Висше образование в САЩ

Ще кандидатстваме в Rice с Early Decision без искане за финансова помощ, за да елиминираме финансовия фактор при разглеждането на кандидатурата, тъй като университетът е need-aware. В който и университет да бъдат приети ще разчитаме единствено на евентуални merit-based стипендии, за други не се класираме.

*MALENA*, a защо все пак не се пробва и в други университети. Наистина ли е толкова влюбена в Райс, че да се обвързва с решението?

За английските резервни нямам никакви съмнения, че ще успеят.
Интересно ми е как са направили тези избори. Ако ти се споделя, ще чета с удоволствие.

Въпреки, че Rice е need aware, това не означава, че не могат да удовлетворят финансовите ви нужди, особено ако нямате нужда от full ride. При положение, че merit-based стипендиите са доста ограничени, по мое мнение няма да сте толкова ощетени ако си попълните паралелно с кандидатстването и CSS профила и посочите реалистично колко наистина бихте могли да отделите като EFC (estimated family contribution). Когато кандидатите са достатъчно силни, университет като Rice може да си позволи да ги приеме дори когато те имат нужда от значителна финансова помощ. На база данните за прием от предишни години (за всеки университет можете лесно да намерите Common Data Set с тези данни) можете да проверявате средния размер на финансовата помощ за международни студенти при различни университети тук - https://lookerstudio.google.com/u/0/reporting/83005ae3-b9a8-40bb … 911b1c/page/uaMXD (както и да видите процента международни студенти, които я получават).
Ако говорим за Yale, тогава пък съвсем би било грехота да не се кандидатства за финансова помощ, защото както знаете те нямат merit scholarships, а само need-based financial aid. Purdue и Georgia Tech общо взето не отпускат финансова помощ и стипендии за международни кандидати, така че там разходите са стряскащо високи. Има не малко LACs (liberal arts colleges), които имат отлични програми както по компютърни науки, така и по социални науки, приемат качествени международни кандидати със значителна финансова помощ ако тези кандидати между $20-30к EFC на година. Аз лично съм голям фен точно на тези учебни заведения. Вече за пълна стипендия там трябва да си страхотен кандидат с международни награди и изключителни извънкласни дейности и постижения.

Здравейте, аз съм приет в няколко университета в САЩ, но уча в България и съм в края на втори курс. Преди над една година започнах да се занимавам с кандидатстването в САЩ, но така се стекоха обстоятелствата, че чак миналата седмица бях приет в университета, който исках - University of South Florida, който е близо до град Тампа. Не съм сигурен за цената му, защото в писмото не пише, но мисля че е около 30 000$ на година, родителите ми ме убеждават да не замина, защото смятат, че е по-добре да завършва е България бакалавър и след това да кандидатствам отново в САЩ за магистратура и също,  защото им се струва много скъпо. Тъй като знам, че вашите деца учат в САЩ, исках да попитам дали някой от вас може да каже дали си заслужава инвестицията, ако вече има някакви резултати и също ако годишните такси са толкова, как успявате да ги покриете. В България уча филология в Софийски университет, а във Флорида съм приет специалност Международни отношения. Другия университет, който харесвам и, в който съм приет е University of Arizona, но там е по-скъпо.

В Тампа ще ти хареса, климата е чудесен, общноста е много интернационална. Но, има много но-та.

Относно скъпо ли е, не знам, това е само таксата а тя е част от разходите ти. Има ли камп, колко стува?

Как плащат българите, ами заможни семейства си изпращат децата, някои имат И стипендия, или работят и учат. Но без пари не става.

Специалноста ти е много тясна, и тук ще започнеш от нулата, няма какво да се лъжем ще трябва да изоставиш българската фиология и да натискаш в друга насока. Коренно различна. Ако не ти се получи можеш да се върнеш и да си изкараш специалноста, наред с много други.

Родителите ти смятат, че с бакалавър БФ ще дойдеш да учиш тук магистратура? Каква магистратура?Някой ще ти признае бакалавъра тук?

По принцип образованието е за да ти даде специалност и професия, не е само да кажеш, че си завършил някъде, помисли си върху това.

Помисли от къде ще вземеш пари за заминаването, и докато се поокопитиш и започнеш да работиш нещо. Мисля, че бяха 20 часа на седмица легално, което е нищо. Ставката в момента е около 14-18$/час за неквалифициран труд във южна Флорида.

Изобщо, тревата е много зелена но трябва да си готов за трудности.

За Аризона не мога да кажа нищо, пустинята не е моето.

Таксите си ги пише съвсем ясно на сайта на университета и е доста притеснително, че кандидатстваш без да знаеш колко ще струва. Риторичен въпрос, но все пак - не си ли кандидатствал за стипендия?

В кол центровете в София е пълно със завършили международни отношения, и в България, и в чужбина. Международна кариера каквато вероятно си представяш зависи от доста неща - родителите ти могат ли да те издържат след като завършиш, докато правиш стажове? Стажовете са или неплатени, или зле платени и ще ти трябва гръб минимум година, година и половина след като завършиш. Другото нещо е професионално владеене на поне още 2-3 езика, колкото по-редки, толкова по-добре. И не на последно място - характер. Пробивен ли си, имаш ли самочувствие или не? Това всъщност прави разликата не само в МО.

За мен образование в САЩ наистина си струва само, ако си приет или в университетите от Бръшляновата верига или в тези, които гравитират близо до тях като ниво на обучение, примерно University of Chicago, Northwestern, Stanford, MIT, Duke, etc.
 
Друг вариант е да си завършиш бакалавъра с максимално висок успех, да натрупаш извънакадемични постижения и да кандидатстваш за стипендията на Фулбрайт за магистратура, примерно.

Този тип мнения винаги ми напомнят за една форумна майка, за която в САЩ имало само три университета - Харвард, Принстън, и Йейл, в останалите нямало смисъл да кандидатства човек. Аз завърших много добър и известен университет, но не от Бръшляновата лига. Бръшляновите са само осем от над петте хиляди акредитирани университета в САЩ и изобщо не изчерпват възможностите тук. Освен това и Харвард не ти гарантира работа и оставане в САЩ, особено в момента, нито пък блестяща реализация някъде другаде. И с бръшлянова диплома можеш да кацнеш в кол център в София.

Цената на сайта на университета е само ориентировъчна. Никой не плаща толкова, колкото пише на сайта - затова се чака да получиш писмо от университета с financial package. Ако наистина си приет, би трябвало да си получил такова веднага, ако не си - пиши и питай. Справка за официалната цена на обучението задължително се изпраща от университета на чуждестранните кандидати, защото е изискване за издаването на I-20, документа за престой на студента.

Обучението тук е много скъпо. Ако прегледаш темата ще видиш, че студентите заминават по два начина - или семейството може да си позволи разхода, или студентът има изключителни постижения и е влязъл с пълна стипендия (при повечето пълни стипендии, освен ако не са от типа Фулбрайт, почти винаги остава нещо за доплащане).

Магистратурата тук е вероятно по-реалистична от бакалавър. Ще ти признаят дипломата, щом моята я признаха. Магистратурата няма да е по-евтино начинание, така че е добре отсега да мислиш каква ще е и с какви стипендии ще можеш да я финансираш. Стипендии от университета за магистратура са голяма рядкост, но се срещат в зависимост от научната област.

На Фулбрайт не бих разчитала, в момента го грози бюджетна брадва, обсъжда се да бъде прекратено финансирането на целия пакет стипендии по тази линия. Миналата година отмениха стипентии на американски фулбрайтовци по средата на семестъра и докторанти осъмнаха в страни от третия свят без пари за обратен полет. Та имай едно наум.

Успех!

В сайта на University of South Florida пише, че не качват таксите, тъй като съм приет и в други университети, зная, че при другите в самото писмо са ми написали колко ми е стипендията и колко ще струва годишно. В USF има само калкулатор, чрез който да си сметнеш някаква средна сума….. друго е притеснително, това точно не е



Здравейте, благодаря ви за изчерпателния отговор! Ще се свържа с университета, за да попитам за таксата. Вие сте учили бакалавърската си степен в България и магистратурата в САЩ, така ли? Може ли да разкажете за това какви специалности сте завършили и в момента в САЩ ли сте?

Питай и в кое десетилетие са учили пишещите тук. Много неща се промениха икономически последните 10-15г.

В България завърших две магистратури по различни филологии, тук дойдох за докторат. Аз съм от поколението, за което нямаше бакалавърски програми, те бяха въведени в учебните планове чак 1996та година. Докторските програми, за разлика от всички останали, все още предлагат пълни или почти пълни стипендии за чужденци. Но пък е много по-трудно да влезеш в докторска, отколкото в магистърска програма, точно защото целта на всяка програма е да си финансира докторантите максимално. Това беше вярно когато дойдох, преди 23 години, вярно беше и когато напуснах университета, в който преподавах, през 2024та. Не вярвам за последните две години да се е променило. Понеже в момента имам кандидат-студент, а и самата аз се преквалифицирах и уча още, имам и съвсем пресен поглед върху ситуацията. Финансово за чуждестранните студенти не се е променила - дали таксата ти ще е 20 хиляди долара, когато квалифициран работник в България взема 100, или ще е 200 хиляди, когато същият работник взема 1000, все тая. Парите са сериозни.

На всички в твоята ситуация препоръчвам един малък колеж в Кентъки, Береа. Първоначално семинария, сега хуманитарен колеж. Всички студенти, включително чуждестранните, учат безплатно. Четири години работят на кампуса неща, свързани с обучението им, и така си покриват таксите за обучение. Останалото - храна, общежитие и т.н., се покрива в зависимост от финансовата информация, която подаваш. Разходи ще има, със сигурност, няма да излезе съвсем безплатно, но все пак има голяма разлика между 40 хиляди годишно за Флорида и примерно 3-4 хиляди за Кентъки. Друг е въпросът, че колежът е мъничък, само 1500 студента, не особено известен и е в Кентъки, което не се слави с международно присъствие и интелектуална сцена. Но ако идеята на някой е да дойде тук на всяка цена да учи - това е сравнително евтин вариант. (Да уточня - колежът приема само бедни студенти, но бедни по американски стандарт. Предполагам, че в България все още типичното семейство няма годишен доход над 80 хиляди долара).

https://tup-ofa.forest.usf.edu/finaid/coa/2526_on_campus



С бръшлянова диплома можеш да ''кацнеш'' в кол център в София като консултант на световноизвестна компания, представляваща интересите на инвестиционен фонд, заинтересован до купи кол центъра. Или като одитор от някоя от Големите 4 или като корпоративен адвокат, но не и като телефонист.


Бакалавърска програма в САЩ е съвсем реалистична за всеки с реална самооценка, който е започнал да се готви за прием далече преди предпоследната година в гимназията. Това включва както много висок академичен успех, така и постижения от извънкласни дейности и community service. И много трезва преценка на финансите в семейството, съвсем не на последно място.

Има шахматистка, която учи в Тексас. Има волейболисти в различни колежи. Има математици и физици на световно ниво, има лауреати на състезания по Карл Попър дебати с пълни стипендии, включително в Princeton. Има българин, завършил двугодишен колеж и успешно трансферирал се в Harvard на пълна стипендия. Синът на известна блогърка наскоро беше приет в Burklee College of Music на стипендия, а четох и за ветроходец, спечелил стипендия за University of Chicago.


И вместо да дадете още такива примери, защото това са само много малка част от амбициозните и умни българи, вие пращате потенциални кандидат-студенти да хранят крави и да косят трева в петоразряден и никому неизвестен университет в дълбоката провинция, в градче от селски тип с 15,000 жители.
За международния му имидж и признание говорят силно ограничения брой партньорски университети за обмен на студенти. За академичното ниво на студентите там е показателна липсата на задължителен SAT за американци и твърде ниските изискуеми точки за международни студенти. Няма нито една причина амбициозен човек да иска да учи там.
 
Иначе чисто социалната страна несъмнено е похвална и заслужава адмирации, да.

Много емоция, много нещо. Аз съм написала съвсем ясно защо давам този пример - за не-изключителните хора, които на всяка цена искат да учат в САЩ. Не в Харвард, а в САЩ. Има такива. За двайсет години преподавателска практика тук срещнах достатъчно. Затова знам, че този пример е полезен. И е съвсем конкретен, между другото, за разлика от "шахматистка, която учи в Тексас". В Тексас има над двеста акредитирани колежа и университета, само щатският University of Texas има девет кампуса и всеки кампус има различни изисквания и статистики за прием, както и финансова помощ за чужденци. Ако лично нямате информация как точно тенисистката е влязла и къде, не съм сигурна, че помагате особено на кандидатите.

Между другото, имам съученичка от гимназията, която завърши икономика в University of Chicago, на за зла беда точно по време на кризата 2009та година. Не можа да си намери работа и да остане и се наложи да се прибере обратно в България. После емигрира в Канада. Но имаше две-три междинни години в София, когато работеше като преводачка. Така че нека по-кротко със световноизвестните консултантски фирми, и в тях не наемат всеки с диплома от Харвард.

Това са таксите, които са си по принцип, аз не знам лично моята такса колко ще бъде, кандидатствах от една страна да видя дали ще успея да се справя с целия процес, който включваше изпити SAT и IELTS и съответно курсове за изпитите и превеждането на дипломите и всички имейли, от друга страна, ако ми бяха дали хубава оферта щях да я приема. Най-евтино ми излиза с един малък колеж в Арканзас, но може би не ми е на всяка цена заминаването, заради това не бих приел да уча там. Мечтата ми беше в университета в Южна Флорида, но нищо не се знае. В България уча скандинавска филология, тоест излизам с два езика датски и шведски, като датски уча от две години вече, заради това смятах, че Международните отношения са добра специалност, защото за други свързани с бизнес и икономика ми изискват кредити от университета, които са свързани с часове по бизнес, но аз нямам такива и щом съм учил в България не мога да кандидатствам като първа година студент при тях, а задължително като трансфер. Та, от университета в Южна Флорида ми изпратиха списък със специалности, които мога да избера, спрямо моята ситуация и най-добрият избор беше МО. Може пък магистратурата да ми е това вече с четири езика, от които два по-редки.

Много ви моля спрете с тези стипендии в Бръшляновата лига. Там няма стипендии, а помощи въз основа на доходите. Следващата ми забележка - от две години насам в доста университети SAT  е optional, а не задължителен. Задължителен е за Бръшляновата лига , както и за новата "Брашлянова лига", която включва няколко университета, които са супер селективни. Освен това американците винаги, винаги гледат парите, които им дават от университета и отиват там, където е най-изгодно от финансова гледна точка. Чела съм доста мнения на хора завършили не толкова престижните Бръшляни, които след две-три години работа в големи компании вземат същите пари като тези, завършили Бръшляновата лига. Тази година имаше много разочаровани деца със стотици часове  доброволен труд, президенти на клубове, със спорт, с по 7-8 AP класове и SAT 1580, с притеглени GPA 4,5-4,7 , които не бяха приети в тези елитни училища. Беше ужасно и тъжно да се чете огромното им страдание от това, че въпреки положения труд , не са оценени. Всичко е въпрос и на късмет. Има страхотни училища, които съм сигурна, че дори не сте ги чували, но са известни на самите американци. Например за инженерни науки Colorado school of mines или Rose Hulman Institute of technologies. Хората избират не само училището, но и къде предлагат стажове, добре оборудвани кабинети, кои фирми посещават кампуса и предлагат работни места, дори дали съответния щат е син или червен. Има толкова много неизвестни и толкова много неща за съобразяване. За всеки университет ще намерите и положителни, и отрицателни мнения.

Това университетът директно ли ти го каза? Много университети разрешават на учили в чужбина да кандидатстват като първокурсници. Просто няма да вземат изобщо предвид курсовете, които си завършил преди това. Първокурсниците са с предимство при раздаването на финансовите пакети, за трансферните студенти, ако няма специални стипендии само за тях, обикновено остава много малко.

Така е, ако трябва да сме прецизни, Айвитата нямат merit-based scholarships, но помощите въз основа на доходите също могат да се казват стипендии - grants, scholarships, stipends, и може пакетът да е комбинация от няколко такива с различни имена. Бе, все безплатни пари за обучение. Стандартизираните изпити станаха по избор в много университети още по времето на Ковид.

С две ръце подкрепям това, че има много страхотни училища извън дузината, които се спрягат най-често. Всъщност едни от най-старите и известни тук училища, с дълбоки традиции, в топ-десет на колежите откакто има класации, като Williams, Amherst, Bowdoin, Wellseley, Pomona, Grinnell, са тотално непознати в България имена. За техническите университети също, освен MIT и CalTech има още десетки престижни с отлична реализация след това. А и за реализацията е хубаво да се знае, че за чужденците не е като за местните деца и гениалното българче може да не си намери работа не защото му липсват някакви качества, а просто защото е случило на лош икономически момент. Или на откачена администрация, която не знае какви ги върши.

Хубаво е да се подхожда към кандидатстването тук с повече трезвост, защото нищо не ти гарантира прием, включитело години наред подготовка и постижения, и е много тежко за децата, когато се самонадъхват така. Особено и ако възрастните около тях имат много категорични мнения за това кой университет "си струва".

В САЩ университети бол, личният ми опит и наблюдения като работила в академичния бранш, е че разликата между университетите в топ-50 е само в това кой колко е разпознаваем. По отношение на реалното качество - обучение, социални и професионални контакти, перспективи в САЩ след завършване - всичките са на кантар. По отношение пък на базата - много по-нови и неизвестни университети имат значително по-добра база от айвитата и псевдо-айвитата.