'Искам бебе' ни събра, но и бременни вървим пак ръка за ръка. /тема 30/

  • 28 389
  • 756
# 90
Жасминче , важното е , че и двамата сте добре и всичко е минало благополучно 💙 Голям мъж , 3600 , ПУ-ПУ ...
Как се чувстваш ти след секциото , толкова го мисля , че чак го сънувам това секцио 🙄
Виж целия пост
# 91
Мери, добре съм общо взето. През цялото време мислите ми бяха насочени към бебето и може би това ми беше стимул да се изправя. Всичко се изтърпява.
Виж целия пост
# 92
Жасминче, от последните ти думи лъха спокойствие. Благодаря за споделеното и Hug
Виж целия пост
# 93
Jasmin, честито малко чудо. Бързо възстановяване и скорошно изписване. Най-добре  си е вкъщи .


Спокойно аз също не се справих с тези пусти силиконови зърна, а единствения път,който го сложих малката не искаше. Ако приемаш съвети. Ако имаш лична помпа електрическа , пускай на режим стимулация повечко време. Това стимулира ,а е много важно началото. За зърната ме спаси един лилав крем с ланолин. Една приятелка ми го даде. Отначало много се страда, но после се оправя много положението и не се усеща.



Misery. 1900 гр в 31 г.с. бебчетата растат по около 300 гр. На седмица, ккоето е примерно още 5 седмици до влизане в 9 месец 5Х300= 1500 ,което си е съвсем приемливо  . Моята госпожица се роди 2 седмици преди термин 3,640. Някакви такива неща помня от моята бременност.Горе главата. Все ще излезе по едиин или друг начин.
Виж целия пост
# 94
Много благодаря за успокоението, БатМам. И аз така го мисля, че си е съвсем тамън младежът.

Съжалявам, че ви занимавам, ама искам да се оплача, моята черна седмица продължава. Снощи вдигнах кръвно 150/90, никога не съм вдигала такова кръвно и бях сигурна, че е това по сърцебиенето, шума в ушите, болките в главата и тила. Цялото нещо заради скандал с таткото, защото майка му вече си е направила план да стои седем дена след раждането да ми помага и да ми купи всички бебешки неща, без много много да ме пита. Ходихме до спешното на Окръжна болница в София и няколко допегита и валериана по-късно (може би около час) кръвното падна на 110/60. Отказаха да ме хоспитализират заради хипертонична криза, с бвбето всичко е наред, но ме насочиха към ЖК, където да продължа терапията с Допегит.

Девойки, моля ви, дайте съвет как да се справя с нахалната бъдеща баба. Не мога да ѝ кажа право в очите, чв ми е безкрайно неприятно да си прави сметки без кръчмар. От друга страна МП е прав - тя не мисли лошо, иска да се чувства част от всичко, но не смятам за себе си, че това е начинът и все пак трябва да ѝ намеря нещо, с което да се чувства полезна. Просто не мога да си причинявам притеснения заради нейните желания и всеки път да влизам в болница заради това.
Виж целия пост
# 95
Жасмин, как се казва бебетооо?

Меги, какво става с тебе?!👀

Мизери, Oo, душко, не си вдигай нервите от сега! Трябва да намерите баланс, тия неща ще се задълбочат, повярвай ми!
Сега ти бушуват хормоните и знам, била съм на твое място и аз, казвайки: Нее, не искам никой вкъщи..
Истината е, че сега се чудя защо толкова съм се инатила. При нас съвпадна с извънредното положение и наистина 30 -40 дни никой не стъпи в нас и никой не видя бебето освен аз и баща му.

Сега ако можех да се върна назад, нямаше да мисля така и щях да имам по-трезва преценка. Остави я да дойде - колкото да чисти, да готви , да пере, а ти се отдай на гушкане с бебчо и таткото!💙😊

Ако пък чак тоолкова не ти е приятна - кажи й директно, че предпочиташ да дойде по-натам и в началото искаш да сте си сами.

За купуването на бебешки неща обаче виж не съм съгласна! Аз много държах аз да си купувам каквото реша; а не някой да ми купи каквото той е решил. Така не става! 😅

Но наистина, пази си нервите , не може за такива неща да се карате и да вдигаш чак кръвно! Абсурд! 👀
Виж целия пост
# 96
Жасмин Heart

Misery , опитай се маскимално да пожалиш себе си . Знам колко е трудно . На мен самата ми се налага да не давам връх на емоциите си . По принцип съм много чувствителна и лесно се разстройвам .
Скрит текст:
Татко почина преди 3 месеца , не знам от къде намирам сили да се контролирам и да не изпадам в продължителен плач и тревога . Правя го заради бебето , започна ли да плача повече и да се приотеснявам , веднага ме заболява корема .
Няма как да не се ядосваме , но трябва да намерим начин да сложим бариера . Опитай се да говориш с нея , или ТП да го направи . Обяснете и ,че няма нужда да се "притеснява" и да идва . И ,че ако се наложи ,вие ще я извикате . За покупките кажи ,че искаш сама да ги избереш . И понеже ми прилича на моята свекърва по поведение /особено в началото преди години/, ще ти кажа какво правя аз Grinning , когато купи нещо на децата ,което не харесвам ,казвам мерси ,прибирам и просто не го използвам . Но моята купува рядко и малко неща . Blush
Виж целия пост
# 97
И моята свекърва вече е заявила, че ще дойде като се роди бебето да помага за седмица- две и честно казано нямам проблем с това. Ние като цяло рядко се виждаме, но се разбираме много добре. То е ясно, че за бебчо няма какво толкова да помага, освен някой път ако искам да поспя, но за пооправяне вкъщи, за приготвяне на нещо за ядене нямам нищо против. И без това лежа цяла бременност и мъжа ми върши всичко, нека в началото за тези ежедневни неща да има кой да се грижи, а ние ще се концентрираме в бебчо. А и жената от кога го чака това внуче, голяма емоция ще е и за нея, все пак това ще е бебчето на любимия и син 😀
Сестра ми беше заявила, че не иска никой да ходи да и помага и като се роди бебка хааха, така добре и изваше някой да отиде, за да може да подремне спокойно точно първите дни след родилното, защото бебето в началото не спеше много, плачеше много и тя беше изтощена, някой да почисти, да сготви а те си се гушкаха с бебка.
Нооо.. всичко това при условие, че свекървата не е дразнител и не е натоварваща като личност, защото ако е такава то мерси ти от помощта, по- добре сам човек да си прави всичко.
За покупките някой да пазарува вместо нас- не!
Виж целия пост
# 98
Честно да ви кажа, с жената нямахме никакви проблеми, даже се разбирахме прекрасно до момента, в който забременях и тя разбра за това, сякаш изведнъж стана друг човек. Веднага почнаха сравненията с нейните бременности, даване на акъл кои изследвания били безсмислени, защо съм си давала парите, лекарите само ме били плашели, аз съм била хипохондричка, кое било безсмислена покупка според нея, тя вече била видяла списъци и магазини, да сме ходели двете да избираме, тя щяла да ме заведе. Сигурно иска да ме успокои и да ми помогне, знам ли я, но не ѝ работи тактиката. Аз знам, че тя не го прави с лошо, просто се опитва да ме успокоява, не по особено тактичен или правилен начин. Същото и с покупките - тя просто иска да се чувства полезна и ангажирана, отново - не по особено приемлив за мен начин. Това, че майка ми е починала, прави нещата по-зле, защото тя си мисли, че аз имам нужда от майка, с която да споделям и се опитва да запълни тази празнина и да го играе като моя майка, с което още повече ме изнервя. За бебешките неща - даже няма да коментирам, повече от гадно е да се опиташ да изземеш удоволствието на майка първескиня да си избере ... всичко. Добре, да речем, че иска да купува и аз все пак се съглася - защо да е всичко от нея, защо не остави, дето се вика и на моя баща да купи нещо, дето съм му любимата и единствена дъщеря и първите му думи, след като разбра за бебето, бяха "Обичам ви и двамата с брат ти, сигурно ми е грях на душата, ама твоето дете повече го чаках.", еми ужасно егоистично е.

Истината е, че няма лошо да дойде. Стига откровено да знае, че на нея ще е поверена само домакинската работа. Честно казано в моята глава същата работа може да върши и МП и ако той има необходимост от помощ, не бих го оставила да се мъчи. Но тя се гласи "да ни учи" по нейни думи как да си гледаме детето, щото видиш ли аз нямало да мога да се оправя сама с къпане и сменяне на памперси.

Не знам какво да правя, не знам дали и е от бременността и хормоните, оставила съм МП да се оправя, той го играе дипломат и в резултат на което нищо не постига. А аз не искам да си отварям устата, защото сигурно няма да ми проговори никога. А не е лоша жена, просто тотално изкука, след като разбра, че ще става баба и започна да дава непоискани акъли и съвети, без изобщо да осъзнава, че всяка бременност и всяка бременна са различни, както и че всяко бебе е различно и начините на родителстване са различни от едно време.
Виж целия пост
# 99
Мизи, след като мъжа ти не желае да се справи... Тогава ти й казваш, че не искаш да идва и толкова.
Не виждам какъв е проблема.

Аз лично не желая никой да ми идва да ми виси на главата и искрено се надявам да не си правят такива сметки... Че ще стане голям скандал.
В случая не ме интересува кой се сърди и кой не, важното е аз да се
чувствам добре. Hands V
Виж целия пост
# 100
Честно казано има един аспект, който никак не е маловажен- годините. Иначе казано, “бабите” колкото и млади да са, не са гледали новородено от десетилетия. Тогава не е имало дори памперс. Слагали са пелени и тн. С безопасната игла Joy
Моята свеки беше на 50 когато родих и си ми каза виж не съм гледала новородено от 30 години, далече съм от мисълта да те “уча”. Сега всичко е друго. Ще готвя, ще чистя, и то ако искаш. Дрешки купуваше, слабо място й е, от 5 да ставаха 2- раздавах и гледах да облека като се виждаме нещо, което е взела. Истината е че покрай плявата и доста полезни неща ми е взимала.
Майка ми пък съвсем тя беше на 67...даже се притесняваше жената да го гушне бебето първите месец два докато беше минимини.
Но и аз доста уверено им разказвах пов реме на бременността какво съм прочела, какво съм гледала, какво съм научила. Действително първата година си гледахме детето сами с таткото- помощ за готвене чистене и в нас идваше майка ми чат пат ако спи да го варди за да излезна аз или полегна.
Но трябва да се говори спокойно и предварително. Ако излъчваш страх или притеснение може би жената опитва да компенсира, не всички хора са тактични обаче. Въпросът е да са разбрани, след като обясниш любезно, а не да са нахални и конфликтни. Simple Smile
Виж целия пост
# 101
Жасминче, Честит малък мъж! Нека много ви радва, да е много здрав и да топли сърцата ви всеки ден от тук нататък! Каква хубава новина и какъв голям бебок 🤗❤️
Misery все едно себе си слушам 😁 Чак вдигах кръвно от нерви накрая, да се ядосвам. Пази се! Щяла и моята 1 седмица да спи вкъщи... Заявих твърдо, че не желая никого вкъщи, с мъжа ми чак се карахме по въпроса. И да, не съжалявам. Дойде първия ден на изписването, вярно помогна ми. Сготви ни и оправи из нас, докато ние си оправяме багажа и си гледахме бебчо, после се прибра, защото самата тя видя, че не ми е нужна. Бях след секцио, но нямах никакъв проблем и нужда от помощ. В интерес на истината е много добра жена, но изобщо не ми беше до нея. Нашите отношения също се влошиха след като забременях. Все ми се месеше за покупките, сравняваш ме с дъщеря ѝ и т.н.
Идваше първите дни след изписването и все повтаряше как не ми била хранителна кърмата, как бил гладен малкия, за това плачел, приготвяше му вода със захар/която аз не давах и изхвърлях/ и неща, които доста ме нагнетяваха. И това беше само за час-два, а ако беше останала цяла седмица щях да откача сигурно.
Честно казано, като говоря с майки, които не са успяли да кърмят, често причина са били бабите, които са се месили и са давали акъли 🙂
Ако чувстваш, че с това не си окей, заяви им го директно, защото най-важното е да сте спокойни и щастливи с бебчето си от първите дни вкъщи. Успех и не се ядосвай, ще става така, както ти желаеш и точка ❤️
Виж целия пост
# 102
Мизи и аз съм съгласна с Рейвчето. Постави си границите от сега, защото после ще е още по-трудно. И най-важното - не си го слагай много на сърцето, не си заслужава да вдигаш кръвно и да се притесняваш - да ти влиза в едното ухо и да излиза през другото.

В крайна сметка ако се притесняваш да и кажеш в прав текст как стоят нещата, кажи и, че не искаш абсолютно никой около новороденого си бебче по време на пандемия.

Ама от една страна ги разбирам жените и те го чакат това бебе, но в стремежа си да помогнат, прекаляват. При мен майка ми ме успокоява, че всичко ше е наред с раждането, че боли, ама не е на умиране работата, че се търпи, че при някои жени минава съвсем леко - нещо средно между супер болезнен запек и менструация и т.н. И се появява свеки, която обръща палачинката - ти ще видиш, абе страшно си е, бе не знам си кво.... Е мерси - точно от това има нужда всяка бременна в почти 9ти месец 😅 Но аз не и обръщам много внимание, кимам и викам добре, добре и след 2 Мин. Вече не помня за какво ми е говорила.
Виж целия пост
# 103
Е, като се появи нотката на поучаване вече си е дразнещо и то особено с отживелици от преди много години които изобщо не съвпадат с твоите възгледи. Ако е чистосърдечно помагане и радване на бебето е друго. Само не се ядосвай, да не се вдига кръвното пак, че няма смисъл да лежиш по болници сега точно. Аз като лежах за задържане едно момиче ей така след скандал вкъщи го държаха една седмица да му нормализират кръвното. После се оправи разбира се, роди на термин, но..
Мисли за бебе, мисли за хубави неща.. е и да дойде жената това са само няколко дни, няма да е края на света. Имате много време после да сте си сами  🌸🌸🌸

Незнам аз съм жадна за хора вкъщи, от февруари съм сама заточена в нас, първо ИП, после лежа от 3 ти месец заради бремеността по цял ден вкъщи и ако нямаше Коронавирус щях да извикам и майка ми( тя роди преди 10 години и има по- актуален поглед върху нещата) и сестра ми( тя е с бебе на 2 месеца), но те живеят в друга държава и посред вирустите зимата абсурд.
Виж целия пост
# 104
Ох при мен пък майка ми и свекървата са в състезание коя ще купи повече неща на внуците и коя ще идва да ги гледа повече. Понякога така ми лазят по нервите, че ми иде да им кажа, че ще им забраня достъпа до бебетата. Ама разбирам ги, първи внуци, дълго чакани и се вълнуват. Всички са много мераклии да идват да ги гледат, ама всв си мисля, че като писнат двамата в един глас бързо бързо ще им мине ентусиазмът 😂
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия