ситуацията е на живот и смърт, бих помогнала с пари безвъзмездно, но заем никога на никого.

Пари назаем и чужди покупки - интересна тема. Преди години бях много наивна, ама много и давах пари назаем, дори от глупост бях изтеглила кредит, само и само да помогна. Направо съм си била за бой... Разбира се после сама връщах този кредит, та и с лихвите.. ама на, животът е низ от събития, които учат ли учат.


Разбира се вече си имам едно наум и съм изградила принципи, които следвам. Миналата година дадох 120 лева заем на едно момче, като идеята беше, че ще ги върне до заплата - близък на мен и на ММ, година по-късно не ги видяхме. Разбира се приключихме отношения с този човек, грозно за такава сума, но пък по-добре. Аз ако.. и лев дължа, само това мисля да видя човека, да го върна, а той дори не му пука. Разбира се с ММ се видяхме с него и му обяснихме ситуацията и постъпката му, а на него хич му не е, явно ни съвест, ни дявол... жив и здрав с тези пари.

В момента склонна съм да дам заем на няколко човека, защото знам, че със сигурност ще ми ги върнат на датата, която са казали и то говорим за суми максимум до 50-тина лева.

Като цяло заеми гледам да не искам и се опитвам да си правя сметката и да разполагам с това, което имам. Към момента ми се получава, но животът е колело и знае ли човек...

Ако на мен са ми доплащали.. примерно не са ми стигали пари, не защото нямам, а не съм имала точно в този момент у мен, винаги съм ги връщала и стотинки да са. Аз съм на приципа "чисти сметки - добри приятели".

Имала съм случаи за недостиг на покупка на един приятел да му дам..и после да не се сети да ми ги даде, ест, че ми стана тъпо и накрая му споменах. Отговори ми "е казвай ги тези неща, аз забравям".. случвало ми се е и вещ назаем да му дам - едната я получих с мн напомняния година по-късно, а от др ни следа. Съответно го научих и вече се правя на приятно разсеяна и не бих му дала назаем. Разбира се за почерпка е друго - в това отношение се разбираме и никой не прецаква другия, но до първото май е до характера му.

За почерпки когато съм имала повод, желание, черпя, разбира се безкористно, гледам да не прекалявам. Дори когато съм пазарувала за себе си и съм видяла нещо, което знам, че мой близък ще оцени - съм купувала, разбира се пак в размера на разумното.

На мен би ми било интересно някой да обясни какво си мислят хората от другата страна, тези дето се правят на ударени. Че забогатяват ли, какво?! Спестяват нещо на чужд гръб? Че всички останали са балами, а те са открили на хляба мекото?

Аз си мисля, че може би те
- забравят
- нямат възможност и всеки лев им е добре дошъл или
- имат твърде големи възможности и не считат дребните пари за пари
- считат, че мен бълха ме ухапала
- аз не давам ясна индикация като им услужвам дали очаквам да ми ги върнат

Или комбинация от няколко

Някои забравят. Други може би смятат, че ти ще забравиш или пък няма да разберат трети лица, затова няма голяма вероятност да станат за резил, а авантата е чиста печалба и рискът си струва. Сигурно има и трети (да речем, такива, които изобщо не смятат подобно нещо за резил), и четвърти, и пети.