Момичета
среднощен привет!Скрит текст:
Завърнах се от приключението "Родопи" и да ви споделя някои неща.
Сега ви изчетох, понеже честно казано направо си нямах време да ви следя тези два дена.
Толкова много емоции и преживяно, че просто все още не мога да повярвам какво ми се е случило.
Родопите наистина са една красива, величествена, но и някак сурова планина. Тежкият географски релеф обаче е направил хората освен много трудолюбиви, страшно много добри и гостоприемни.
Направо съм във възторг от всичко което видях и преживях.
Ще кажете какво пък толкова? За мен е много, защото виждам Западни Родопи за пръв път и за пръв път се сблъсквам с гледката на огромните иглолистни дървета, пред които се чувствах толкова малка. Осъзнаваш, че природата е всевластна и за да бъдеш в синхрон с нея трябват много, много неща.
Триградското ждрело - уникално красиво и същевременно човек изпитва респект, като гледа всичко това.
Дотук всичко беше впечатляващо много, докато не потеглихме на планинската обиколка с джипове.
Е, тук вече не мога да предам с думи каква емоция и какъв адреналин имаше в това екстремално приключение. Честно казано, ако знаех какво ме очаква - сигурно щях да премислям и обмислям дали да се кача.
Но не съжалявам нито за миг, защото това което видях за първи път в живота си, едва ли ще ми се случи повторно. Значи първо до Вълчи камък, откъдето гледката е невероятна, виждат се Рила и Пирин в далечината, после до едно изоставено, самотно селце Чамла, след това Чаирски езера - всичко на всичко 60 км. през планината с високопроходим автомобил /джип/. Вятър в косите, прах върху всичко на което може да попадне, но 6 часа си бяха 6 часа ... Накрая "одрусани", но щастливи, че сме видели красотата на Родопа планина, че сме прекарали едни незабравими, изпълнени с много смях моменти. Трудно се правеха снимки и видео, защото първата ти грижа е да се държиш здраво с две ръце. но е уникално! Препоръчвам, който иска адреналин - да се качва на джипа за разходка.
После посетихме Манастир "Свети Пантеймон" близо до Смолян и Еко пътека "Невястата". Впечатленията ми от манастирския комплекс бяха великолепни, както и от пътеката - лека, ненатоварваща, като от панорамните места се открива страхотна гледка.
Въобще Родопа планина ме впечатли страшно много. Различна от "моя" Балкан, но прекрасна.
Сега ще сложа няколко снимки за да видите за какво иде реч и дума.
За някои може и да е познато това което ще видят, за други - не.
О-о, ходихме и до село Гела и до Широка лъка, но там си бяхме с автобуса.
Язовир "Въча"
От "Вълчи камък". Гледката - страхотна. На втората снимка се виждат и джиповете. Тук правим снимки, разказват ни интересни неща и продължаваме.
Това е от Чамла, пътят ни чака... Следващата снимка е от Еко-пътеката "Невястата".
Сега ви изчетох, понеже честно казано направо си нямах време да ви следя тези два дена.
Толкова много емоции и преживяно, че просто все още не мога да повярвам какво ми се е случило.
Родопите наистина са една красива, величествена, но и някак сурова планина. Тежкият географски релеф обаче е направил хората освен много трудолюбиви, страшно много добри и гостоприемни.
Направо съм във възторг от всичко което видях и преживях.
Ще кажете какво пък толкова? За мен е много, защото виждам Западни Родопи за пръв път и за пръв път се сблъсквам с гледката на огромните иглолистни дървета, пред които се чувствах толкова малка. Осъзнаваш, че природата е всевластна и за да бъдеш в синхрон с нея трябват много, много неща.
Триградското ждрело - уникално красиво и същевременно човек изпитва респект, като гледа всичко това.
Дотук всичко беше впечатляващо много, докато не потеглихме на планинската обиколка с джипове.
Е, тук вече не мога да предам с думи каква емоция и какъв адреналин имаше в това екстремално приключение. Честно казано, ако знаех какво ме очаква - сигурно щях да премислям и обмислям дали да се кача.
Но не съжалявам нито за миг, защото това което видях за първи път в живота си, едва ли ще ми се случи повторно. Значи първо до Вълчи камък, откъдето гледката е невероятна, виждат се Рила и Пирин в далечината, после до едно изоставено, самотно селце Чамла, след това Чаирски езера - всичко на всичко 60 км. през планината с високопроходим автомобил /джип/. Вятър в косите, прах върху всичко на което може да попадне, но 6 часа си бяха 6 часа ... Накрая "одрусани", но щастливи, че сме видели красотата на Родопа планина, че сме прекарали едни незабравими, изпълнени с много смях моменти. Трудно се правеха снимки и видео, защото първата ти грижа е да се държиш здраво с две ръце. но е уникално! Препоръчвам, който иска адреналин - да се качва на джипа за разходка.
После посетихме Манастир "Свети Пантеймон" близо до Смолян и Еко пътека "Невястата". Впечатленията ми от манастирския комплекс бяха великолепни, както и от пътеката - лека, ненатоварваща, като от панорамните места се открива страхотна гледка.
Въобще Родопа планина ме впечатли страшно много. Различна от "моя" Балкан, но прекрасна.
Сега ще сложа няколко снимки за да видите за какво иде реч и дума.
За някои може и да е познато това което ще видят, за други - не.
О-о, ходихме и до село Гела и до Широка лъка, но там си бяхме с автобуса.
Язовир "Въча"
От "Вълчи камък". Гледката - страхотна. На втората снимка се виждат и джиповете. Тук правим снимки, разказват ни интересни неща и продължаваме.
Това е от Чамла, пътят ни чака... Следващата снимка е от Еко-пътеката "Невястата".
😂🤣
