
Джинджирата ни спаси! 
Всеки път като излизам с него съм на тръни и, когато се приберем без ексцесии съм щастлива все едно съм спечелила от тотото
Много сте готини! Дано всяка разходка ви е така спокойна!
Иначе ми е познато усещането, макар и да не намирам време и енергия за разходки, а може и да е защото всеки път реве и не е приятно и за двама ни...
Рик се заглежда много вече, разбира когато го погледнем и се ухилва до уши (аз рева всеки път, много ми е мило) и си мисля, че като стане време за летния кош, ще му е по-интересно, а сега плаче от скука. Не е фен на спането и лежането.
Ние също излизаме рядко, защото много ме напряга това очакване всеки момент да заплаче и да се прибирам на бегом. Днес между другото излизахме и преди обяд. Също мина добре. Отидох в градинката, която ни е най-близо до блока и направих няколко обиколки. Щом седнах на пейка, той се събуди и започна да мрънка и хайде на бърза ръка се прибрахме.
Иначе си яде на 3 часа като по часовник. Понякога нощем се случва да се събуди след 4 часа и само два пъти досега ни се е случвало да пропусне цяло хранене.
.
.
. Другите майки ме канят да ходя с тях по разни детски центрове, но аз се ужасявам от идеята да ми зареве някъде на пътя. Даже днес питах личната дали не може някой да му сложи ваксинациите в нас, вместо да ходим в кабинета и, но не може.
Аз пих парацетамол за Т, но бебчо рева през нощта от коремче и аз се филмирах, че е от хапчето и си стоях после с почти 39 градуса без хапче...
Препоръчани теми