Ако си говорим по принцип - аз бих изчакала. Ако е неотложно - няма какво да се мисли.
MilenaBA, това е част от пътя ... Сега се тревожиш за живота в теб ... след някой друг месец, когато детето се роди ... ще имаш все по-малък контрол над този живот, който вече е извън теб, и има неразумно и палаво поведение.
Много майки са били с рискови бременности, включително и аз - с моите 2 бременности. Ти не си властелин на живота, но в твоята власт е да вярваш в успешния финал, да го виждаш, и да мислиш за това. В това е твоята сила, и да - с мислите си формираме бъдещето.
MilenaBA, това е част от пътя ... Сега се тревожиш за живота в теб ... след някой друг месец, когато детето се роди ... ще имаш все по-малък контрол над този живот, който вече е извън теб, и има неразумно и палаво поведение.
Много майки са били с рискови бременности, включително и аз - с моите 2 бременности. Ти не си властелин на живота, но в твоята власт е да вярваш в успешния финал, да го виждаш, и да мислиш за това. В това е твоята сила, и да - с мислите си формираме бъдещето.
Скрит текст:
При мен прогнозите бяха да стигна до 5 месец и край ... Някак трябваше да се моля да устискам до края на 6 месец, защото тогава имаше шансове за плода. Само лежане и тежка терапия. Когато трябваше да кажа на таткото ... как се казва нещо такова, но бях откровена, и нарисувах на едно листче - аз и той - прегърнали дете. Залепих го на вратата на спалнята - и така - това исках да вижда - всеки път, всеки ден (и все още е там). На един календар си отбелязвах всеки изминал ден - малка крача към успеха. Единствено ме интересуваше да отвоюавм още един ден. В нито един миг не съм си представяла, че ще се случи нещо лошо. Единственото, в което съм вярвала и за което съм се молила - е зддраво дете. И да - баткото се роди в първия ден на 9 месец. Невероятно, но факт!
С малкия проблемите бяха от друг характер, пак беше доста рисковано ....Той пък се роди на 3 ден от 9 месец. И двамата са живи и здрави, аз също.
Трябва да вярваш в благополучния финал, да си го представяш, да го обичаш, да го чакаш.
И не е толкова съществено това, което ни се случва, а как го преживяваме. И това е в наш контрол.
С малкия проблемите бяха от друг характер, пак беше доста рисковано ....Той пък се роди на 3 ден от 9 месец. И двамата са живи и здрави, аз също.
Трябва да вярваш в благополучния финал, да си го представяш, да го обичаш, да го чакаш.
И не е толкова съществено това, което ни се случва, а как го преживяваме. И това е в наш контрол.
