Ние едно време сякаш много щастливи бяхме на първия си учебен ден. Аз ревах, защото разбрах по лошия начин, че съм лошо облечена. Всички с бели блузи и надолу тъмно, аз в някаква рокля, която прилича на торта в оранжево и жълто. Дядо ми е купил. Приятелката ми обаче ме засенчи, нея я дърпаха за да дойде на училище, а тя крещеше с всичка сила за да противодейства и си беше забила петите в асфалта, за всеки случай. Много добре помня първия си учебен ден. Грам позитивизъм нямаше.
Аз затова казах, че първият учебен ден се помни цял живот.
Моят беше през 90-тте. Тъкмо преходът започнал, магазините празни, аз нямам затворени обувки за първия учебен ден, с майка ми обикаляме да търсим - няма.
Отидох със сандали. Скъса се да вали.
С мокър бял чорапогащник седях няколко часа в двора и плаках.
На другия ден отидохме на Пиротска да търсим обувки и чакахме часове на една дълга опашка пред единствения магазин, в който имаше обувки.
Но в училищния двор не бях сама, майка ми беше с мен. И въпреки сандалите, не се чувствах сама.
Та, първият учебен ден може да е много травмиращо изживяване.
За тези деца, първолачета, без родители на този специален техен ден....протягащи ръце през решетки...ще го помнят..
Със сигурност.
А, да, вие говорите за онзи малък процент много възрастни хора, с по 3-4 придружаващи заболявания, които наистина са зле. Хайде да бъдете по-сериозни.