
-Много са ми интересни някои неща.
Вашата любовна история, разкажи ни малко. Къде се запознахте с Джихан? Какво има, защо мълчиш? Или си забравила
-Познавам го от детството си. Знам, че моят баща е спасил живота на Джихан.
-Ти си дъщерята на Омер Насир?
Но мина много време от това проишествие. Даже помня това като сън.
-Срещнахме се, след като Джихан дойде да навести баща ми.
-Добре, от колко време се виждате. Ако сте толкова влюбени, защо сте се разделили? Ти не можеш просто така, с дете на ръце да дойдеш и да преобърнеш живота ни.
-Позвъних на Джихан, защото бях принудена. Защото нямаше на кого да се обадя. Нямаше къде да отида.
-Струва ми се, че все още няма къде да отидеш.

''Дума на Честта'', фрагмент 3 към епизод 2

-Не знаех, че имаш жена и дете
Ако знаех, никога нямаше да ти позвъня. Нямаше да дойда тук, Джихан.
Провалих ти живота, преобърна всичко с главата на долу.
-Исра
-Искам да си отида. Ти си много добър човек, но не мога да остана тук. Ще се махна от тук, ще си отидем утре, ще се погрижа за себе си.
-Исра успокой се
-Аз незабавно трябва да си отида от тук, Джихан моля те изпрати ни.
-Ти никъде няма да отидеш! Аз не разрешавам!
-Ако ти не ми помогнеш, ще помоля за помощ майка ти
-Аз всичко знаех, че ще бъде така. Път назад няма. Аз няма да ти позволя да си тръгнеш.
-Защо? Защо след като виждаш всичките тези сложности, още настояваш?
-Защото...













































