ДЕКЕМВРИйче расте, рита и лудува, мама с тънката талия се сбогува ! {тема 6/2020}

  • 33 825
  • 779
# 480
Момичета, това бременната сила е велика! 😊С ваша помощ предният изпит е взет успешно, но днес предстои нов - по английски.  Моля, помагайте пак с палчетата, че на бебка хич не ѝ харесва да учим!🤣 😘
Относно бременноста и аз съм от тези, които и се наслаждават. Въпреки фраксипарина, уреаплазмата и другите бъгове се чувствам прекрасно. Мечтая да имам много деца и се надявам да сбъдна мечтата си.
Виж целия пост
# 481
И на мен ми се е случвало точно както го описваш на няколко пъти. Първият път беше докато пътувах в кола. Споделих с АГ на последния преглед, но не ми каза да е нещо притеснително.

И аз още в 7.30 бях в Лидл днес, имаше рокли, жилетки, блузи, абе какво ли не. Взех едни дънки, 2 клина и чорапогащник. Клиновете са супер наистина!
Сега един по-сериозен въпрос, някоя имала ли е болка около пъпа. Вчера и днес ми се случи при изпъване назад да изпитам остра болка точно в областта на пъпа, която минава за около минута. Матката ми е стигнала точно до там и се чудя дали не е от разтягането на коремната стена, но е изключително неороятно и срязващо Thinking
Виж целия пост
# 482
Мамии, чета ви и чак ми е странно, аз откакто съм бременна съм на седмото небе  😃 Така де, не баш от самото начало, ама откакто ми мина гаденето... Но самата мисъл за малкия човек в мен просто така ме мотивира, кара ме да се усмихвам на всяко ритниче, не мога да повярвам, че толкова го обичам това човече без да съм го виждала дори! Знам, че ми е първа бременност, но толкова ми е приятно да съм бременна (принципно съм с много болезнен и дълъг цикъл, така че това лято съм в рая 😂), втория триместър е толкова хубав за мен, само обяснявам на ММ как искам още 10 деца поне, нон-стоп да съм бременна 😃 Така де, като натежи накрая сигурно друга песен ще запея, но засега така ги виждам нещата 😅
Виж целия пост
# 483
Малечка аз като теб. Всичко което описваш, все едно си писала за мен. Харесва ми да съм бременна. Тъй дългоочаквана бременност. Въпреки всичко през което преминах и преминавам. Въпреки това че не мога да се разхождам, да си върша домакинската работа, да си сготвя и тн. Радвам се на коремчето си като малко дете, все още не мога да повярвам че съм бременна. ММ също казва че не може да повярва още. Радвам се на всяко едно движение на бебетата.
Абе харесва ми! ❤️❤️❤️
Виж целия пост
# 484
Всеки си го усеща по различен начин и няма абсолютно нищо лошо в това ❤️
Мен в началото също ме плашеше мисълта да изляза от зоната си на комфорт, не че се чувствах особено комфортно в нея 😄 Най-неприятно ми стана, когато вече бременна в третия месец от работа ми заявиха, че тъкмо сега е щяло да получа дълго чаканото повишение. Почувствах се ужасно, чаках нещо такова да се случи от почти четири години. Но пък от две години се опитвах да стана майка и е цяло чудо, че ни се получи от първия опит инвитро! Не бих заменила малкия човек и неразположенията , за което и да е кариерно развитие. Осъзнавам, че ще ми е трудно със смяната на града, жилището и фактът, че ММ е безработен в момента. Но знам, че щом сме здрави и се обичаме, ще се справим ❤️

Ние си намерихме квартира в Бургас. Сега се върнахме в София да стягаме багажи и май ще пратим няколко кашона по Еконт или Спиди. Майка ми и свекървата не са доволни от избора ни на ново жилище, защото не е близо до нито една от двете 😄 Оставихме и котката при майка ми, че да можем спокойно да пренасяме всичко. Вече ми липсва косматата топка🐱
Виж целия пост
# 485
Разбира се,че ще се радвате.Представям си каква радост изпитвате щом е дълго чакана бременност ♥️..
И аз с първото бях в еуфория радвах се на коремчето (чудих се как да го покажа,после след раждане как да го скрия 😄)Постоянно си говорих на бебето,аз потупвах корема,тя ми отговаряше абе цветя и рози..Определено е нещо,което трябва да се изпита да се почувства.Аз също много се радвам,че рита и побутва трябва да имаш сърце от камък за да не ти доставя радост това малко мъниче..
 Ама на мен дискомфорта ми идва в повече вече..От всичко най-ми харесва,вече периода в който вече съм МАМА,тогава вече го виждаш,грижиш се за него.Мисля,че хубавите периоди са точно тогава,когато ти се усмихне,иска да се гушкате,да се гледате в очите ♥️Според мен точно това топли..
Виж целия пост
# 486
Ох, момичета, дадоха ми болнични и най-накрая мога спкойно да се радвам на бремеността. Голям рев ревах, защото съм свикнала постоянно да работя. От 15г друго не зная. А сега... какво ли ме чака, идея си нямам...
Да ви кажа, и при мен е тоочно същата вълната: ‘ох, колко е хубаво, но няма ли вече да свършва’ 😂😂😂.
Започва да ми тежи, не мога да си намеря място, спането е трудно. Т.к. съм с вродена луксация, вървенето в момента ми е още по-неприятно и тежко... а ММ иска да пътуваме, да сменяме, да разглеждаме. И аз изкам, но не мога. Не мога сега.
Разкъсвам се как хем да го равеселя, хем да се свия на спокойствие и да не мърдам...
Виж целия пост
# 487
Момичета, възхищавам се на всички ви как след толкова време, проблеми и всичко останало, чудото се е получило и сега сте толкова позитивни и щастливи!
Аз разбира се, че се радвам на малкия ми мъж как рита, расте, но прекалено много мисля всичко и оттам.. при мене по-скоро е още от преди бременността. Година преди да забременея смених работата, основно съм хоум офис, но колегите са кофти, смените бяха много кофти, по цял ден сама вкъщи и работеща и това много ме уби.. а аз съм толкова социален човек, на предната ми работа имах толкова готини колеги(там се запознахме с таткото), никога не ми е било проблем, че съм на работа и в офиса, то не бяха шеги, забавления, излизане след работа.  Живеех и още в Студентски тогава, луди, млади, абе идилия. Миналата година юни с таткото заживяхме заедно, пак беше много готино, но вече в новата работа дойде социалното отдалечение от хората и още много преди да забременея бях в по-кофти период.
После дойде и пандемията и цялата тази ситуация и отдавам всичко на това. Бебо е планиран, желан, не сме на по 20, е на 26 сме, но може би целия този преход ми повля така сега на настроението и на мисълта, че съм много ограничена във всичко. Ех, оплаках ви се Heart

За циците - аз също се шегувам с таткото, че като родя искам нови цици Joy
Виж целия пост
# 488
Току-що поръчах един гардероб от Виденов,който е на промоция 77лв..Поръчах го в цвят астра,защото стаята на каката е в този цвят..И трябваше да се съобразя с цветовете в нея.. Ето и стаята на дъщеричката ми..
Виж целия пост
# 489
Здравейте момичета. Аз от моята камбанария ще кажа, че всеки приема по-леко или по-тежко бременността и ограниченията,  които прилага тя спрямо това, какъв е бил темпа му на живот преди това. Аз лично се радвам на бебе-джуниър, той е много мечтан и желан, но аз съм работохолик и обичам да работя. Всичко ми бе ОК, докато си бачках до 06.07. После, след серклажа и спирането на работата, усещам как не ми е ОК, не физически, а психически.  Мечтая да отида на работа, да съм сред хора и после вечерта да се прибера след един здрав фитнес. А ето и сега, докато пиша, лежа на дивана, а в главата ми препускат идеи за оптимизиране на работния процес и се ядосвам, че не мога нищо да направя.
Рожденият ми ден наближава и реших близките ми вместо да ми подарят нещо, което не искам, да си заявя подарък - комплект шишета с антиколик клапани за новородени. Като знам Мони какви колики имаше, това направо ще ми е жизнено необходимо.
Виж целия пост
# 490
Хюлия, нали обърна внимание, че е доста малък гардероба. Аз имам такъв, удобен е наистина ако нямаш пространство, ако е за дрешки те за бебо, мисля че върши добра работа. Аз още се чудя дали да взема от тези трансформиращите се кошари и отделно някой шкаф, че при нас мястото е много кът. Бебо ще е в спалнята при нас, няма да има отделна стая в близко бъдеще и трябва да му вместим измежду другата мебелировка и неговите неща.
Скруби, поръчай си и лично за теб някой подарък, за беб ще има яко подаръци и като се роди, поглези се и теб малко. Аз тази година кръгла годишнина и заради епидемията не можах да я празнувам, та си правя сама подаръци. Още се чудя дали има къде да вместя и един люлеещ стол, хем за релакс, хем за гушкане и кърмене.
Виж целия пост
# 491
Като ви чета, оставам с впечатление, че само аз чувствам бременността като не най-приятния период в живота на една жена най-вече между тези, които са минали през много препятствия и дълго време са мечтали за дете. След няколко неуспешни бременности, след 10 години ходене по клиники, след три инвитро опита, сбъднах мечтата си.
Може би проблемите и разочарованията ме изтощиха максимално. Знам ли?
Чувствам, че вече сякаш нямам сили - нито физически, нито психически, нито финансови. Съвсем доскоро мислех, че ще остана без дете. Опитвах се да се настройвам да приема този факт, а ето че сега очаквам второ, заченато естествено.
Странно нещо е живота, нали? 😀
Виж целия пост
# 492
Малечка да видях размерите...Поръчах го за бебето мисля,че ще е ми достатъчно мястото..Казаха ми,че има няколко рафта вътре,устройва ме пък и на тази цена..И кошарата ще е в стаята на каката и за първо време ще спим там с бебчето..
Виж целия пост
# 493
Да се включа и аз по темата.
Нито един дискомфорт, неразположение и т.н. не може да ме свали от розовия облак, на който съм откакто забременях. Blush
Дълго се борихме.
Бяхме на прага на инвитро, тъкмо получихме одобрение от фонда и щяхме да стартираме. И то взе че стана.
Никой не вярваше, че е възможно да забременея спонтанно - нито док, нито ние.
Всеки ми казва, че сияя.
И аз се чувствам така.
Тъй че, определено ми харесва да съм бременна, за мен това е вълшебство и ще ми липсва този период. Heart ExlHeart ExlHeart Exl

алекс ми се губи. Thinking
Виж целия пост
# 494
И аз съм като теб Рейв. Нито веднъж не ми е дотежало до такава степен че да си кажа ,,какво си причиних,, дори напротив, наслаждавам се и на всяка болка и всяко неразположение. Този период е кратък и после с години си спомняш с умиление. Дори и лежането в болница надупчена с абокати. ..и вечер,че не си намирам удобна страна, всичко ще приключи скоро и дано с добър край. Още малко се радвайте на ритничетата особено мамите, които бременеят за последно..... Аз чак огромни неразположения нямам, е не мога да тичам и скачам на въже ама такова е.

Но това чувство явно е след дълго чакане и осъзнаване, едва ли някой не очаквал бременност ще и се наслаждава така, както някой копнял с години за бременност и изревал я.
 Аз даже да ви кажа не ми се ражда още искам да си седя така, то и миналия път не исках да раждам, седях на деня на термина цял ден на дивана с контракции докато се сетя, че аджаба съм на термин и това са контракцийите...хахха
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия