Проблеми с фаворитизиране на деца, пренесено на внуци

Уини, тук никой никого не бие, за съвсем друго става дума.
Авторката каза, че мъжът й е холандец. Минималната брутна заплата за миналата година няма 1700 евро. Нетна не знам колко е. Не разбирам авторката какво й пречи стол за само 180 евро. 180 евро са додта пари дори в чужбина. Освен тя да е очаквала четирицифрена сума кеш, просто не мога да си обясня какво се цупи. Тя какво си мисли, че в чужбина е като в България? Да се кихат пликове с пачки?
Разбирам те какво пишеш, но нещата в случая опират само и единствено до пари и алчност.

Може пък да се променят нещата, кой знае. Може нейното дете да им стане по-мило на свекърите.

Мъжът ми също не е предпочитания син.
Брат му е любимеца.Получавал е винаги всичко наготово.
Детето му отгледаха свекърите-живееше при тях.
Плащаха сметките и всяка седмица носеха торбите с храна,кола му купиха чисто нова...
На нас не са ни помагали въобще....

Обаче сега свекървата е инвалид и очаква любимия син и жена му да я гледат и ги тормози.Да,ама те не искат и да чуят...

За всяко нещо на този свят се плаща.

Родителите ТАМ не са като родителите ТУК Пораснат ли децата, изгледат ли ги до етап да се оправят сами, хората спират да ги дондурят, да им дават пари и да им гледат децата. Правят по някой подарък, помагат понякога (а може и никога), радват се на внуците, приемат ги да им гостуват за ден-два или за по-дълго, ако живеят в друг град/село, и си живеят живота. Добре е да отчитаме тази разлика. А авторката, щом от години живее там, би трябвало много добре да го знае и да не се натиска с нашенския си манталитет - те не ми дали, те не ми направили, те така, те онака. Как да не са дали или помогнали! Ето, идвали са да помогнат за пренасянето и боядисването на новата къща, обещали са подарък за сватбата, какъвто си изберат, за детето ще направят подарък. Ама наш'та не иска подаръци, тя иска ПАРИИИ Или парички, както умилно ги наричат тук! Еми няма пари, западняците пари не дават! Или и да дават, сумите се малки, двуцифрени. Особено холандците, на които им се носи славата на практични и стиснати хора. Габровците на Европа.
На другия брат какво и как са дали не е ясно. Самият факт, че бил плащал нещо си за уж купената от тях къща, говори, че девойката нещо не е доразбрала. Може заем да са му дали, който той чинно си изплаща.
Да я съветвате да влиза в конфронтации или да се отдръпва, неглижира и пр. глупости, са си точно нашенски глупости Те така или иначе не живеят заедно и се виждат/ЩЕ се виждат най-много по 2-3 пъти годишно. Най-много да се изпокара с мъжа си!
Въобще, като е решила да става холандка, ами да става холандка!

ПП. Фаворизиране е правилната думичка, не фавориТИзиране.

Поредната, дето си мисли, че светът се върти около нея и щом е бременна трябва богатите свекъри да я замерват с пачки. Щото никоя друга не може да роди дете на сина им, освен теб, нали? И да ти кажа, че не другият им син се е довлякъл, защото това са неговите родители. Довлечена си ти от съпруга ти в техния дом и явно не те харесват. Преглътни го и си гледай вашия бюджет. Ако не можеш да го преглътнеш, разведи се и търси някой друг с богати, но по-ларж родители.

Животът е един миг.Родителите му са го отгледали,защо сега да не си харчат парите с кеф.Не са длъжни да робуват нито на големите си деца,нито да спестяват за внуците си.В къщата си могат да посрещат когото си искат.

Авторката отнася доста критики, но като цяло такива отношения са често срещани - едното дете е по-любимо от другото/другите деца и съответно внуците от това дете получават винаги повече внимание, подаръци и всичко. Децата на по-малко любимото дете "наследяват" подобно отношение - за тях също няма.

Именно това е основният проблем, повдигнат от авторката.
И това си е проблем за нелюбимото дете и близките му. Прави си впечатление. Дразни. Не е редно. Но, така или иначе, в някои семейства е налице. Познавам редица такива. Това води до отчуждаване, на свой ред, между самите деца. И е логично. После се получават имотни и личностни проблеми.
Просто трябва някак нелюбимците да се напаснат със ситуацията и да решат сами за себе си този техен проблем. При много от моите познати, намиращи се в такава ситуация, това си става с естествено отчуждаване. То дори не е наказание за несправедливостта на родителя. Естествена последица от отношението му е.
Човек, ще- не ще, си трупа обидата и реагира по някакъв начин. Без значение какво афишира пред света, тя си е налице, както и реакцията - пасивна, активна - има си я.

Описанието на покупките е всъщност онагледяване, което прави авторката, на израза на това отношение. Кой как го приема е без значение. Ако отношението беше еднакво към двете им деца, тази тема нямаше да съществува. Проблемът й е в разликата в отношението на свекърите между синовете, което тя се притеснява, че ще се продължи и при внуците. И е най-вероятно да се случи. Житейски най-често става именно така.
Не виждам тя да може да промени нещо.
Просто следва да се научи да постъпва като мъжа си - не им обръща внимание, обажда се по празници, ходи на гости след покана и при желание от нейна страна и минимизира контактите, щом не са й приятни.

Такива отношения дори водят човек, който ги е преживял в първо лице, да не иска после да има повече от едно дете. Познавам няколко такива случаи.

Има го и моментът с изгодата, често се използва в сапунките - снахата смята пропуснатите ползи, смята се за ощетена и иска да въздаде справедливост. Обаче в живота такава така и не се случва. Затова единственият полезен ход е да не се набърква в чуждата история, а да си гледа своето малко семейство, защото рано или късно това напрежение у нея ще избие в посока към мъжа й, а ако той не поддаде на това, което тя му шепне на ушенце, а е по-вероятно да не поддаде, ще се скарат двамата. Каквито и да са родителите и брат му, той едва ли ще застане срещу тях, защото са му кръв, това е родното му семейство. С две думи, авторката да не си играе с огъня, за да не плаче после.

Да, това също може да бъде последица.
Изключително неприятно е положението на това нелюбимо дете и този, който го е преживял лично или има достатъчно развита емпатийност, за да го почуства като такъв, му е ясно. Това са травми, които се носят цял живот. Щем или не щем.

Съпругът й, така както го описва, има горе-долу някакъв развит здравословен рефлекс към ситуацията. Сега - тя му е жена и не може да се очаква от нея да крие разочарованието си. Особено ако в нейното родно семейство отношенията са били изградени на по-справедлива плоскост или е била единствено дете. Нормално е да сподели какво вижда и усеща, жив човек е, всеки, който вижда несправедливост, е устроен така, че поне да я отрази, ако не да се бори с нея. Но с изразяването на мнение и позиция в случая следва да спре - до там. Могат да обсъдят с мъжа си детството му, той да говори и споделя - как се е чувствал, как е реагирал. Тя с нищо не може, така или иначе, да промени фактите. Емоционална подкрепа обаче може съвсем адекватно да предложи. В полза на нейното семейство. Нищо повече не може и не следва да прави.

Зависи. От степента на проявление на несправедливостта, както и темперамента и възпитанието на нелюбимото дете. Някои си застават. Дори те са водещата фигура, не външният за драмата съпруг. Всякакви последици от подобно отношение на родители съм виждала. И такива, включително.
Как е в случая - тук конкретиката никой не я знае. Затова си пишем по-общо.

Но ще продължи да пресмята пропуснатите ползи всеки път, когато нещо я провокира.

Ако е такъв човек - ние тук не можем да променим това.
Даваме съвети на база личен и лично видян чужд опит и толкова.

Всяка индивидуалност предизвиква различно отношение към себе си. Уточнявам, макар това да е вселени далеч от същинския проблем на авторката.

Авторката си го е написала съвсем точно какво я тормози.