Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 401

Най-обсъжданните актьори 👌😎


 

Привет и от мен
Влизам да благодаря на всички участнички в бързия превод, страхотни сте
Започнах , но  явно ще го гледам на части, че нямам толкова време наведнъж



 ЕЕ, не издържах , таман съм на съда, ами пак Санджар виновен  и подпалих
Наре насъска всички жени, включително собствената му майка да свидетелства срещу него, като използва слабото им място - имоти и пари,  на Санджар пък посланика услужливо,  естествено срещу пари му даде коз в ръцете, еми мисля , че пак са квит Абе, що не го пишем вече филма " Войната на семейство Наре и Санджар Ефеолу"
Между другото Наре каза името" Санджар", трябваше да го прочете в съда . А Наре си излъга най откровено и за това, че няма да  отведе Мелек в чужбина и за това, че не е съобщила на Санждар , че има дъщеря, щото искала да го накаже. Е, тя може да лъже, колкото си ще, не й пука, че баща й я предава постоянно, ама Санджар ще го морим до дупка. Е, страхотна е Наре, думи нямам
Като се замисля какво дотук ме дразни най-много.Дразни ме това, че всички са наясно, че е имало престъпление, насилника е известен, известен е и този който е прикрил престъплението, Наре навремето не е могла да го обвини, добре, сега какво й пречи та не вземе да го направи, всички тичат около нея, Акън се развява и прави каквото си иска и никой не предприема нищо по въпроса.Ами от нея зависи, вече не е сама.
Ама не, те Акън и посланика са добри душички в сравнение със Санджар, той за всичко е виновен. Трябва да го попилеят него, кой друг
Менекшето великата комбинаторка се очертава, ще видим как ще се издъни яко
Утре продължавам, лека

Прекрасна идея с куклите.

Лека.

Хайде, нова снимка за спокойна вечер.



Джихандир Ердоан написа в сторито си:
Продължаваме да снимаме.

Добро утро момичета
Хубав и успешен ден четвъртък!
Снощи до късна доба гледах серията, но наистина много е дълга като времетраене и пикникът остана за днес.
Имам доста набелязани неща които да споделя. За всеки и за всичко.
По ред на домовата книга - на Ефеоглу, Ъшъклъ и Челеби.

Обаче днес е ден на Даахан и нека да си припомним макар и за кратко  невероятното превъплъщение на Енгин...

Добро утро,



"Хората имат способността да забравят. Животът има своите начини да им напомня."
@

Имаме си нова снимка.

Момичета,

Здрав и спокоен ден.

Момичета 💕
Времето навън е дъждовно и студено. И по тази причина най-доброто е да сме с ☕🍪🍷във Фейса. Ама нещо липсвате....

Момичета, докато чакаме днес нещо ново, ето и 38-я анализ на "Дъщерята на посланика" от Навид Шахзад.

Феникс в огън
Навид Шахзад

„Ах любов, нека бъдем верни един на друг:“ пише Матю Арнолд в наистина вдъхновяващото си стихотворение „Dover Beach“. Ако има нещо, което подчертава последният епизод на „Дъщерята на посланика”, то това е, че истинската любов никога не умира; че това не е фантазия, мечтана от разпалено въображение или перверзия, която изважда хората от равновесие и ги кара да губят контрол. Въпреки това, за емоцията, за която толкова често се говори, има много неща за тази вълнуваща и взискателна емоция, която продължава да оспорва определението. Любовта е може би най-страстната, вълнуваща и взискателна към емоциите, която позволява два отделни етапа: първият е предварителен, когато двама души се влюбят, и опияняващата смес от страст, вълнение и желание достига своя връх, с изключение на всичко останало. Вторият етап, който израства от първия, настъпва, когато страстите отшумят и се развият по-стабилни взаимоотношения, които стават по-дълбоки, много по-дълбоки и в някои случаи променят живота.

За този вид лична емоция любовта също има завидна история, тъй като в много случаи е помогнала за промяна на империите, родословието и в известен смисъл самия свят. Не трябва да търсим по-далеч от историята на Клеопатра и нейния Антоний, когато Египет се изправи пред мощта на Рим; или бегълците Парис и Елена, чиято любовна връзка доведе до унищожаването на легендарната Троя от Спарта, чиито останки бяха открити в Турция. Съвременният свят също е преживял немалко исторически промени, за което свидетелства абдикацията на Едуард VІІІ, който предпочита любовта пред царството; докато огромна съкровищница на народната история и литература е пълна с любовни истории на Лейля Меджнун, Ширин Ферхад, Хир Ранджа и Сохни Махевал, Ромео Жулиета, Еней и Дидо и др.

Освен радостта, която носи на отделното сърце и душа, любовта има и много други отговорности. Както казва мексиканската художничка Фрида Кало: „Вие заслужавате любим, който слуша, когато пеете, който ви подкрепя, когато се срамувате, и уважава свободата ви; който лети с вас и не се страхува да падне. Заслужавате любим, който ще премахне лъжите и ви носи надежда, кафе и поезия." Когато веднъж беше попитан за дефиницията си за „рай“, известният певец Джони Кеш каза направо: „Тази сутрин, с нея, на кафе!“ (Споменатото „тя“ е не друга, а Джуни Картър, любовта на живота на Джони). Точно на този вид отношения сме свидетели, когато Санджар, Наре и Мелек посещават отново райския остров. Играейки на топка, пресъздавайки годежа си за дъщеря си, смеейки се и дразнейки се, семейството прекарва прекрасен ден на слънце. Обърнатата лодка е маркер за спомен за ангажимента им, а Санджар възпроизвежда пръстените "ангелско крило", за да аргументира каузата си, което води до първата им целувка. Целувката не е само знак за физическа нежност, тя е симптом на ново откритие на чудото и мистерията на любовта, внушавайки на влюбените ново благоговение пред многообразието на възможностите му с изящната си болка, копнеж, радост и наслада. Санджар и Наре се събуждат под звука на тишината на вселената, която ги прегръща и чуват рева на сърцата си, докато морето, където се е родила любовта им, шепне нежност около тях. Това е миг, който се чака и от двамата, тъй като видяхме как напрежението между тях се засилва през последните няколко срещи; и докато се галят по лицата си, сякаш годините на раздяла отпадат, позволявайки на физическото им Аз и душа да се слеят помежду си за един екстатичен момент.

Наясно сме, че любовни истории съществуват откакто човекът за първи път е мечтал за друго същество, което може да го „допълни“. Всички мъже и жени подхождат един към друг от гледната точка на „самотата“, която прави разлика между биологичното - драматичен, но забележим факт и психологическото раждане, което е невидим бавно разгръщащ се вътрепсихичен процес, протичащ в човешкото същество. От библейската история на Адам и Ева до мистичните съюзи между човека и Бога, от факта до фантастиката, можем да видим един общ знаменател, който минава през всички описания. Това е страстно предизвикателство към обществото чрез необясним духовен, емоционален и физически съюз между мъж и жена. Нищо друго не може да обясни факта, че въпреки че Санджар и Наре са се оженили преди девет години и не са имали физически контакт оттогава, чувствата им един към друг не отшумяват. Плодът на техния съюз е дете от тяхната плът, кръв и дух, което е мъдро отвъд годините си и се оказва разкъсано между баща, за когото не е знаела доскоро, и безстрашна майка, която я е научила да бъде силна и независима. Наре е прекарала по-голямата част от деветгодишната раздяла, възстановявайки се от ужасяващи наранявания по тялото си и от травмата на психическото си благополучие, да не говорим за душевните рани; докато Санджар води безбрачен самотен живот и категорично отказва да се ожени за друга жена.  През дългия период от време, откакто са станали мъж и жена, огненият дух на любовта е изгарял неуморно като огън на феникс в дълбините на техните същества, който избухва в ясен, ярък пламък само при вида на другия.

За Санджар чудото на бащинството е донесло със себе си частично изцеление, тихо понижаване на пламъка, така да се каже и няма нищо, което той не би направил, за да задържи детето си при себе си - дори ако това означава да нарани единствения човек, когото не иска да нарани. Принуден от обстоятелствата да се ожени за жена, която не обича и не може да обича; той се оказва в капан между чувството за морално задължение, от една страна, и дивия зов на чудната любов от друга. Честно казано, ако прибързаните думи на Санджар предизвикаха хаос преди много години, то думите на Наре към Санджар при завръщането им от Черна гора нанесоха същата вреда. Като му каза да пренебрегне думите на старата циганка, която предсказа, че Санджар и Наре ще останат непълни, ако не се обединят; тя отблъсква Санджар от себе си, опитвайки се да изтрие спомена за магическото време, което току-що са прекарали заедно. Затръшването на вратата към всяка надежда, която Санджар може да е подхранвал, съчетано с разкритието на Гедиз, че Менекше е напуснала дома им, е достатъчно, за да принуди Санджар да се върне към живота, който е избран за него. Желаейки да даде на брака си шанс за успех, той е толкова откровен, колкото всеки друг мъж. „Ако ме накараш да забравя”, казва той, „Ще забравя.” Това са смели думи, идващи от добър човек, който обещава толкова с честни намерения, колкото виждаме в ретроспекцията на предложението. В опит да изчисти паяжините около окончателното решение на Санджар да се ожени, сценарият ясно подчертава, че както Санджар, така и Менекше, взаимно се съгласяват да възприемат брака като договор за създаване на наследник, а не като резултат или обещание за някаква емоционална привързаност. Следователно съчувствието към жена като Meнекше трябва да остане ограничено, тъй като тя не е онеправдана жена, а напълно амбициозна, която грабва шанса да избяга от бедността, да се утвърди в най-богатото семейство в региона и с нетърпение очаква в крайна сметка да управлява като „дама от имението.“ От негова страна и въпреки честността му; усилията на Санджар са обречени на провал;. защото любовта е безмилостна и наказва жестоко, когато е възпрепятствана.

Една от големите мистерии на любовта в живота има много лица. От доживотното търсене на аскета, скитащ се в сухи и безплодни места, търсещ връзка с Божественото, до земната любов на смъртните в свят, изобилстващ от насилие; няма по-голям човешки копнеж от това да обичаш и да бъдеш обичан. Любовта е същото тайнство като брака, но няма доказателства, които да бъдат представени в съда, нито свидетели, които да гарантират дълбочината на чувствата, които съществуват между мъжа и жената. Любовта е изследване, защото разкрива слой по слой, тайните на себе си, които са избегнали откриването дори от собствения контрол. Въпреки че има много общо с физическия аспект на нашето същество, за да бъде нещо повече от похот или акт на размножаване, любовта трябва да бъде акт на общение, готов да излекува, когато единият е наранен, чувствителен към болката на другия но най-вече трябва да е освобождаващо; защото само в откриването на другия ние откриваме себе си.

В историята на Санджар и Наре можем да видим ясно израстването на любовта, тъй като историята, започваща в детството, се преразглежда, когато двамата са възрастни.  Тъй като Санджар призна вината си и пое отговорността за по-ранната си шокираща грешка, можем да оставим това настрана, за да разгледаме състоянието на емоционалната война между двамата влюбени и ефекта от техните неприятни отношения върху малката Мелек. По самото си естество делата за попечителство могат да бъдат спорни, нараняващи и травматични, особено когато единият от родителите се е оженил повторно, а другият е категоричен относно едноличното попечителство с права на посещение само за другия родител. Това, което прави този случай по-спорен от други, е фактът, че на един родител е отказано правото на дете от неговата плът и кръв в продължение на осем години и едва наскоро е научил, че детето съществува, което, когато се преведе на юридически език, означава, че Наре вече е нарушила родителските права на Санджар, тъй като раждането и съществуването на Мелек са били пазени в тайна от него.

Въпреки това, тъй като безразборните случаи на възрастни достигат особено болезнена точка, в съдебните битки и партньорските въпроси; това е малкото момиче, което страда най-много. Обичана до лудост от двамата родители, Мелек живее неорганизиран, нефункциониращ живот, който се движи между Ъшъклъ, Ефеоглу и различните домове на майка си. Елван се преоткрива отново като сурогатна майка в отсъствието на Наре, която постоянно се занимава или с опити да успокои до голяма степен гнева на Санджар, или с пренареждане на живота на двете семейства в опит да помири двамата мъже. Без приятели на собствената си възраст и без образование, Мелек намира забавление в любящата компания на Каврук, тъй като живее заобиколена от възрастни, които или са нещастни, както в случая с майка си; враждебни, както в случая с Meнекше и нейните непоносими майка и брат, развълнуван и глупав, но обичащ Елван, чичо, който е замесен в подозрителна дейност и баба си, която е недостъпна. В тези странни времена единствената константа изглежда е нейният баща, който идва при нея с неизмеримо пълно с любов сърце, винаги е предпазлив и грижовен, дори когато е разстроена от него , и изглежда постоянно благодарен на Всевишния за чудото, че е негова дъщеря. Изражението на Акюрек, докато наблюдава Мелек на масата за хранене в беседката след провала на попечителството, е изследване на нежност и страхопочитание на бащинството, което е достатъчно, за да стопи хиляди сърца, с изключение на твърде решителното на Наре. Въпреки факта, че значителна продължителност на цял епизод беше насочен към избора на подходящо училище, книги и стационарни материали за Мелек, които се наслаждаваха на преживяването, докато и двамата родители я придружаваха; малкото момиченце остава приковано в къщи, освен ако не направи странни пътувания до резиденцията на Ъшъклъ или съоръжението за пресоване на зехтин на баща й поради предпазните мерки, взети от него. За едно дете, което е било свидетел на окървавеното тяло на Акън на пода на техния дом в Черна гора, бягайки посред нощ, за да се срещне с непознат, за когото й казват, че е баща й; се подлага на кръвен тест за установяване на бащинство, привежда се в дом при повече непознати, травмирано от съпругата на баща си, отвеждано принудително обратно в Черна гора от неприятелски дядо, „купувано“, заключвано в автомобил, претърпява инцидент и оценката от психолог за установяване на права на лишаване от свобода се чете като списък на ужасяващи събития, които биха били достатъчни, за да влудят дори възрастен, камо ли осемгодишно дете. Тя обаче не е напразно дъщерята на Наре и Санджар, тъй като проявява същата смелост като майка си, както и издръжливостта и щедростта на баща си. За Мелек всичко, което е необходимо, за да се разсеят облаците от малкия й хоризонт, е решението на баща й да се разведе с Менекше, ако тя малтретира отново дъщеря му, тъй като малкото й сърце вярва, че мечтата й за семейство най-накрая ще има шанс да се превърне в реалност.

Говорейки за майките, безупречните пълномощия на Наре изглежда са по-скоро изключение, отколкото правило, тъй като виждаме, че матриархатът в случая на Халисе, Рафика и Атике може да бъде толкова разрушителен, колкото и мъжкият му колега. Обединяването на жени, за да принудят двама мъже да останат приятели против волята им, е толкова екстремен пример за емоционално изнудване, колкото принудителен брак или надежда за взаимност в едностранна любовна връзка. Склонността на Наре да поеме отговорността за оправяне на нещата между двете семейства е колкото случай на насилствен брак, толкова и обявяване на война срещу независим избор.В една вековна кавга между индивидуалност и съответствие, себеизразяване и противоположното му противопоставяне на себеотрицанието и окончателното изразяване на себе си, както при създаването срещу унищожението; животът има различен шаблон за нас, тъй като виждаме дори мъже, силни като Санджар, да се поддават на фамилен натиск, когато става въпрос за изискванията на една диктаторска майка.

Може би Наре би било добре да си напомни, че в крайна сметка ние всички сме острови на съзнанието, включващи чувство на самосъзнание, изразено в решенията, които взимаме, вида живот, който живеем, и значението, което решаваме да дадем към живота ни. Това е същият аргумент, който Наре използва, за да постави на място все по-агресивния Гедиз. Същото трябва да важи за всички мъже и жени; тъй като и двамата трябва да имат право на собствените си грешки, да живеят живота си, както сметнат за добре, и никой не трябва да диктува начина си на действие, а собствената си причина. Преподавайки на Гедиз този урок, Наре пренебрегва факта, че е виновна за същата грешка. Търпението на Санджар към Гедиз се изчерпа, тъй като той наруши всяко обещание, дадено на своя приятел и партньор. Подтиквайки го да избира между това да се сприятели отново с Гедиз или да прехвърли своите дялове на останалата част от семейството, Зехра прави фатална грешка. Братът, който я е възпитал като баща, утешил и подкрепил я през всяка криза, без нито една дума на недоверие, отказва да направи компромис с предложение, което заплашва да убие всичко, в което вярва. Гедиз е направил непростимото; той не само се е влюбил в любимата на приятеля си, но отново е предал приятеля си, като изповядва любовта си - като такъв, Гедиз сега е претендент за любовта на Наре и по подразбиране е съперник на Санджар.  В миналото Санджар получава лоши оценки за любовта си, но отказва да повтори същите грешки години по-късно. Боли извън мярка от позицията на семейството му, особено Зехра; Санджар избира собствената си малка мечта, докато изоставя обещанието за власт, богатство, статут и власт, принуждавайки сестра си да постави под съмнение собствените си действия.

Сред всички тези безброй напрежения, само Санджар виждаме да стои горд и висок като планина, въпреки, че се откъсва от чук и длето, оцеляващ от време на време от взрив на динамит и постоянната свирепост на студен вятър, който заплашва да изкорени всичко, което се бори за живот по стръмните й склонове. В пейзаж, който отразява съзерцателното му отчуждение, малтретирането му от страна на най-добрия му приятел, шокиращата нескромност и обидното поведение на жените в семейството му, упоритата съпротива на Наре срещу всяко негово предложение за прошка; само Санджар намира сили да открие единствената мечта, която може да се изживее. За него изборът е прост, тъй като той заявява недвусмислено на Наре: без нея той изгаря; но без дъщеря си той със сигурност ще умре.

Наре от своя страна е толкова виновна от факта, че е причинила такова прекъсване в живота на семействата Ъшъклъ и Ефеоглу, че затваря вратата на постоянните искрени молби на Санджар, тъй като е убедена, че решението на пробива на Санджар/Гедис нагоре се крие само в собственото й напускане от сцената. Това е не само много несправедливо към Мелек, но и към Санджар, защото бащата по никакъв начин не иска раздялата, докато дъщерята не знае какво планира майката. Временното попечителство, предоставено на Санджар, е резултат от болезнено публично разкриване на личните мисли на Наре, факт, който Санджар добре осъзнава и затова е трудно да я погледне в лицето. В резултат на това Мелек и майка й са принудени да живеят в една къща с омразната Менекше, но въпреки че „утешителните“ думи на Наре към Мелек са в съответствие с нейната собствена философия за индивидуалния избор, ние смятаме, че като жена т.е. винаги да поставя болката на другите пред собствената си; трябваше да може да остави настрана проблемите си със Санджар заради собственото си дете. Ако имаме един постоянен рефрен, който сме чували от Мелек, това означава, че тя иска тричленно семейство; но едностранните планове на Наре да напусне страната са пряко нарушение на правата и стремежите на Мелек. Така че сцената в кабинета на психолога в страничната линия на изслушването за попечителство е една от най-тъжните, тъй като малкото момиче играе сценарий на любящо, щастливо семейство и след това се разплаква, когато признава истината. Докато Мелек израстваше без баща, тя често му задаваше въпроси, докато дневникът на Наре разкриваше, но гневът на майката беше толкова горещ по това време, че тя нямаше да изпълни молбата на детето. Обстоятелствата принуждават Наре да разкрие присъствието на Мелек пред Санджар, в противен случай бащата и дъщерята можеше никога да не се срещнат. Ако Санджар е наказал невинната Наре, тя вече го е наказала достатъчно за тази ужасна грешка. След целувката им Наре вече не трябва да затваря вратата на чувствата си, а да ги отваря широко, за да влезе топлата любов!

Здравейте момичета
Благодаря за поредния анализ на Навид!
Сядам с чаша кафе да чета.

Една от любимите ми сцени.
То всичките на баща и дъщеря са ми любими.

Здравейте,



"Понякога думите са като забит трън в душата! Да не го пипаш боли, да го извадиш ще кърви!"
Ибрахим Бялев, поет

Така станахме.



За разведряванае.

За тези, които не са виждали Навид Шахзад.
И баща, и дъщеря - любовта им е взаимна.

Така и не разбрах, защо "семейството" не иска да управлява без Санджар.

Зехра си позволи да го упрекне дори, че в миналото, не се е качил в колата, за да не направят белята с Мюге.

След като са тръгнали срещу Ефе, да си командват богатствата...

А Гедиз като върне Санджар, оттам откъдето е тръгнал ще ги видя как ще си запазят имотите..

Менекше и тя има претенции за нейното, несъществуващо дете.А, сетих се, тя вече мисли за свое, детето на

Кахраман.

Семейството Ъшъклъ/за правопис ни отговарям/......., още не са съгласни с наследството, което е върнал

Гедиз на Санджар, на инат.

Сега ще си го получат евентуално, но Мюге много тъжно гледаше братчето си, като сключи сделка с нейния

мъчител, Кахраман..

Невероятни семейства.Като прибавим на Наре, на Менекше.Чудо...

Благодаря за анализа , Мариана ! 🌹
Много точно описва хаотичния живот на Мелек . Наре и в миналото и сега взема решения вместо нея без да се замисли за нейните интереси и желания . Може би е време да обърне внимание на дъщеря си преди да тръгва да спасява света .