Кралски работи и клюки - октомври 2020

Операция Willi беше немски името код за неуспешния опит от СС да отвлекат Едуард, херцог на Уиндзор през юли 1940 г. и го накара да работа с германския диктатор Адолф Хитлер както за мирно споразумение с Великобритания , или възстановяване на трона след на Германско завладяване на Обединеното кралство .

Едуард, синът на Джордж V , пое трона на януари 1936 г., когато баща му почина. Но вече беше ясно, че той иска да се ожени за американката Уолис Симпсън и тъй като Английската църква забрани брака, тъй като тя беше разведена , той изуми света, като абдикира от трона си по-малко от година по-късно в полза на брат си Алберт , херцогът на Йорк , който стана Джордж VI . Бившият крал и г-жа Симпсън бяха женени във Франция и като херцог и херцогиня Уиндзор обикаляха нацистка Германияпрез октомври 1937 г. като лични гости на Адолф Хитлер, раздухвайки спекулациите, че са съпричастни към нацизма . Пътуването беше платено от нацисткото правителство, което вярваше, че херцогът е потенциален съюзник.

В Германия „с тях се отнасяха като с кралски особи ... членовете на аристокрацията щяха да се поклонят и да се поклонят пред нея, а тя се отнасяше с цялото достойнство и статут, които херцогът винаги искаше“, според кралския биограф Андрю Мортън , цитиран от Би Би Си Новини . [1] Херцогът се възхищава на икономическите постижения на фашисткия режим, като например намаляването на безработицата, по времето, преди да бъде разкрита нацистката жестокост. [2] И все пак той „затвори очи за голяма част от онова, което не искаше да види“. [3] [4]

Когато Втората световна война избухва през септември 1939 г., херцогът става офицер за връзка с британската военна мисия с френското военно командване. Всъщност той служи като агент на британското военно разузнаване , което иска информация за френската отбрана, по-специално линията на Мажино . (Докато неговите доклади дават много точна оценка на френската неподготвеност, те обикновено се игнорират.)

След падането на Франция през юни 1940 г. Уиндзорите си проправят път до неутрална Испания през Биариц, за да избегнат залавянето от германцител
   Начало на сюжет
На 23 юни, германският посланик в Мадрид , Еберхард фон Stohrer , дипломат от кариерата, телеграфирал Йоахим фон Рибентроп , нацисткия министър на външните работи , че испанският външен министър, полковник Хуан Бегбеде у ATIENZA , бе питане за това как да се справят с херцог, който е бил на път за Лисабон , с възможност за задържането му.

На следващия ден Рибентроп инструктира фон Сторер да предаде предложението херцогът и херцогинята да бъдат задържани за две седмици, но не оставя да изглежда, че предложението идва от него. Stohrer отговори, че Beigbeder ще направи, както Рибентроп поиска. След това на 2 юли испанският външен министър съобщи на Рибентроп, че се е срещнал с херцога и докладва за предполагаемия антагонизъм на херцога срещу кралското семейство поради отношението към съпругата му, както и критикувайки Уинстън Чърчил и военната му политика.

След това Уиндзорите продължиха към Лисабон в началото на юли. Британското правителство се запозна с предполагаемите недискретни забележки на херцога с Beigbeder и в резултат Чърчил изпрати на херцога телеграма, с която му заповяда да се върне във Великобритания. Чърчил посочи, че херцогът е под военна власт и ако не се подчини, ще бъде подложен на военен съд . (Херцогът имаше временния чин генерал-майор .) След това дойде друга телеграма, която го определя за управител на Бахамските острови и му заповядва да заеме този пост веднага. Независимо от това, Уиндзорите останаха един месец във вилата на Рикардо до Еспирито Санто Силва, банкер ( Banco Espírito Santo ), който казва, че има пронацистки симпатии.

Германският министър в Лисабон, барон Осуалд ​​фон Хойнинген-Хуене , съобщи за това на Рибентроп на 11 юли и добави, че херцогът "възнамерява да отложи заминаването си възможно най-дълго ... с надеждата за развитие на благоприятни за него събития" и в основата си повтори докладваното от министър Бейгбедер.

Рибентроп прие това като обнадеждаващ знак и подкани германското посолство в Мадрид да се опита да попречи на херцога да отиде на Бахамите, като го върнат в Испания - за предпочитане от неговите испански приятели - и бъде убеден, дори принуден да остане на испанска територия . Освен това той намекна, че "британската секретна служба" ще "премахне" херцога веднага щом пристигне на Бахамите.

Емисарят
На следващия ден, 12 юли, фон Сторер видя Рамон Серано Сунер , испански министър на вътрешните работи, който обеща да вкара в заговора своя шурей Генералисимус Франсиско Франко и да изпълни следния план. Испанското правителство ще изпрати приятел на херцога Мигел Примо де Ривера, лидер на Фаланж и син на Мигел Примо де Ривера, бивш диктатор, като емисар. Ривера щял да покани херцога в Испания на лов и да обсъди англо-испанските отношения. Там той също ще бъде информиран за "заговора" от британската секретна служба за ликвидирането му. Ако херцогът се съгласи да остане, ще му бъде предоставена финансова помощ, за да му позволи да поддържа начин на живот, подобаващ на мястото му. (Съобщава се, че за това са заделени 50 милиона швейцарски франка.) [5]

Ривера се съгласи със задачата, въпреки че не му беше казано за участието на Германия в това. Той посети Уиндзорите на 16 юли и представи предложението на херцога; докато той беше възприемчив към предложението, херцогът също изрази резерви по няколко причини, не на последно място от които бяха телеграмите от британското правителство, призоваващи го да замине за Бахамите. Друго посещение на 22 юли даде подобни резултати.

По време на последното посещение на Ривера нацистите изготвяха плана за отвличане на Уиндзорите. Хитлер лично възлага на Валтер Шеленберг да ръководи операцията.

Ролята на Шеленберг

Валтер Шеленберг
Шеленберг, който беше отличен с Железния кръст за ролята си в инцидента Венло година по-рано, отлетя от Берлин в Мадрид, консултира се с фон Сторер, след което продължи в Португалия, за да започне работа. Окончателният план ще бъде да примами Уиндзорите над границата с Испания (с тайно споразумение на кооперативни гранични служители, тъй като те не са имали паспорти) и да ги задържи там, за да ги „предпази от заговорници срещу живота им, по-специално британската разузнавателна служба“.

Той изпълнява тактика на плашене, за да предизвика желанието на херцога да напусне вилата, докато се опитва да възложи вината върху британците. Шеленберг уредил хвърляне на камъни срещу прозорците на вилата, докато слугите разпространявали слухове, че британците са отговорни. Букет цветя също е изпратен до херцогинята, като я предупреждава за „машинациите на британската разузнавателна служба“. Друга тактика на плашене, стрелба с изстрели, довела до безвредното счупване на прозорците, насрочена за 30 юли, не е извършена поради възможни психологически ефекти върху херцогинята.


Сър Уолтър Монктон
На същия ден Шеленберг съобщи, че сър Уолтър Монктон , стар приятел на херцога, е пристигнал, очевидно натоварен от британското правителство да ускори Уиндзорите към Бахамите възможно най-скоро. Освен това германският посланик съобщи, че Уиндзорите ще заминат на 1 август за малкото британско владение. Според Шеленберг в мемоарите си, когато Хитлер научил за това, той призовал Шеленберг да отнеме всички претенции и да ги отвлече направо.

Неуспех на сюжета
Дори докато испанският посланик в Лисабон беше принуден да отправи призив в последния момент към Уиндзорите, автомобилът, превозващ херцогския багаж, беше „саботиран“, според Шеленберг, така че багажът пристигна в пристанището късно. Заплаха от бомба върху линията Excalibur беше разпространена и от германците, което допълнително забави отпътуването й, докато португалските власти претърсиха кораба.

Независимо от това, Уиндсърите си тръгнаха същата вечер. Докато Шеленберг обвинява провала на заговора върху Монктон, краха на испанския план и предполагаемия „английски манталитет“ на херцога, също така е вероятно Шеленберг умишлено да откаже да изпълни плана, който изглеждаше обречен от самото начало. Дори той призна в мемоарите си, че ролята му в аферата е нелепа.

Подозрения за пронацистки настроения
Много историци предполагат, че Хитлер е бил готов да възстанови херцога на Уиндзор като крал с надеждата да установи фашистка Великобритания, ако Едуард се съгласи да направи това, след като стигна до Испания. [6] Документите, възстановени от германците през 1945 г. близо до Марбург , наречени по-късно „Марбургските досиета“, както и „Уиндзорските досиета“ [7] , включват съответната кореспонденция за планирания резултат от операция „Вили“. [8] [9] Телеграма от Йоахим фон Рибентроп показва, че на херцога на Уиндзор ще бъде предложен тронът на Обединеното кралство (като марионетен крал) [10], ако операцията успее и Едуард достигне Испания. [11]Друга телеграма показва, че планът за възстановяване на херцога като крал е бил обсъждан с херцога и херцогинята: „И двамата изглежда са напълно обвързани с формалистични начини на мислене, тъй като те отговориха, че според британската конституция това не е възможно след абдикацията Когато [агент] отбеляза хода на войната, може да доведе до промени дори в британската конституция, по-специално херцогинята стана много внимателна. " [12]

Херцогът е назначен на поста на Бахамските острови през 1940 г. като средство за отстраняването му от Европа [12], тъй като заподозрените му връзки с нацистите са го „натоварили“, според кралския историк Каролин Харис. [