Януарски бебета 2019! Тема 6

Аз я отбих на 1 г.,  защото забременях. Но бях започнала да се опитвам.
Вече не помни, че е сучела от мен. Беше трудно, не си представям да я отбия, когато е осъзната.
Моята граница е 1г плюс минус няколко месеца.

И аз отбих малкия (вече големия) когато забременях, беше на 1г5м. Но на мен и без това ми беше вече некомфортно да кърмя, а и той не сучеше за надяждане, а за заспиване и за мое щастие много лесно станаха нещата.
Момичета, а тези от вас,които имат и малки бебета, как се справяте? Как го приеха по-големите дечица. При нас е малко тегаво, макар че бебка е почти на един месец и започва да посвиква. Но определено батко и се промени, стана много раздразнителен, тръшка се още повече от преди, залепен е за мен, не иска никой друг, явно ревнува. Аз много се дразня,че трябва да лишавам едното дете от внимание заради другото и ми е много гадно, но се старая максимално да съм с баткото.

На прав път си. Повечко внимание за баткото, ама такова, което само той да получава, а не с разсейване от бебето. Докато е мъничко бебенцето няма да усети голяма разлика, а баткото ще се увери, че го обичате както преди. После като започне да се осъзнава малкото, пак ще трябва да уравновесите нещата.

Друго - има вероятност тръшкането да си е от възрастта. Моят маймун и той започна с пльосване на пода и рев, а няма никакви по-малки бебета наоколо, за да му отнемат майката. 😄

На мен кърменето не ми пречи особено. Дава ми даже време да ви напиша някой и друг пост. Но вече ми се струва време да се ориентираме към приключване и бавничко ще му го намалявам от тук нататък.

Мънчолина, това е лошото на породените, че първите трябва бързо да пораснат и да делят мама с по-малко човече, от което ревнуват. Нямат време да бъдат единствени и глезени. При големи вече батковци и каки не е така.
Трябва да отделяш време само за него, докато бебето е още малко и не разбира, че после и то ще почне да се сърди и ревнува, неизбежно е при малки дечица, които още не осъзнават положението.

Неви, ти как я отби?

Нашите са с 11,5 години разлика и пак има ревност. Та каквато и да е разликата, няма спасение от тези моменти.

Зазу, да, ревнува, но осъзнава ситуацията и не те търси целодневно да го обгрижваш, нали? Пък и понякога сами се оправят и забравят за ревността. Докато по-малките нито осъзнават, нито физически можеш да ги оставиш самостоятелно да се оправят.

Започнах само вечер да и давам около седмица, после се преместих в стаята на кака и, а тя спеше при баща си, няколко вечери бяха тежки, но отвикна. Трудно си беше и ми беше много мъчно. Но след седмица напълно беше забравила, че е сукала. Преобличам се, приспивам я, а съм само по бикини, изобщо не реагира.

Здравейте!
Като чета каква драма е тръгването на ясла и се чудя дали изобщо да я пускам моята госпожица. Така или иначе бях решила да е на есен, но ще видим. Привързаността също ме притеснява, но с това се свиква, ама това да ми я връщат болна през два дни..а трябва и да се работи. От друга страна е вярно, че децата в момента са в един от най-интересните си периоди, учат нови думи, започват да задват въпроси, придобиват нови умения и всичко това така ме умилява.
Отделно е адски крива в последно време, избиват и кътниците и е такова чудо, особено с храненето - претенции, ревове, драми.

Здравейте, момичета! Постът ми ще бъде дълъг, извинявам се предварително. Просто много ми дотегна вече. Имам нужда от помощ, съвет или поне да споделя. Нашата история с малкия е драматична от самото начало. Всичко се случва (ако изобщо се случи) по трудния начин. С много инат, много рев, много нерви. Всичко е една ужасна борба. От раждането си, неведнъж съм се оплаквала тук, той беше с много тежък рефлукс и колики, които продължиха много дълго. Кърменето беше кошмар, храненето с шише по-малък, но все пак и там имаше драма, захранването - ужасно трудно и дълго. Малко след годинката започна да хапва доволно и по-спокойно и с желание, докато нещо рязко не се промени миналата година Май/Юни. Тогава го отдавахме на зъби, но очевидно не са били те причината, защото проблемът продължава и до днес, при това се задълбочи много. Чела съм из темите за злоядите деца, знам, че такива има много, знам и че често се счита,че проблемът е в майката, защото тя имагрешна представа и нагласа за това кога и колко трябва да яде детето. Но някак ми се струва, че при нас, не в моята нагласа има нещо нередно. А детето съвсем реално не яде. Просто не яде, не иска нищо, няма нещо любимо, няма нещо, с което да го излъжа да хапне. А е гладен! Видимо..и му се отразява много. На поведение, нервност, всичко. Ходи на ясла от Ноември, още не е напълно адаптиран, въпреки че остава за сън там. Колко спи е друг въпрос. Там не се храни, в някои дни го взимам в 4 и не е ял абсолютно нищо. Миналата седмица цялата. Един ден ял малко мандарина, а друг малко хляб. Това е за цяла седмица яденето му там. Да речем, че това е бойкот заради нежеланието му да ходи. Да ама това се случва често и вкъщи. От Неделя е болен, като от Понеделник до вчера не беше спрял да вдига температура над 39 на всеки 2-3-4ч, денонощно. Три дни не беше кусал абсолютно нищо, освен по малко вода. Зная, че като са болни е нормално, но лекарите ми казват "Да, нормално е, няма проблем. И една бисквитка, солетка да хапне, пак бива". Е, да ама не. Нищо! От вчера започна да му се връща апетита (доколкото изобщо го има), гладен е, но отказва пак почти всичко. Гризва по някоя бисквита, малко препечена филия (без нищо по нея) и дотам. Днес жял ден е на 2 бисквити, които видимо не му се ядат, но не желае и нищо друго. Отделно, даването на лекарства на дете, което не яде и пие нищо, е тотален кошмар. Не мога да го излъжа по никакъв начин и поради тая причина бяхме на косъм да ни задържат в болница. Той отказва да пие лекарствата, а тези, които успея да дам насила (антибиотик и температуропонижаващи), прави всичко възможно да ги повърне, често и успява. Видях се в чудо!
Малко се отклоних от основната тема. Та, от миналата година храненето се случва все по-трудно и тегаво. Вкъщи яде само на пуснато филмче на тв, иначе нямам никакъв шанс, започна все по-често да отказва храна, която е с по-едра консистенция, често яде крем супи или пасирано поради тази причина. Но не изцяло. Понякогаси яде от нашата храна нормално. Като цяло не обича от нашата храна почти нищо, готвено за него също, храна от детска кухня - тотален отказ. Обича бисквити и понякога хляб, но не всякакъв и всякога...ами, това е. И бисквитена торта. Не му давам други сладки, освен обикновени бисквити. Не пие купешки сокчета. Понякога склонява на фреш, друг път не. Често ми казват да не му давам и бисквити и като огладнеел, щял да прояде. Или "щом не яде, не е гладен". Да ама не...не давам бисквити и си стои гладен. И така с дни може да откара. Ами, не мисля, че е нормално за толкова малко дете. Не яде зеленчуци пресни и плодове, освен боровинки и много рядко банан (тая мандарина в яслата не знам как се е случила). Не яде млечни почти - не кусва кисело мляко, не обича сирене, кашкавал в общия случай. Нови храни не опитва, не се блазни ако види нас да ядем.
Мисля, че проблемът е по-скоро психологичен, някаква нагласа или не знам и аз какво. Бяхме говорили с лл миналата година, прати ни на гастро, той пък на пкк и урина и всичко беше ок. Не установи причина, но пък малкият започна малко да хапва тогава и се поуспокоихме. Не продължи дълго за жалост. На периоди е, но неядящите са мноого по-дълги и често. В ядящите такива пак не е идеално, просто хапва все нещичко.
Ами, излях си тревогата, надълго и хаотично. Някой, сблъсквал се с този проблем и/или имащ решение? Но не става въпрос за момента, в който децата не ядат много неща, или са капризни, или за месец не ядат почти нищо. Това продължава почти година при нас с все по-системно гладуване.

M0n17y Не знам как да ти дам кураж само мога да кажа,че на Йоана братовчед и е същият а той е на 9 г вече.Имам чувството,че това дете и на въздух може да кара майка му каквото сложи в раницата за обяд в училище това си връща.Все още го храни тя пред телефона,че да успее да хапне поне нещо близките и не я разбират ама като знае,че цял ден нищо не яде.....Предпочита да го нахрани поне да знае,че е хапнал нещо.Обаче има едно обаче...ако го гледам аз например винаги си хапва всичко сложено пред него.Това не ядене е само пред баба му,майка му и малко пред баща му и разбира се в училище.При мен и чичо му или когато е бил с други близки винаги се храни отлично и без проблем.Стигам до идеята да пробваш да го нахрани някой друг не в яслата а ваш близък баба,дядо,чичо или леля...някой който познава все пак,но теб да не те вижда...
Йоана ходи на ясла от октомври...в началото се държеше и се справяше отлично,но откакто тръгнаха януари и тя взе да прави "бойкот" на тема ядене там.Имаше може би две седмици в които не ядеше нищо в яслата,но когато се прибере се хранеше стабилно.Сега е същото когато почива повече от събота и неделя...Поне се успокоявам,че вкъщи яде всичко,плодове и зеленчуци също...Успех!

Мони, не знам как да помогна. Освен да четеш за други такива случаи и да се опиташ да вземеш идеи от там. Имам приятелка, която ми разказваше, че брат й изкарал около 4 години на хляб и краставици. И пак е пораснал голям човек. Може би още една консултация с гастро, когато оздравее и се позакрепи.

Мони, защо не опиташ да направиш една консултация с детски психолог, ако не си го направила. Може да е на стресова основа.

Аз се сещам за консултация или там както се води с Хранителен терапевт

Аз самата съм била такова дете и дори си спомням как обикаляхме квартала с баба за да хапна нещо 
Хранехме всички квартални кучета и котки, от градината си носех храната в джобовете на престилката и ме държаха на масата до последно
Помислете какво сте обичала да ядете по време на бременността,  много е възможно да го хареса.
И нашият е от капризните, често си отказва обяда при бавачката,  почти винаги има кутия от любимите спагети,  ако не, бавачката му дава филии със сладко
От всички деца, само моето ходи с пълна раница с храна като за екскурзионно летуване.
Вярвам, че ще намерите решение.