НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 7

Като почнат с тази възраст, че на 37 какво ти е. Майка ми беше на 37 като роди сестра ми, после каза, че би предпочела да е било секцио, но поради съвсем различни причини различни от възрастта. Да кажат на 45-годишна родилка първескиня, на възраст си по върви, въпреки че някои жени на 45 са в супер физическа форма, а други на 20 са дроб.

Аз срам не срам ще си призная, че с първото гладих 1 месец, стерилизирах най-много 2 седмици. После като падне залъгалката на земята мия с вряла вода и това беше, но не съм цедила и не съм ползвала шишета. Ако е на АМ си трябва стерилизиране.
За хорските приказки, колко щяло да ви е трудно, който както си го направи е работата. При нас най-много такива приказки чух от кумата ми преди първото. Как ще видим ние сега, няма да може да излизаме, няма да спим и не знам си какво още. Бе да си теглим куршума с две думи, че то ще е някакъв ад под небето. Само, че това, че тя сама се беше поставила в такава ситуация да и е толкова трудно, не значи, че и ние сме били така. До голяма степен собствените ни ограниченият в мисленето как се гледа дете, ни слагат в ситуация "живота ни да свърши" с появата му.

Тези пробождания и аз ги имам, те са стряскащи. Даже най-вече се появяват, когато много ми се допикае, което напоследък е през 20мин. 😬
Приказките за следродилния период и мен ме изнервят, но напоследък се започнаха предупрежденията как ще приличам на зомби, как ще съм много дебела дълго време и ще бъда в депресия.....и много такива. Едва ли не - ставам лелка с дълги туники и 5 пръста корен и си оставам така. Сигурно ще имам такъв период - нормално, докато се нагодим взаимно с бебето. Но чак пък да съм бабичка с плетена жилетка с големи копчета, в повече ми идва. И най-много е яд, когато го чувам от приятелки, не само от майка ми, свекървата и т. н.

Ами, променят се нещата, но чак пък зомби, лелка с жилетка с големи копчета е вече пресилено.
Освен това то си зависи и от човека.

Момичета дайте някой изпитан хубав стерилизатор.Искам електрически , Да не е за микровълнова. Гледам като Индианче разни модели, ама като грам не разбирам. Дори не стм виждала наживо такова нещо . Сестра ми като роди децата преди години  варяхме в едни тенджери. Но май е голяма играчка изваряването, затова реших да си поръчам стерилизатор.

Мнението на докторката ти се връзва с написаното по-горе от теб за прееклампсията, че се разбира при самото раждане. Вероятно затова док. настоява по-рано да предизвикате раждане. Аз не съм наясно какви бели прави по плацентата и защо това е опасно за бебето.

И в кръга на шегата, аз вдигам висок пулс, докато гледаме Игри на волята. Много високо говорят , особено на игрите Бебето също не се кефи и ме рита мощно. Като отида в другата стая на тишина, мирва.

Реинбоу, аз с умиление си спомням каква бях след първата бременност и се моля и сега поне отчасти да е така.
Чудесна кожа, стопих се буквално за 2 месеца с това кърмене, бях и на диета (не по свое желание, но имаха съмнения за алергия при малката), от което и храносмилането ми се регулира, кожата и косата ми станаха чудесни. По цял ден с количката или раницата навън и имах такива мускули, бях в супер форма. Ходех с бебето на фризьор или се боядисвах вкъщи и общо взето това откъм грижи

Имам познати, които изглеждат ужасно изтормозени и състарени. Така че си е до нагласа.

Като е станало въпрос за кръвно... Днес бях на преглед и лекарката ме пита как съм с кръвното. Казах й, че е добре - акушерката всеки месец го мери 120-80/110-70. Тя ме пита дали не си го меря вкъщи и казах, че не и че не съм чувствала да вдигам или свалям. По принцип не знам да имам някакъв проблем. Тя обаче ми каза, че е добре всеки ден да почна да го меря поне по веднъж. Та сега явно ще си купувам апартче за кръвно. Не се сетих да я питам защо така. Според вас каква може да е причината? Предвид, че нямам оплаквания и като цяло се чувствам добре.  

Иначе за хорските "съвети" .. същата работа е при мен. Особено за самото раждане! Мъжа ми вече има теория, че раждането за жените е като казармата при мъжете. Всяка почва да се надпреварва да разкаже по-гадна история. С какво ли не са ме плашили. За щастие имам сестра, на която се доверявам много повече и прекрасна кума, които нищо лошо не са казали нито за децата, нито за раждането. С тях споделяме много общи интереси и манталитет и затова се осланям само на тях.

Иначе за отчет, бебока е вече 2560гр (в 35та седмица), главично разположен, с пъпна връв през рамо, със супер тонове, супер шийка, плацента втора степен. Общо взето всичко му е наред. Много се успокоих, не бях ходила един месец на преглед.

Момичета, седя си, чета ви и съпреживявам всички ваши терзания. Относно хорските подмятания, пък било то и от близки... Все си мисля, че ако беше тооолкова отвратително да имаш дете, досега Homo sapiens да е изчезнал като вид. Уморително е, през хиляди притеснения преминава всеки родител, животът действително безкрайно се променя, но защо пък да е в негативна насока? За мен всичко безкрайно се промени, но защото аз самата се промених след като станах майка за пръв път. Много от,, големите,, драми преди детето вече ми се струваха повърхностни, а животът ми преди това-празен. Имах периоди, в които съм плакала заедно с първото и съм си задавала въпроса къде сбърках?!? С второто вече гледах на коликите, зъбите и безпричинния рев по съвсем различен начин, а сега с третото вече имам прекрасното усещане, че просто ще бъда безкрайно необходима и незаменима за някого. Такива ще бъдете и вие- незаменими в очите на едни мънички беззащитни същества. Не само даряваме живот, но и учим друго същество как да бъде човек, а по-велико от това няма! Майната им на всички, които приказват, плашат и си правят,, вятър на устата,,, както каза РоЗи.
Относно възрастта и естественото раждане. Проблемът не е в самото раждане, а в напъните- риск от повишаване на диоптъра, вдигане на кръвно по време на родовата дейност и куп други, които обаче са рискови за всяка родилка... Организмът е странно нещо индивидуален за всеки човек, може жена на 45 да роди нормално без притеснение, а може и жена на 25 да роди с хиляди проблемации. Да, пъпната връв, обаче е проблем. Ако знаех, че синът ми ше се роди с 2 пъти увита пъпна връв около вратлето, нямаше да поемам риск, но никой не ми каза... Чак в епикризата го прочетох. Както се казва, ако искаме Господ да ни пази, то и ние не е хубаво да поемаме излишни рискове, но то и това си е индивидуално. Никой не може да взима решения вместо нас, ако не е видно, че застрашаваме с действията си и своя, и този на бебето животи.
След първото си дете и аз заприличах на онези,, лелки,, - клин, туника с петна от бебешко повръщано, вързана на никъде коса, прегърбени рамене и огрооомни кръгове под очите. Не беше бебето причината, обаче, а обстановката вкъщи. Ако имате истински мъже-бащи до себе си, то ще има и за кого да искате да бъдете красиви. Те са най-добрите помощници. А ние ще бъдем най-секси майчетата на ноемврийчетата и когато се съберем, живот и здраве всички с количките- хората ще се обръщат след нас по улиците 😘😜😍

Еха Грета, чудесно си го написала!

Аз нямам проблем какво казват другите... Защото почти с никой не общувам и с още по-малко хора се срещам. Та няма кой такива неща да ми говори.

Ноооо днес излязохме с мъжа в парка за втори път (миналия уикенд за първи път). Беше разкошно, можех да се разходя! Болките в гърба ме поотпуснаха и затова най-накрая можах да отида в парка!! Не ми се беше случвало от юни месец.
Е, след това два дена едвам кретах, но си заслужаваше (никой не ми е отменил другите болки, но всичките взети накуп не могат да се мерят с гърба).
Сега се усещам изтощена, ще заспя скоро, болят ме различни места, но съм много удовлетворена. Е, в парка бяхме три часа (със седенето по пейки), но за мен е свръх много време.

Не мога да повярвам, че доскоро (в началото на годината) тичах нагоре по баирите в планините, сякаш друг човек съм била.

Да родя пък болката да изчезне, тогава ще се справя с бебето и другите трудности. Но ако болката продължи над месец след раждането, ще търся и психолог

Ще се справим, бебетата ни са желани, така че желание да се справим имаме в изобилие. Има ли желание, има и начин, а при нас и много любов има, а и тепърва ще има.

Оффф ама много ме дразнят тези подмятания. Ако слушам приятелки и познати наистина детето е страхотно нещо да има си всички трудности недоспиване, изнервеност и други негативни състояние, но пък и да станеш майка е уникално и някой те чака в къщи и си му нужен. Най-голямо разочарования за мен е майка ми по време на бременноста. То не беше ще се промениш, то не беше вече няма да може да излизаш толкова(не че съм от хората, които излизат толкова), но всякаш апокалипсис настъпва. Аз съм на 33 г и добре осъзнавам и съм помислила и съм прочела и съм видяла какво се случва и честно казано никой около мен не си е прекъснал социалните контакти. Маникюр, кафе, вечеря(два пъти в месеца с приятелка) е не мисля, че е кой знае какъв живота ми сега, че толкова да  се промени. Оххх ама много се афектирах преди малко след разговор с майка ми. Та всичко е въпрос на избор и това какво е детето и как го приемаш, така е к в живота. Ако се фокусираш върху проблемите, ставаш лош, зъл, негативен и ги привличаш повече, а иначе е добре да виждаме и хубавата страна на монетата. Излях си го....

Духче, в олх има за по 20-25лв пак на Авент, аз забелязах, че в моя липсва една щипка, ама мисля, че няма да ми е проблем.

Цвети, благодаря ти:heart:

На нас преди изобщо да забременея се опитваха наши приятели с деца да ни говорят така, защото ние сме активни хора, пътувахме, ходехме на планина, той тича и тн. Но ние винаги сме отговаряли, че има ли желание има и начин и детето не е пречка. Аз всъщност никога не съм мислила за евентуални ограничения свързани с малкия. Напротив. Виждам го като едно вдъхновяващо и много забавно преживяване. Защото имам племенници в чието отглеждане участвах активно и знам какъв купон е. А и ме вдъхновява мисълта, че ще мога да възпитам един интелигентен, добър, човечен и "мъжки" мъж
Да, понякога мисля за колики и безсъние, обаче някак си вярвам, че малкият ще е пич и ще намерим път един един към друг.

А иначе колкото до външния вид - марш в купою към ю туб и да си пуснете някоя мадама спортна. Знаете ли какви чудеса правят жените с телата си и след деца и в по "сериозна" възраст. Изобщо няма да се давате, ей! Никакви лелки, никакви кореми и не знам си какво си. Спорт, режим и хъс. Това е разковничето. Освен това аз искам синът ми да вижда в мене пич и готина мама, а не трътла смърдяща на лук и манджи. И мъжът ми, щото той дълго време с манджи няма да живее, човекът иска планина, зеленина и спорт, а не лелка у дома. Така че ако искам да си запазя щастливата връзка и да създам уважение към мен у детето, ще трябва да се стегна и да вляза във форма.
Сега съм яко депресирана. Просто съм ужасена от себе си, ама да раждам и да минава. Че и ме боли много корема и малко вече чакам с нетърпение

Ех, какъв позитивизъм ми вдъхвате и на мен, че най-накрая ще се подмладя и аз покрай две малки деца.
Ами, така де, та аз имам съученички с деца по на 20 години, а я ме вижте мен секси майка съм си аз.

Здравейте следя темата от доста време.
Имам въпрос относно приема на феретаб(желазо) ,магнезий и биозин мама. Трабва да пия желазо 2х1 и магнезий 3х1 и биозин мама,не знам как да ги разпределя. Тъй като знам ,че желязото и магнезия не трябва  да се приемат  заедно и през 3 часа.
Как бихте ме посъветвали да ги пия?
Благодаря ви!!

Aleksss аз желязото го пия 2х1 като сутрин, един час преди мляко, сирене продукти с калций и 2 часа след това пия магнезият. Трябва да имаш 2 часа разлика