А ето и историята, да се посмеете, защото е много безумна
Колко филолжки са нужни да сменят една крушка?
Вчера не за първи път се почувствах като героиня във виц, но този път определено надминах очакванията си. Онзи ден крушката в моята стая изгоря, но нямахме под ръка, за да я смени Ицо и аз реших,че ще пробвам сама (със съпруга ми учим в различни градове, той трябваше да си тръгне на другия ден след инцидента с крушката). Но никога не го бях правила, до мен винаги е имало някой самоотвержен рицар я от някое ТУ, я завършил поне техникум...
Първо купих аз крушка , в магазина светна...Прибрах се и запретнах ръкави да сменям.Качих се на стола и какво се оказва? Не мога да сваля абажура (ако така се казва)...Ей, значи, мъчих се, гледах го, въртях го насам- натам и накрая открих,че той всъщност е закачен на метална пластинка. След 10 минути мъки и старание да не го изтърва и счупя,го свалих. И започнах да гледам умно крушката...Дърпам я- не става. Значи сигурно се върти. Въртя аз на едната посока - затяга се. Въртя на другата...А!Свалихме я. Отварям новата крушка, слагам, завъртам я (дори се сетих да я врътна на обратната посока) и слизам доволна от стола.Отивам до щраквалката, светвам лампата и какво става!!!???? Крушката светва и...угасва.А сега де?! И тая ли изгоря, си мисля аз, да си имам и късмета. Звъня на консултанта за спешни случаи - майка ми, да ми обясни за какво иде реч, тя казва,че не съм я завъртяла хубаво. Качвам се пак на стола. Въртя ли , въртя - насам- натам.Слизам, святкам - не свети, качвам се обратно, пак въртя, пак слизам...Ей, голямо катерене значи...В крайна сметка - светна, ама толкоз зор и пот не бях изляла през живота си!!! И сега...остана второ действие на пиесата. Как, по дяволите, да закача абажура?!?!?!?!!?!?