Дистанционно обучение за учениците-Teмa 7

  • 33 150
  • 801
# 120
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

Децата бързо се адаптират към всичко, вече са свикнали с ДО и хич няма да им пречи от време на време да учат от вкъщи, стига родителите им да не нагнетяват напрежение.
Не съм в категорията на тези родители. Работя от в къщи, изкарвам с детето си много повече време отколкото много от вас. Започна като хората ДГ на 4,5 години защото много боледуваше, на ясла не е ходил. Липсваше му социалната среда, затова прегърнах с две ръце идята за училище и много бързо обаче я сведох само до половин ден - още в началото на втори клас. Така е и досега. На мен държавата не ми е помагала нито с ясла, нито пълноценно с ДГ, нито със занималня. Пълното ползане на услуги от държавата само ми е създавало проблеми. Сега мога отново да прозра доста проблеми и те не са в това че детето ми ще бъде в къщи, а защото когато е в училище (по половин ден) ще е ненормална средата. И бързо ще бъде върнато в къщи за цял ден пред екран и затворено да не излиза. Просто искам да не позлвам услугите на държавата в този момент, малко като мащеха ми се явява лично на мен. И все пак още се боря със себе си да прибегна до спасението с крайно изключване на детето ми от обществения живот като го хвърля на СФО. Та не съм от тези родители които се плашат от стоенете в къщи с детето. Но определено се бунтувам срещу затваряне на здраво дете в апартамент пред компютър от държавата.
Виж целия пост
# 121
Ами това е положението - ако в класа има положително дете, ще бъдат под карантина и така, колкото пъти се наложи.
Остава ни само да се опитаме да не нагнетяваме напрежение у децата допълнително и да се надяваме, че няма да е прекалено често.
В края на краищата по-лошия вариант е положителното да е нашето дете, нали така. Има и още по-лоши, но за тях не ми се и мисли.
Виж целия пост
# 122
Ако вашите са свикнали, моите пък не са. За тях това си беше затвор. Не е въпросът, дали си със семейството си, а че си затворен между 4 стени. Аз нямам против да съм изолирана някъде из китната природа, да има сняг, да се пързаляме, вместо да кибича вкъщи полудявайки между гледане/учене с деца и 8 часов работен ден, за да мога да ги храня и да са на топло.
Виж целия пост
# 123
Такъв ни бил късмета, какво да се прави.

Аз сега чакам родителска среща, след която подозирам, че само ще се ядосвам, но всъщност няма какво много да се предприеме.
Виж целия пост
# 124
Вероятно тази година няма да има родител, който да не е разочарован от нещо.
Ама "такъв ни бил късмета".
Виж целия пост
# 125
В края на краищата по-лошия вариант е положителното да е нашето дете, нали така. Има и още по-лоши, но за тях не ми се и мисли.
Струва ми се почти невероятно да не се стигне до там в някакъв момент. Карантината сама по себе си е най-малкият проблем. Превключването е неприятно, защото освен всички неуредици около ДО през цялото време ще треперя и ще се вглеждам за симптоми. И така всеки път.
Виж целия пост
# 126
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.
Виж целия пост
# 127
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.
Ако ти забранят да излизаш от апартмент си е затвор. Това са голяма част от образованите българи средна и под средната класа, т.е. масово българите.
Не всички живеят в къщи с двор. Аз специално съм в края на града в двустаен партамент, харесвам си малката "дупка" защото отвън има огромен парк с инфраструктура за разходки и каране на колело. Планината ми е на 20 минути с кола.
Виж целия пост
# 128
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.

За мен дом или не, където и да те държат насила и против волята ти, си е затвор.
Освен това има хора домошари, има и такива които вкъщи не ги свърта.
Виж целия пост
# 129
Аз съм домошарка и мога и с дни да не изляза от къщи. За едно дете обаче нещата не стоят точно така. А в случая с безумните карантини точно детето ще е задължено да стои вкъщи, не и аз. И понеже е потенциален вирусоносител за гледане от дядо му и дума не може да става и какво следва - стои само. Аз колко пъти по 2 седмици отпуск ще мога да взема? Или баща му? Просто манджа с грозде ще стане, съжалявам, ама това ми е мнението. Дано не съм права, много ще се радвам, ако нещата се окажат не толкова черни, колкото ги виждам.
Виж целия пост
# 130
Месечинке, на абсолютно същото мнение съм.
Предпочитам да си спестя целия този стрес от постоянното превключване. Да си знам, че тази година ще сме ДО и да не го мисля повече.
Виж целия пост
# 131
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

Децата бързо се адаптират към всичко, вече са свикнали с ДО и хич няма да им пречи от време на време да учат от вкъщи, стига родителите им да не нагнетяват напрежение.
Не съм в категорията на тези родители. Работя от в къщи, изкарвам с детето си много повече време отколкото много от вас. Започна като хората ДГ на 4,5 години защото много боледуваше, на ясла не е ходил. Липсваше му социалната среда, затова прегърнах с две ръце идята за училище и много бързо обаче я сведох само до половин ден - още в началото на втори клас. Така е и досега. На мен държавата не ми е помагала нито с ясла, нито пълноценно с ДГ, нито със занималня. Пълното ползане на услуги от държавата само ми е създавало проблеми. Сега мога отново да прозра доста проблеми и те не са в това че детето ми ще бъде в къщи, а защото когато е в училище (по половин ден) ще е ненормална средата. И бързо ще бъде върнато в къщи за цял ден пред екран и затворено да не излиза. Просто искам да не позлвам услугите на държавата в този момент, малко като мащеха ми се явява лично на мен. И все пак още се боря със себе си да прибегна до спасението с крайно изключване на детето ми от обществения живот като го хвърля на СФО. Та не съм от тези родители които се плашат от стоенете в къщи с детето. Но определено се бунтувам срещу затваряне на здраво дете в апартамент пред компютър от държавата.

Ами то няма много опции. Или изцяло ДО или карантина при доказано положителен случай - и при ДО е същото, просто контактните лица - поне онези, които по предположение са контактни - са по-малко...
И не, няма дете, което да се повреди психически от това, че ще си седи 2 седмици у дома със семейството. Ако наистина му стане нещо на психиката, по всяка вероятност става дума за някаква форма на насилие в дома. Не е логично който и да било да получи психоза от престой в собствения си дом - и то не в продължение на месеци или години, а фиксиран период от 2 седмици. Нито малък, нито голям. Освен, ако няма напрежение, насилие (физическо ИЛИ психическо) в дома, тогава е вероятно.


Ако вашите са свикнали, моите пък не са. За тях това си беше затвор. Не е въпросът, дали си със семейството си, а че си затворен между 4 стени. Аз нямам против да съм изолирана някъде из китната природа, да има сняг, да се пързаляме, вместо да кибича вкъщи полудявайки между гледане/учене с деца и 8 часов работен ден, за да мога да ги храня и да са на топло.

Да, знаем, затова си ги пращала грипави на детска градина по време на извънредното положение, кашляли са там по цяла седмица, но не са ти били при теб да кибичиш с тях.



Виж целия пост
# 132
Разбира се, стига да става дума за две седмици, а не за амнайсет пъти по две. Това като пролетта - възмущения и призиви, ама толкова ли не можете да не излизате две седмици. Ми можем. Само дето с две седмици нещата не приключват.
Виж целия пост
# 133
Месечинке, няма да психясат от седенето вкъщи, не бой се. Друга е опасността от постоянното превключване на ДО - учебният процес ще отиде **** ****. Времето у дома ще се разглежда като форма на ваканция. При връщането към присъствената форма всички ще са назад, ще наваксват форсирано и нищо няма да научават, камо ли да усвояват и затвърждават... и така до следващата "ваканцийка", в която просто ще почиват от зора преди това. И накрая като резултат - нищо.
Виж целия пост
# 134
Е да, това е първото и основното, което и аз отчитам като минус - постоянното превключване и смяна на формите и вече го написах. Но и другото не е малко, защото както казах освен изолацията и неизлизането навън дори за 2 минути постоянно ще има що кихна, що се прокашля, задави ли се или се разболяваш. Колкото и да се опитвам да се владея и прикривам точно на втората карантина ще съм изперкала аз лично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия