Стилът ни според възрастта - тема за пораснали момичета, 40+

На 20 и аз имах 20+ излишни кг и се обличах много консервативно.

Къси поли и панталони носех, когато станах под 55 кг. (170 см.) Не се превърна в част от личния ми стил, просто не е моето нещо.

Лично аз смятам, че в световен мащаб модата и трендовете и дрехите, които се предлагат за възрастова група 40+ се промениха изключително много от времената на нашите майки. Измести се понятието "средна възраст", стил и облекло, които бяха абсолютно неприемливи за поколенията преди нас се превърнаха в норма за нас. И процесът продължава да се развива, няма нищо статично.

Благодаря за позитивно настроената нова тема. 🌺
Като цяло стилът ми е непроменен, но аз съм си консервативна като вкус. (Едит: което харесвах на 13г, харесвам и сега, но мога да си го позволя.
На 20г бях през 95. Брутални години бяха.)

От началото на годината полагам много повече усилия по отношение на коса и околоочна грижа, и съм доволна от резултата.

Грим- стил нюд, ФдТ задължително.
Поддържам къс маникюр, обичам да се лакирам сама, често сменям цвета, приятно ми е.
Косата нося спусната, на опашка, или рошаво кокче, според зависи.

"Стил" означава начин на обличане, според мен.

Light Beam, снимката в другата тема е от разходка, то си го и пише. Не ходя така на работа. 😂

Естествено че стила ми се промени. На 20 все още зависех от родителите си и нямах възможностите които имам сега.
Стила ми е между smart casual и спортен, но много по- изискан от това което беше когато съм била на 20. Да не говорим, че по това време когато бях на 20 единствения начин да се различаваш от другите беше да си го ушиеш, тъй като по магазините нямаше нищо, а после почбаха да внасят турски боклуци.
Та който каже, че не си е променил стила за последните 20-25години, бих го съжалила .

Скини дънки, кецове, кубинки, кожени якета ми бяха любими от 1989та.
Дълги, романтични рокли след 20. Имах 2! 😂
Модата не е толкова фрапантно различна, в крайна сметка. Не сме носили кринолини все пак. 😜

Не съм си го и помислила, извинявай ако съм прозвучала така! Исках да кажа, че изглеждаш много добре с къси панталонки

За грима - аз и сега обичам да си ходя по голо лице в почивните дни. За работа - слагам фдт/СС молив, спирала, леки сенки, руж, понякога хайлайтър, червило, както и за специални събития.  
Високи обувки почти не обувам вече. Предпочитам да ми е удобно и повече от 6 см слагам по изключение.

luna, права си за снимките. Някои от нас вече се показаха в предната тема. Всички, които имат желание, да не се притесняват да се покажат Така темите винаги стават по-живи, а и е по-лесно когато знаеш кой стои срещу теб.

Аз и кринолин съм носила - на сватбата си Единствено модата на онези ярки лъскави клинчета и ластичните мини-поли пропуснах

Привет и от мен в тази тема! На 49 съм и съм минала през различни стилове, търсейки собствения си, онзи, в който се чувствам комфортно. За мен е важно дрехите и обувките да са ми по мярка и удобни, дори и  да не са последен писък на модата. Стилът, бих си определила по-скоро като casual.  По-рядко слагам поли и рокли, по - често дънки и панталони. Никога не съм носила ултра късо. Не си харесвам краката, това не се е променило. Моята дължина и до днес е до средата на коляното или по- дълга. Обувките ми са ниски, удобни, често  - спортни. Работя с униформа, така че, не ми се налага да мисля за офисно облекло, само с какво да ида до работата. Полагам повече грижа за кожата и на лицето , и на тялото си. Гримирам се умерено, обикновено в телесните тонове и с матови сенки. Лицето си озарявам с хайлайтър, рядко руж. Червилото ми обкновено също е в нюд - гамата. Вече не си правя любимата очна линия, защото определено "тежи" на погледа ми. Движа се повече, старая се да пия повече вода, определено се замислям с какво се храня. Това, в общи линии са нещата, които правя към днешна дата. За в бъдеще - както дойде.

Mrs. Tiggi-M., Ти пък си толкова прекрасна....
Красота и стил.

Стилът ми е градски. Включва стегнати ежедневни, удобни дрехи, които не подчертават недостатъците, но не харесвам на себе си торбесто и oversized. Цветовете са неутрални (сиво, синьо, черно, бяло екрю, кафяво), често скучни - не обичам шарено, но обичам съвсем малки цветни детайли на като цяло неутрален цвят дреха Например като това (реално е сигнално жълто)
.
Единствените цветни неща които имам са три шала, един панталон, един пуловер и едни обувки.

Не нося вече поли и къси панталони заради множество видими повърхностни капиляри в долната част на краката, които имам, ненавиждам и не бих искала да показвам.
Всичко друго като вид дреха, присъства в гардероба ми, от както се помня и не смятам, че ще се промени някога. Промени се само старанието ми качеството да се повиши за сметка на намаленото количеството.

Гримът ми също не се е променил особено с годините - спирала, черен молив и бронзър. Разликата е, че вече не слагам ФДТ, замених го със слънцезащитен крем. Червила и сенки никога не съм носила.

Драстично промених обаче начина си на хранене.

Благодаря за чудесната тема!
Стилът ми е неопределен, по - скоро спортен, монохромен. Променил се е много от младежките ми години, когато носех повече цветове и по - екстравагантни дрехи и прически. Обичам странни кройки, но почти не нося цветове. Черното ми е голяма любов, сиво в различните му нюанси обичам също. През лятото нося основно бяло. Цвят добавям с аксесоари и шалове, от последните имам безброй.
Нямам изискване за работно облекло, мога да нося каквото си поискам -  в моята среда е по - лесно да изглеждаш overdressed и затова наблягам повече на материи. В последно време рязко съм ограничила пазаруването, чувствам се затрупана и искам да минимизирам гардероба си. По - скоро да обмисля нови комбинации и идеи. Това ще да е малко трудно, тъй като се състои предимно от три цвята, панталони и безкрайно количество бели ризи, но обмислям да въведа малко цвят.

Миоки, от това което се вижда на снимките, ти си поредното доказателство, че има живот след 40!  И благородно ти завиждам за косата!
Моята е с тънък косъм, но дъста гъста и досега винаги е била много жива и лъскава без особени усилия. В последната година се бъгна и въпреки почти никаквото третиране и маските, с които се мъча да я поддържам, започва да изглежда някак по-матова и да се накъсва по краищата. Все още е прилична и я нося с дължина под раменете, но като цяло скъсих едни 10-15 см.

Качеството на нещата, които носим, вероятно се е подобрило при всички нас. В края на 80-те повечето нямахме кой знае какви възможности и избор. Налагаше се да влагаме доста повече въображение, както и често да се справяме с подръчни средства. Тогава наричахме малко по-широките дънки "тип шалвар", сега са Mom Jeans, носехме не сникърси, а кецове и ред други такива. Все пак, мисля че човек рядко променя драстично природата и цялостното си излъчване с възрастта. Бунтарът си остава бунтар с рошава прическа, кубинки и оръфани дънки, а романтикът си остава романтик с букли, воалчета и рокли с флорални мотиви. Всички се променяме с времето, но рядко до степен на неузнаваемост.
Аз и преди, и сега харесвам нежни пастелни цветове, синьо - много и в различни нюанси, и сиво вместо черно. Винаги съм предпочитала дрехи със силно вталени кройки - най-добре пасват на фигурата ми без значение от килограмите, но понякога съм в настроение да нося и овърсайз.

Нова страст от последните години е влечението ми към парфюмите. Преди имах 1-2 летни, 1-2 зимни и един за специални поводи. Сега - не мога да кажа колко са, но пък ги слагам според моментно настроение, дреха,  повод, ......
Други такива влечения имам към шаловете и чантите. Преди носех една лятна и една зимна чанта и не можех да си представя как всеки ден ще си местя нещата от една в друга.

Аз повтарям много неща от преди, но ги осъвременявам. 93 се подстригах на каре, сега пак съм на каре. Пак съм носила бяла риза, дънки, дънково яке, кубинки, кожено яке, официален панталон, карго панталон. Гледам снимки. Всъщност харесвам същите неща, с малко по-различни кройки.

Носила съм доста къси поли, токчета и по-разголени топове,а сега вече не.

Ей, тия бели ризи...и преди и сега:

Light Beam, има, ами че как! Тепърва започва
Иначе и моята коса се попромени. Стана по-твърда и перушинеста някак. До преди 10-тина години я носех до кръста. Полека-лека започнах да скъсявам с по 3-4-5см. не за друго, ами започна да ме дразни поддръжката. От както спрях да я боядисвам спря и да цъфти. Преди, борбата с цъфтежите беше непрестанна. Пооредя последните години обаче. Не е това което беше, но не се харесвам с много къса коса та търся баланс непрекъснато. Добре че поне за сега не се налага да я боядисвам. Ще видим като побелея дали ще съм на същото мнение, но за сега нямам никакво намерение да подхващам пак боите. Дано докато дойде, белите коси да станат модерни. Забелязвам такава тенденция от няколко години.

Аз ли съм само от тези, които не харесват ризи? Имам в гардероба си две - бяла и синя за ако ми потрябва по-формално облекло, но така и не мога да се харесам този вид дреха. Иначе на други ми харесва как стои, но на мен категорично не.

И аз не харесвам ризи. Предпочитам блузи във всякакви варианти. И засега смятам, че като почна да имам бели косми, няма да се боядисвам и ще я оставя бяла. Като дойде, ще видим дали ще съм на същото мнение.

И моята коса се промени, ама и аз я промених драстично. От дълга, пусната свободно коса на леки вълни, сега е късо подстригана. Любимите къси полички и роклички отдавна замених с дънки и панталони. Костюми обичам и нося със сака, пола или панталон, вече го писах. Ризи много харесвам на други жени, като видя облечени, на себе си не. Гримирането ми остана навик, не тежък грим, лек молив и спирала, червило, когато се присетя, и фон дьо тен. Килограми и фигура горе-долу запазих, на моменти с леки отклонения, та ми е лесно, поне с тях не се боря много. Но с годините, като че ли си има едно леееко наедряване ли, не знам как да го определя, някаква промяна с фигурата. Забелязвам си я, нищо че обикновено чувам, че не съм мръднала от години. Обикновено отговарям, че имам огледало вкъщи. Ама, какво пък да е толкова лошо на възрастта? Поумняваш, помъдряваш, започваш да отсяваш нещата, да не приемаш толкова навътре някои от тях, както в младите години, точно да знаеш какво искаш, че и как да го постигнеш, да забелязваш и се радваш на повечето неща от живота. Както пееше Вахтанг Кикабидзе: " Мои года, мое богатство.....". Ни да ги дадеш, ни да ти ги вземат. Снимки нЕма, ако искате ми вЕрвайте.