А като видех Прешъс Уилсън и "Иръпшън",се разбягвах с крясъци,тя много се кокореше,а аз нямах идея за наличие на хора от друга раса,бил съм на 2.
Научих се да чета на 4,за да знам кога има "Студио Х" и не можеха да ме излъжат.
И заради книгата за Пинокио,харесваха ми картинките.После дойдоха и мускетарите и просто се завъртя плочата.
Сега се сещам за какво ли не от миналото,мозъкът ми още щрака бързо и някой филм се оказва,че съм го запомнил и след 25-30 години,или основни сцени от него.Например,страшно любим ми е "Особен урок",а го показаха за последно през 1987-ма,по желание на зрителите и на мен ми се запечатиха и музиката,и Натали Делон.Намерих си го от японско копие 20 години по-късно.Пак така и "Мелъди",много сладък английски филм.Те ме научиха на много неща,просто са съдържателни.Така бе почти и всяко детско и културно предаване по телевизията."Атлас","В света на книгите",Минутата просто не съм ги пропускал.Трима различни преподаватели по психология на високо ниво са ме преценили като феномен.Но не съм такъв и за химични съединения и формули,или за математика.
Нямам разбиране за тях.Паметта е нещо неразгадаемо и при всеки се оказва различна.Наскоро гледах съветски криминален филм,и бях запомнил 80% от сцените,а съм го гледал на 5...
Приятно гледане довечера.

Препоръчани теми