Невъзможно за него..

Темата е ошишла в канавката.

Фокосът на темата се измести. В крайна сметка из форума има достатъчно теми село VS град. Мераклиите могат да списват там.

Момата каза, че ще се пробва да поживее в дома на момчето. Аз не съм оптимист, от началото тя тръгва с лоша нагласа и очаквания. Претенции до небето, а не предлага нищо насреща. Няма да я бъде тая. Язък за идеалния мъж 👨 ще му се тръсне там наготово с вирната глава, щото нали такова, тя е градска кокона. Ще седи цял ден диван-чапраз, сакън да не се мине да подФане некоя къщна работа, нема да им уйдисва на свекърите я, нема да им се дава лесно на шопагите нйедни.

Авторката първо да приспи бръмбарите в собствената си глава и тогава да пристава.

Много тъжно наистина. Има го и в града, но не е така забележимо.

Около нас вече има доста улични котки. Кучета няма. Около свекъроте ми има цели глутници улични кучета, съставени от най-различни породи, мелез, кръстоски, безпородни. Приспособили са се и ловуват в гората. Имаше глутница с огромни кучета - далматинец, някакви вълчи породи, една хрътка и мъничка булонка сред тях. В началото мислех, че е нечие малко, после видях, че е булонка.

В миналото стопаните са убивали голяма част от новородените, оставяйки едно за да не се разгонва майката, давели са останалите. Убивали са старите, болни и непотребни животни. Сега сме по-жалостиви, но не достатъчно, че да ги кастрираме и гледаме.

Гал, не съм съгласна с това, че селските хора не четат. Те имат много време да се образоват и четат. Копането на село е често хоби, не за препитание. Няма лошо в копане и садене. Поне ядат храна, за която знаят, че не е торена.

На село си имат местни сортове, които са се приспособили с вековете и не изискват нито садене, нито копане, могат и без поливане, но не са сочни ако времето е сухо. Баба имаше приятелка, която си ходеше на село само да бере доматите. Домати не садеше. Може да се посадят, но тези растяха сами, студ не ги мореше и се и самозасаждаха когато паднат на почва. Имаха много семки, махаме ги, но какъв вкус! Такива отдавна не съм яла.

Кокошки и крави се гледат много лесно и не изискват ежедневен труд и обгрижване (извън доене на високопроизводителните млечни породи. Даже и овце може да се гледат в голям двор, но трябва да се извеждат да пасат или да се предвиди фураж ако има сняг зимата. Кокошкарника се чисти веднъж седмично и те си влизат и излизат сами.

Неизмазаните къщи са рядкост в България, обикновено построени, но синът се изнесъл, нещо такова  В Англия повечето са такива и даже цели блокове в Лондон. ¹

Не е пренебрежение, а нежелание за неудобството и шума, който създават и миризмите, които се разнасят от тях. Вчера варих цвекло и двете ми деца си запушиха носовете, че им миришело на тор (почва). Обожавам миризма на кози и овце.

Какво да обясняваш на човек, явно не стъпвал на село и с някакви представи от преди 40 години?
Райграсът иска повече работа и грижи от доматите, иска редовно поливане през лятото, и косене веднъж на 4 дни. Цветята и изобщо декоративната градина също. Поддържането на къща и двор изисква много работа, дори и без прасета и зеленчуци.
За другото, същите глупости, не ми се занимава да оборвам.

Мислех да не пиша в темата, защото авторката се убедих, че няма желание да оправя нещата.
Но последните страници ме предизвикват.

Разбирам и Галинор отчасти, и другите.
Галинор може би описва прекалено цветущо, но е факт, че остарелите разбирания си битуват в селата и малките градчета и няма какво да ги бутне. Не мястото на раждане определя акъла със сигурност. Но средата малко или много го прави. Това ми напомня за цитат от една стара песен
"Какво от това, че светът е голям
Щом душата е тясна,
как бих могъл да порасна?"

Разбира се, там е използвана в малко по-различен смисъл, но основата е ясна.
Самият начин на мислене там, често е малко по-различен. Това не значи, че хората там са тъпи или ограничени, нито са втора ръка хора. Но когато в средата ти, 70% мислят по сходен начин, много трудно ще се откъснеш и ще мислиш различно. Тук оборската тор и градината нямат значение. Ако си ограничен и кръгът ти от близки е еднообразен, си си такъв и в градината и на "Витошка". От тази гледна точка не разбирам деленето на село-град.

Авторката е типичен пример за ограничено мислене, предадено от средата и родителите. Нищо, че е от града. И при нея не виждам "знае си цената", защото комплексите са в такова изобилие, че едва ли има нещо, което в характера ѝ да не е свързано с тях.

Между отделен етаж и стаичка в дву/три-стаен, няма какво да се мисли. Свекърите се месят, само ако им се позволи. Ако се поставят ясни граници, без тръшкане и нерви, с нормален разговор, много малко са дебелите, които няма да разберат.
Но ако не се поставят в началото, за да се "пази поведение", или по-лошо - тръгне ср с рогата напред и "на нож", проблемите са сигурни.

Не е лошо нито за жената, нито за мъжа да имат изисквания към партньора си. Ако се разминават има възможност за компромис, когато не е възможен се разделят.
Примиренчество, че ако сме с претенции, ще си мрем сами, води до едни много нездрави, увреждащи всички замесени отношения. Без значение дали е от мъжа или от жената, най-страдат евентуалните деца. Не бих си причинила занижаване на изискванията, защото ще остана сама. Бракът е партньорство на първо място и подкрепа на второ. Ако не се получава, по-добре да не се мъчим.

Гал, аз живея в провинцията. Имам две села.Едното е до града, в който живея - 8-10км. Родителите ми се изнесоха да живеят там преди 15г. Отдавна не е истинско село, както и всички села покрай града. Другото е до гръцката граница- по същия начин. Повечето къщи са "мечта" с райграс и беседки.И градина зеленчукова, разбира с,е за да знаеш какво слагаш на масата. Много млади, които могат да си го позволят, избират живота на село близо до града, защото има доста повече плюсове от апартамент в 10 ет блок.

И да, поддръжката на двора няма отлагане и иска всеки ден ръце. Но всички, които влагат интелектуален труд в ежедневието си, обичат да разпускат с "агро фитнес" Така се разтоварват и отмарят.

Всъщност аз идвам от къща с двор в който и райграс, и домати, и цветя, и ягоди, и моркови, и кайсия са гледани.
Стана модерно уморени от компа юпита, които крава само през плет са виждали, да си купуват скъпи крайградски вилички и да обясняват какви селяни са, само защото населеното място не е със статут на град, само че това не е живот на село, нито гледането на цветя в двора на къща в не-град е селски труд.

Моля направете отделна тема за града и селото,градските и селските жители.

Какво реши авторката, някоя добра душа да напише, че не ми се четат аграрни фермани.
Благодаря!

Писа, че е решила да иде на село да пробва. Не вярвам, че ще остане, защото не е деен човек, не е мотивирана и вече е ходила, но явно не и харесва особено щом пуска тема.


Селски жители останаха ли?

От нищо не се засягам, именно защото съм много над нещата, Криста.
Никакво заяждане няма от моя страна.
Водя житейски разговори, нормални, спокойни с конкретни, ясни и точни въпроси за размисъл и коментиране.
Показвам ти, че има и една "друга порода", и защо примерно не бих аз пък търпял типаж като френдката ти, дори да покривам "всички критерии", капиш?
И нещо друго - покривам ги заради себе си, не заради "фусти", и защото "нещо биха искали, или очаквайки" чрез "изискванията и претенциите" си.
Това, че казвам нещата ама баш, както са, не е мой проблем, предпочитам да живея в реалността.
Разбира се, че много от въпросите ми са "неудобни" за теб, но това е положението.
Всичко е по темата и в контекст.
Е, чак пък, хайде, нали си юристка, трябва да са ти "железни" и доводи, и всичко.
Гроздето е кисело, знам.
Не съм чак толкова тежък характер, колкото си мислиш.
Правилно, не се интересуваме един от друг - никой към никой от форума, просто списваме.
Няма над какво да се замислям, не сте ми критерий за абсолютно нищо, аз съм си критерий и въззивна, или по-нисша инстанция.

Тя авторката не е споделяла,че агро момента е стряска. Може и да съм пропуснала.
По скоро е борба на характери - при свеърва или при тъща ще съжителстват
И евентуално наем, но не добре обмислен вариант, защото доходи май няма достатъчни.

Но каза, че ще опита на село. Та явно темата се изчерпа.
Освен ако не реши да ни информира как и се отразява семейния живот.

Верно ли реши Страхливка да иде на село?
Няма да я бъде тая, ама може да съм пък лош пророк.

Човече, не го играя адвокат на Кристина, но ти май имаш проблем с всеки, който не те признава за Бог и не е зле да се замислиш мъничко над написаното от нея.