Имаше причина,преглътнах,но продължавам да се държа зле

  • 4 550
  • 74
# 15
Много тежки присъди давате на хора, които са били на по 20 години. Скъсал с едната, натискал се с другата, после пак се събрал с първата с нейно съгласие. Аз явно съм древна вече, но това са детинщини таман като за възрастта им тогава или казус като в сериала "Приятели" - "ама Рейчъл, ние бяхме разделени!". Но след 4 години да продължиш да чепкаш и да се тровиш за нещо, което уж си простил - е, не става.
Виж целия пост
# 16
А ти прости ли си, че си “преглътнала”?
Виж целия пост
# 17
Може би именно от там идва проблема,че не си простих,че преглътнах... Импулсивна съм наистина,и то много, направих го,защото видях,че има промяна в него,но белега остава,спомена също,и съмнението винаги..
Любовта понякога е по-силна от самите нас
Виж целия пост
# 18
Ако не беше приела. Представи си. Казала си не и той не е в живота ти. Щастлива ли си?
Човекът, с който е най-добре да споделим живота си, всъщност е като член на семейството : обичаш го и това е.
Ако тази любов я няма в теб, не се вини, продължи. Ако е там, прости и остани.
Виж целия пост
# 19
Аз останах,защото го обичам,и няма да го напусна,и поради тази причина писах в форума за съвети,посещавам психолог,както казах,заради много нерви в главата ми ,изразяващи се в физически симптоми, не искам нито него,нито себе си да тормозя,не мога да простя нито на него това,нито на себе си,че простих,но реших да опитам ,защото чувствата надделяват,никога не съм смятала ,че бих простила подобно нещо
Виж целия пост
# 20
Хипотетично, той може да реши да се разделите. Тогава чувствата и любовта нямат влияние. Със скандали и конфликти се руши.
Виж целия пост
# 21
Съвети на думи няма как да помогнат, независимо дали са тук, при психолог или от Господ лично. Човек колкото и да знае как трябва да реаргира на обстоятелствата, реаргира само по един начин - както му идва отвътре.
Виж целия пост
# 22
Изглежда тъй ще си продължите - ти ще се самонаказваш, него също ще го наказваш. Единствен изход изглежда ще е той да те напусне, пък дано се освободите.
Как да простиш, как "да не мислиш глупости" - няма съвети за това.
Виж целия пост
# 23
Аз останах,защото го обичам,и няма да го напусна,и поради тази причина писах в форума за съвети,посещавам психолог,както казах,заради много нерви в главата ми ,изразяващи се в физически симптоми, не искам нито него,нито себе си да тормозя,не мога да простя нито на него това,нито на себе си,че простих,но реших да опитам ,защото чувствата надделяват,никога не съм смятала ,че бих простила подобно нещо

Цялата случка не е нищо особено, детски работи,  които би трябвало отдавна да си забравила. Щом не си и чак на здравето ти се отразява,  значи има нещо, което те кара да не си спокойна и щастлива с този човек.
Не разбирам защо ти е психиатър, да ти помогне да приемеш нещо, което всъщност не искаш да приемеш...
Виж целия пост
# 24
Имаш прекалено много свободно време, явно.
Намери си повече занимания, за да не мислиш глупости.
Виж целия пост
# 25
Ирис е права. Замисляла ли си се да включиш здравословния егоизъм и чувството за самосъхранение?
Или искаш да си болна и да ти се влоши още здравето?
На мазохизъм при прилича даже..
Виж целия пост
# 26
Това,което изпитваш е нормално и не мисля,че е нужно лечение. Попринцип,за да простиш на някого е редно той да ти поиска прошка. Той направи ли го?
Виж целия пост
# 27
Защо питаш във форум, след като посещаваш психолог?!
Той би трябвало да прилага различни терапии, с които да насочва гнева ти и да работи върху поведенческите ти проблеми. Психологът би ти помогнал много повече от форум, където не винаги всеки дава искрен и точен съвет. Психолозите ползват достатъчно доказани похвати за подобни проблеми. Слушай него, следвай съветите му, променяй начина си на мислене според това, което ти показва и след известно време ще видиш резултат. Психо-терапията става постепенно. Не очаквай да е веднага като с магическа пръчица.
Магически съвет няма да получиш и във форумите. Особено от хора, които мислят, че да ходиш на психолог е "простотия".
Виж целия пост
# 28
Тук няма да помогне психолог, такова нещо подкопава всяка една връзка. Без значение дали са на 18, 20, 30 или 60 години, също без значение дали са заедно от ден, седмица, 2 месеца или години. Тя е имала чувства към него, били са заедно, той я е зарязал и се е подиграл с нея публично. Колкото и да си маже очите, че го обича и му е простила, вътрешно ще продължи да я яде. Много връзки се разпадат заради изневяра, дори когато има общи деца, общи имоти, интереси, по същия начин станалото яде вътрешно единия (потърпевшия) и в крайна сметка раздялата е неизбежна и по-добрия вариант.
Авторката, ако не искаш да приемеш очевидното, както ти казах по-рано, искай тежки антидепресанти като Золофт или нещо подобно, може и да притъпиш усещанията. Дали и до колко си струва, вече ти си знаеш най-добре.
Виж целия пост
# 29
Като цяло съм ЗА психолозите, но в случая не виждам реална причина за намесата му. Ситуацията е ясна: момъкът се е държал грубо и безпардонно, ситуацията е била унизителна и нормално да чувства дискомфорт от това. Всички знаем приказката за лошата дума и мечката, помни се дълго.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия