208 бърборани на дистанция. НЕМСКАТА тема.

  • 26 533
  • 763
# 570
От утре учениците в БВ могат да свалят маските на двора на училището, ако се спазва необходимата дистанция. Поне за малко да си вземат въздух, че моите и двамата се оплакват от главоболие последните дни.
Виж целия пост
# 571
Сега четох, че от 24- ти София, Разград и Сливен са рискови райони. Обаче не ми е особено ясно- може да има хора, които да излъжат/ не информират Гезундхайтсамт-а, че са били в такива райони. Какво се случва в този случай- продължават да си джъткат навсякъде потенциално заразени ли?
Виж целия пост
# 572
Еми да, както сигурно е било и преди с Търговище и други области, които бяха обявени за рискови.
Виж целия пост
# 573
Супер значи. То няма никаква логика в тия рискови райони тогава- аз мога да съм обикаляла в София и накрая да кажа, че съм била в Долно нанагорнище примерно..
Виж целия пост
# 574
Е, ако си със самолет  от България, 50% си излетяла от София, другото е Варна, Бургас и Пловдив заедно като проценти. Сега с кола, автобус или влак е по-трудно да се проследи.
Виж целия пост
# 575
Мони, лека интервенция и бързо възстановяване!
Виж целия пост
# 576
Мони, стиснати палци и бързо възстановяване и от мен!

Не знам вие как сте, аз нещо взех много да се отчайвам с този вирус. Пролетта май не ме беше ударил толкова психически, все се надявах, че до зимата ще има някакво успешно лечение, но не би. Сипала съм си сега една чаша червено вино за успокоение, любима книга в ръка и спряни всякакви други медии и се мъча да противодействам ментално на страха.
Виж целия пост
# 577
Мони, леко да мине и бързо да се възстановиш!
Виж целия пост
# 578
На мен пролетта ми беше много сдухано..но и новините нон сноп вървяха. Сега въобще не ги гледам умишлено и определено има разлика..някак по-дистансирано ми е..но съм сигурна, че ако почна да следя пак и ще параноясам. Та опитвам се да се предпазя колкото мога психически, не само зарди мен, но и на детето виждам не се отразява добре и гледам да не го обсъждаме вкъщи.
В Лидъл и Алди пак има ограничения на хартиите, а в ДМ всичко е празно. Касиерката каза, че идва стока и за ден се изкупува.
Виж целия пост
# 579
Въобще не ми е сдухано, само се ядосвам.  Март месец при 300 случая затвориха всичко, сега при 11 000 министър Шпан с корона вирус ходи на среща с кабинета. Още ме е яд, че провалиха на детето ски-училището. Иначе ми е смешно, какво правят немците с толкова кутии пасирани домати, брашно и тоалетната хартия. Аз успях да купя брашно и казах на дъщерята, че има 4 кг за коледни сладки и това е. Тя голяма ентусиастка излезе, сега иска да ги прави сама, викам супер, аз и без това мразя да правя сладки.
Виж целия пост
# 580
Нито пролетта, нито сега се трогвам, новини следя, т.е иска ми се, но ако чуя новините в 19ч, то се радвам, за друго няма време или тишина 🤪

Вчера и аз пеках сладки, утре ще има при нас Hof-Flohmarkt и детето иска да продава. Организаторите ми казват да питам градската управа какви за изискванията да продавам сладки, от управата ми казват да питам организаторите, те нямали нищо общо 😳
Накрая една приятелка ми казва за най-сигурно да питам Gesundheitsamt. Викам си, на тях им е точно до моите сладки!!!!

Днес ще ида до магазина, трябва ми шоколад и ще видя дали има брашно, не ми остана много.
Виж целия пост
# 581
Успех,Мони! Всичко ще е наред!
Аз се опасявах от презапасяване при нас,но ходих в ДМ и Лидл онзи ден и си имаше всичко,даже и хора нямаше кой знае колко.Напазарувах супер спокойно.Даже памперси имаше,дето все първи свършват и дезинфекциращи кърпи.И аз се чудя какво ще става с пристигащите от София.Моите родители трябва да дойдат след две седмици и се чудя дали да търсим да пристигнат във Франция или Швейцария..Поне билетите са супер евтини.
И аз съм много сдухана,пролетта нямах кой знае какъв проблем..но сега ми е много нещастно.И аз очаквах че ще открият някакво лечение,а става по-зле.
Виж целия пост
# 582
margolotta, аз съм в постоянни ups and downs, като борейки се с тях, се опитвам да намеря някакво балансирано ежедневно състояние на духа. Всяка вечер заспивам с надеждата, че съвсем скоро всичко ще е отшумяло, че ще има работещо решение- лекарство/лечение- механизъм за справяне с вируса....
Като се събудя, благодаря на Бога, че съм без симптоми и се започва отново забързания делник, маските, вниманието, дистанцията. Давам си сметка, че животът на семейството ми коренно се промени, че често коментираме семейните ни дела, съобразявайки се с условията на пандемията. Приемам, че това е нова реалност, с която трябва да свикна.
Вярно е, че страхът ярко фигурира в нея, много по- отчетливо от други периоди в живота ми. Може би това е най- голямото предизвикателство за мен. Няма как да не ме докоснат новини за осиротяли деца, за хора, отишли си в разцвета на силите си, за лекари, които няма да могат повече да лекуват пациентите, за ученици, останали без учителката си. Колкото и да се опитвам да съм силна духом, страданието ми причинява болка.
Виж целия пост
# 583
При нас са заредили щандовете в магазините и нищо не липсва. Народа граби, обаче - днес ми се уплаши окото от пълни колички и шашардисани домакини. А дано попълнят запасите и се кротнат.
Признавам, че и аз мушнах в килера допълнителен пакет тоалетна хартия и няколко килограма брашно, но толкоз.

Ще се наложи да сторнираме коледните билети до Бг. Мислех да чакаме до последно и да решим непосредствено преди празниците, но не виждам нещата да станат по-добре. Не съм оптимист в краткосрочен план. Много се притеснявам за възрастните ми родители, крайно рискови са и двамата. Опрат ли до лечение в местната болница, загинали са.

Бях на РС в гимназията на големия. Много позитивно съм впечатлена. Подготвени са за видео обучение в реално време във всеки един момент, макар всички да се надяваме присъственото училище да продължи повече. Реалисти са. Защо в гимназията на малките продължават да се дърпат от дистанционно обучение в реално време, оправдавайки се с какво ли не, не ми го побира ума. Ако нещо може да се направи лесно, средно трудно или много трудно, те ще изберат максимално трудния вариант.
Виж целия пост
# 584
Мьос,добре сте решили..Моите родители затова виждат баба ми и дядо ми само при нужда.Те обаче колко се пазят на село е друга история.И мен адски ме притеснява медицинското обслужване в България .. ,а моите родители работят с хора в ежедневието си.
И аз съм ужасно благодарна,че всички сме здрави.Пазим се доколкото можем и продължаваме напред,но станаха вече 8 месеца това положение и неиминуемо вече се отразява на всички.Аз си мисля да се консултирам с психолог.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия