Сблъсквали ли сте се с педофилия пряко?

Не си регистрирана.

Hard Candy / Опасна Невинност (2006)

"Резюме : Зряло 14 - годишно момиче среща очарователен 32 - годишен фотограф в Интернет. Подозирайки, че той е педофил, тя отива в неговият дом в опит да го разкрие."...

Не съм се сблъсквала, но не съм и много наблюдателна в тази насока.




 

Веднъж на село - на собствен гръб.

  Да, бях на почивка с децата..въпросния беше учител  с група деца на плажа..и всячески се опитваше да се присламчи към мойте!! С удоволствие бих съобщила в кое у-ще е даскал по физическо, ама не искам да плаша родителите. Езикова гимназия е. Внимавайте

Не съм, но това е най-големият ми ужас по отношение на дъщеря ми ! Само при мисълта, че някой извратен изрод може да й направи нещо и изпадам в ужас !

С педофили не съм, само с ексхибиционисти като малка и то не веднъж... Решила съм обаче да говоря с дъщеря си, когато е готова за такъв разговор. Предпочитам да я понаплаша, отколкото да е неинформирана и съответно още по-лесна жертва...

Мисля, че е редно да съобщиш.

Преди няколко месеца се разхождахме в парка Заимов. На една пейка седеше много неприятен мъж, нещо си шепнеше и гледаше децата по такъв начин, че направо тръпки ме побиха. Аз го изгледах страшно лошо и като се обърнах, вече го нямаше. След това не съм го виждала. Чудя се какво бих могла да направя в такава ситуация - сигурна съм, че е педофил, но пък той нищо не прави реално (в този момент), така че примерно да извикам полиция. Много мислих по този въпрос, но нищо не ми хрумва.

И аз само на мой гръб. Надявам се детето/децата ми никога да не се сблъскат с това.
(п.с. как да гласувам, като става дума за мен? 'да' ли?)

Има един в градинката на "Иван Асен", засичала съм го преди години, като работех наблизо. Не мога да преценя дали се попипва по такъв повод или просто е дотам изпаднал и всичко телесно е на показ (дърт и впиянчен е), но е факт, че седи в градинката и се пипа.

И аз съм се сблъсквала на свой гръб...  

Да на свой гръб ,много гадно чувство ми остана и до ден днешен Родителите ми дори и неподозираха а педофила им беше пред очите .Учител по цигулка,така и ненаучиха ,че е такъв а аз прекратих с музиката завинаги бях 3 клас ,въобще и неразбраха защо така панически се отказах от свиренето.Ужас и гадост.

  Блях! Не ми се е случвало или поне не се сещам, значи все тая. И да пази Господ!
Подсещате ме, че е крайно време да започна да обяснявам на мъничката си, че не трябва да се доверява на непознати и да я уча да не взима нищо от тях. Което ще е огромен проблем, предвид афинитетът й към шчеколади и бамбончета... Ами да, какво като е малка, полека-лека ще се научи. Боже, какви помисли ми заседнаха в главата...
Ааа, сетих се 2 случая!!
Единия го разказвах, как някакъв до спирката идва към нас с Майчо отзад, възклицава някакви комплименти, вдига я и й се радва. Аз не виждам какъв е, що е, дремя все още, обаче се  светвам, че туй е някъв непознат!! Мая се шашка, не знае как да реагира, а оня ще я гушка и целува. И като му видях физиономията, червендалеста, с акне, мазен тип към 40-45г примерно, направо щях да припадна! И посягам да си взимам детето и почвам да се набирам, оня се сърди, че не му я давам да се радвал.. Абе припадък! И най-ме е яд, че на момента не се разкрещях, да дойде някоъ да го нарита или да съм с приятелка да държи Мая, а аз да го нашамаря и пребия посред белия ден. Ох, успокоително тряба.  И пусна той детето и се забърза, аз оглеждам шошето да не я оцапал и дали не е уплашила... Оня върви и мърмори, че см била свидла и нам си какво.. Вече зная какво да правя. И без това няам грам дипломация, не ми е проблем да обухам някоъ непознат, особено ако ми гледа странно детенценцето...
Такъв един смотан младеж, с вид на клошар стоеше да една детска площадка. Тъкмо отивахме там с Мая, имаше форумска среща и го гледам, че стои зад оградката и зяпа. Макар, че гледаше отнесено, все пак децата му бяха пред погледа. Не посмях да го закачам, щото може да е луд, пък аз сама с човечката, обаче на висок глас оповестих, че там има някакъв смахнат и един баща отиде да провери тая работа. Младежът си тръгна бърже.
Та, тряба антените на вси страни да са насочени и да дебнеш злата мисъл, да я изненадаш преди тя теб да изненада и да нанесеш поразяващ удар. Например, в лятно време, като се усъмниш в някоъ, сваляш токчето и го пробваш върху педофилската кратуна.

И аз на мой гръб  Веднъж на една опашка за цирково представление и другия път в междуградски автобус.
Заради страховете си все още едвам се престрашавам да пускам щерката да слиза с децата зад блока. Знам, че тука е по спокойно от София. Виждам и деца  с три, четири години по малки от нея как скиторят сами, но аз не мога и не мога.
Като излезе да играе стоя постоянно на терасата. Знам че не е хубаво и трябва да се престраша и че не мога цял живот да я пазя, но не мога да го преодолея и това си е 
Иначе тя знае, че с непознати не се говори или пък тръгва с тях, каквото и да и казват и обещават. Това и го набивам в главата от много малка.
Сега вече е голяма и не може така лесно да се излъже, но сега страхът ми вече е да не е някой просто насила да я завлече нанякъде..., да не се сблъска с изроди с каквито аз се сблъсках....

Не знам, защото имам момиче ли толкова ми е страшно. Виждам сестра ми не се притеснява така за племенника ми. Приятелката ми за нейния син  И едва ли не се смеят на моите страхове...., може пък и аз да съм луда параноичка   

Естествено, че момиченцата са обект на по-голям интерес от таквиз изверги, затова напълно е обяснимо притеснението ти.

По повод на единият случай... и до сега не мога да го проумея нещо. Успях някак да скоча в последния момент от вече потеглящия трамвай, оставяйки там чичкото който ме следваше плътно и ми говореше гадости още от нашия квартал /това беше първото ми излизане и самостоятелно пътуване с трамвай/. Хукнах запъхтяна и уплашена. Една леля грижливо попита "Момиченце, какво има". Аз чистосърдечно отговорих, че един чичко ме гони. Тя погледна объркано и изчезна. Баба ме заведе при кварталния. Казаха, че щели да ме викнат да разгледам някакви снимки. Нъцки. Но след няколко месеца въпросния чичко ни приклещи с една приятелка в техния вход. Добре, че веднага започнахме да крещим... Този случаи породи в мен не толкова отвращение, колкото недоверие и разочарование от възрастните.
Прави ми впечетление, че някои споделят, че са имали подобни преживявания, но родителите им не са разбрали. Защо не сте казали?