COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 5

Последно като бях при инфекционист му казах, че приемам таблетки с витамини Ц, каза "няма нужда щом приемате храни богати на витамини". А доколкото прочетох предозирането на А и D може да е опасно за здравето, за останалите по-скоро не.

Извинявам се, този път аз попресолих манджата. Така е, като не правя веднага справка.

Сега погледнах официалната статистика за Умирания по области, общини и градове за 2019 г. За София бройката за цялата година е 19 798 души починали за 2019. Като се разделят на 365 дни идват по около 54 души дневно.

За цяла България обаче данните ми са по-близки - за цялата 2019 за цялата страна смъртните случаи са 108 083.

На този фон, отново да повторим - 700 или 1000 или 1200 - не е невероятна цифра. Практически няма да се отрази на статистическите данни.

На мнозина може и да им се струва кощунсквена тая "смъртна аритметика" - но, пак да повторим, смъртта на близки и познати е част от живота на живите.

В заключение - ти какво се мъчиш да докажеш? Че вирус нЕма? Или да си го оставим да си прави каквото ще - и без това ще се мре, няма значение от какво....

Трябва да дойдат няколко китайски екипи и да ни изтестват целокупно, цялата България. Да добием накрая представа горе-долу за какво иде реч тук. Иначе гадаем за почти всичко както излиза

Не е важна толкова бройката, колкото скоростта с която се натрупва. Защото там се вижда тенденция да се забързват нещата.

Ако си припомните предишните фигури, при Испания и Франция докладваните случаи вървят нагоре а смъртността стои изключително ниско. При нас е точно обратното – според официалните данни броят на заразените е спаднал с повече от 1/3 от преди 1 месец, а броят на смъртните случаи почти не е спирал да расте. Как може да се обясни това? За това има поне две обяснения или комбинация от тях, които са общо взето своеобразен негатив на обясненията за Франция и Испния по-горе. (i) Леталитетът в България се увеличава с времето или защото се справяме все по зле с лечението и спасяването на заразени (много малко вероятно), или защото се разболяват по-възрастни или други по-уязвими хора (не може да се изключи); (ii) Докладваният брой на заразените е нереален, по-точно значително подценен (най-вероятно), поради много ниски и непълни нива на тестване, поради преобладаващо тестване на нискорискови за заразяване хора, или поради непълно докладване към статистиката на откритите позитивни случаи.

В заключение да обобщим. На повечето места, където мерките за контрол на вируса са отслабени или премахнти, виждаме значително покачване в броя на новозаразените. В някои от страните това не е съпътствано от значително нарастване на броя на смъртните случаи, което е индикация за подобрено откриване на заразените, по-добро лечение на тежко болните и благоприятна промяна в рисковия профил на заразените. България, въпреки покачването на броя на заразените през лятото, продължава да поддържа относително невисоки нива на заразяване, което може само да ни радва. Несъответствието на тенденциите при заразени и смъртни случаи говори за пропуски в идентификациата на заразени. При сегашните относително ниски нива на инфекция, това може да не изглежда голям проблем, но това е структурна липса, касаеща способността ни да се справяме с епидемиологични кризи. Непълното докладване и откриване на случаи е проблем за всяка система за контрол на инфекциите, тъй като без информация какво се случва, трудно можем да вземем правилни решения или ефективни мерки. Т.е. в момента в който досегашният ни завиден късмет се обърне срещу нас, дефицитът в способността ни да откриваме случаи изведнъж ще се превърне в централен проблем.