За желанието ми да правя секс или по-скоро за нежеланието ми такова....

аз може би,така мисля,много добре оценявам,че проблемът е между нас,но от страх,че няма да предприема нищо
започвам да се самочудя,самооплаквами самосъжалявам,даже вече не е само- ,само- ,само- ,защото въвлякох и вас
какво стана с приятелката ти?

Разведе се
Но виж, ако долавяш нотки на разрив между вас-намери причините.Защото едва ли е само една причина.Прецени  заслужава ли си борбата за тази връзка, но от страни-това е най-трудното може би, при положение, че си въвлечена в играта.Голяма работа, ако нещата не потръгнат-важното е ти как ще се чувстваш.При спокойна майка и детето преживява лесно всичко.Не, че ти казвам да се разведеш-навеждам те на мисълта, че ако се стигне до там един ден-до разрив-не е краят на Света, а едно ново Начало.
Но за да стигнеш до изводи и решения-много хубаво помисли, претегли приоритетите, ако можеш-виж и своите грешки.Както казах-рецептата за всеки случай е различна, опитай да намериш своята.
Друг важен момент е-от кога е това усещане при теб за нещата...Може днес така да мислиш, а след 6 месеца въобще да се чудиш как ти е хрумнало.Сега, като се загледах във възрастта на детенцето ти веднага направих асоциация с моето дередже в този период-аз чертаех само в черни краски нещата.

да,да
потисната съм
не знам защо,само той ли е виновен,само аз ли,двамата ли,трябва ли въобще д има виновени защо
чувствам се непривлекателна, постоянно припряна, гадно ми е да ме докосва,но всъщност трябва дапоясня,че когато ме докосва без намерение да правим секс-не ми е неприятно
неприятно ми е само,когато секса е неизбежен край на докосванията

Боже не съм се замисляла ама и аз като mixture

Ивон, не плачи,моля
какво се разстрой сега?
Give me a smile,please

А дали проблемът не е в това, че се чувстваш непривлекателна?Защо се чувстваш така?Опитай в тази посока.Друго-ти минала ли си през следродилна депресия.Аз имам чувството, че я карах късно-именно около годинката на детето ми.Все още дебела тогава, нямах какво нормално да облека, ежедневието ми беше до детската кухня и обратно...неминуемо това те скапва.Тогавеа нещата тръгнаха много надолу при нас, впредвид вземи и някои външни намеси.

оооооооооооо много ми е познато и на мен,но това беше период който свърши Ние много говорихме по въпроса,понякога се сърдеше ,понякога ме разбираше.Но е важно да успееш да кажеш точка ,ще мисля повече за себе се.Работата в къщи няма да избяга,купи си нещо  ново,поглези се.Направи всичко което на теб ти харесва а не да мислиш той как ще го приеме и какво иска Пожелавам ти много горещи нощи

Аз също минах през такъв период, започна след раждането и продължи безкрайно за мен - може би година и половина...
Просто не можех да се накарам да правя секс. Опитвах се по всякакви начини да се "самонавия", мъжът ми се чудеше вече какво става, питаше ме, искаше да говорим, но аз не знаех сама какво става, защо така изчезна желанието ми, не го ли искам вече....вече мислих за всякакви негативни развръзки...
Имах една стара тръпка, мъж, от който настръхвах всеки път но по ред причини не можехме да сме заедно, с който имах кратка и много емоционална връзка и за двама ни паралелна с друга, която никой от нас не разби, разделихме се със сълзи и с обещанието, че в следващия живот... - е, пробвах да го видя, да му се обадя, той да ми припали желанието - да, ама не. Не стана. Нямаше я тръпката. Мислих си, че съм тотално повредена, че вече от мен жена не става, щом настръхвах само при мисълта за мъжки полов орган - ужас!
Не знам как стана, но това състояние отмина от самосебе си. След някоя отпуска ли, след като започнах да работя, да си изкарвам пари и да не завися от някого, след като имах много отговорности и нужда от релакс, след като ходих няколко пъти на фитнес - физическото натоварване ми стимулира нуждата от секс - не знам как стана, но вече съм си старата АЗ и сама търся ласките на мъжа ми.
Относно противозачатъчните и нежеланието за секс - не знам дали има връзка, аз пия ясмин и не мисля, че той ми се отрази ЗА или ПРОТИВ, даже по-скоро няма отношение към сексуалността ми.
Аз мисля, че е рано да се отчайваш, ако мъжът ти не те пришпорва по-добре се опитай "да се върнеш при него" Аз имах нужда просто да ме гушне, да ме гали по гърба, но да не си притиска органа към мен, защото тогава подскачах. Помоли го да ти помогне, да е нежен, да те целува на неотрални територии, да те прегръща без да правите секс  - знам ли, може да помогне 
Успех! 

Точно така си помислих и аз
тръгнах на работа,водена единствено от желанието си да общувам с хора и фа бъда пълноценна
не помогна кой знае колко
купих си нови неща-същият ефект
смених прическа-също
а аз килограмите си ги бях въстановила два месеца най-много след като родих,така че
колкото и кофти да звучи
колкото и да си обичам детенце
май ще трябва да си призная,че много ми е мъчно за стария начин на живот-познати,кафета,заведения,гости,караници,ядосан си-тръгваш си
връщаш се,когато ти е удобно,не си вързан някъде към някого
а сега умирам от ужас,че този човек ще бъде баща на детето ми,независимо дали ми е мъж или не
тоест малко или много ще трябва да деля живота си с него,съобразявайки се с детето си

Аз много не разбрах, дали работиш или се занимаваш с детето само, но може и тук да е причината. Но и простото връщане на работа няма да ти помогне - все пак на теб ти трябва една поглъщащо-приятна работа, която да ти носи това разнообразие и богатство, което не ти дава рутината на семейството. Както и да го приказваме, с детето вече нещата стават рутинни, колкото и да не можеш да предвидиш, какво следва след малко. Искало ли ти се е пак да си бременна (в началото, след раждането) - може би ти се иска нещата да са както преди, защото тогава си знаела, че зависят от теб, а вече хората с които се съобразяваш, са повече и са много важни!

Мисля, че ти трябва хоби. Нещо, в което да се вглъбяваш, но те предупреждавам - отново ще опреш до взаимоотношенията със съпруга си! Ти ще търсиш подсъзнателно неговото одобрение, интереса му към теб и заниманието ти и ако не го получаваш и на него му е все едно, пак няма да изпиташ удоволствие. Какво ти се отдава, мога ида ти дам съвет.

Казваш, че това не е човекът, с когото можеш да говориш. Само това ли е? Не се притеснявай, това е нещо, което е поправимо, но ти трябва да си тази, която да го обърне! А ти можеш ли да говориш? Да споделяш, да плачеш пред него и да търсиш решение (нищо че той през повечето време ще мълчи - на мъжете им трябва доста смелост, за да покажат интерес, и да си признаят, че нямат отговор на всичко сега, точно сега).

Той те иска сексуално. Не пренебрегвай този факт. Това означава, че те приема така, както и преди - т.е. от негова страна всичко е наред, проблемът е в твоя телевизор, при теб нещата се промениха! Щом те иска, това означава много!

Хм, винаги съм смятала, че шопинг-терапията и прическите оправят само малки проблеми.Твоят е по-дълбок.
Колкото до "връзването" с дете-не е точно така, а е кой както си го направи.Никога след като успяхме да нормализираме отношенията ни не съм се ограничавала в излизания, компания и забавление, даже напротив,Това отчитам като голяма грешка преди-мислех си, че като съм с дете-не мога да излизам и не мога да се забавлявам и съм вързана.Оказа се, че съм грешала ужасно,добре, че го осъзнах навреме.

От всичко,което си написала,аз като страничен наблюдател стигам до извода,че ти просто не обичаш този човек.Какво те спира да си тръгнеш?Аз го направих...И си тръгнах не защото не го обичах,а защото ме дразнеше самото му присъствие около мен.Не мога да го обясня.Затова си хванах и любовник.Толкова е дълго за обяснение...Всеки ти дава акъл,само един познат ми каза:Послушай сърцето си,то няма да те излъже.Е,и в сегашната си връзка имам проблеми,ама то е,защото обичам да се налагам.Няма перфектен партньор.Затова пък сега е лесно.Когато поискам,мога да си тръгна.И знам,че мога да го направя.И нищо не може да ме спре,ако аз го реша.
А той всъщност как реагира на нежеланието ти за секс?

ей хора то като я няма тръпката за какво въобще си говорим?решението е да си намериш друг-които да те уважава,ухажва,с които да си говориш и т.н.като го видиш и да ти се присвива стомаха даже.само че няма да е твоят мъж,да ти кажа от сега.трябва ти да го желаеш и той да отвръща на изпратените от теб любовни .

всъщност може би сте прави,че проблемът не е толкова в моята нагласа, а в моите чувства и нашите отношения

Много точно!Просто поговорете и си изяснете ситуацията.Може пък да се влюбите отново един в друг...