Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
Виж целия пост
Случвало ли ви се е да плачете пред детето?
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:53 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 20:01 ч.
# 16
8 септ. 2006, 22:28 ч.
Само веднъж ми се случи, то си беше семейна мъка и той си поплака заедно с мен (макар, че много не разбираше какво става).
Виж целия пост
# 17
8 септ. 2006, 22:32 ч.
Да случвало ми се е да плача пред сина ми. Той се натъжава и ме гушка 
Виж целия пост
# 18
8 септ. 2006, 22:40 ч.
Случвало се е не веднъж /мама е една същинска ревла 
/. Като беше по-малка се смееше страшно много, от известно време като се разплача изглежда объркана и започва да ме гушка, да ме гали и да ми пипа сълзите...Държи се точно като голям човек, който те успокоява.
Виж целия пост
/. Като беше по-малка се смееше страшно много, от известно време като се разплача изглежда объркана и започва да ме гушка, да ме гали и да ми пипа сълзите...Държи се точно като голям човек, който те успокоява.
# 19
8 септ. 2006, 23:18 ч.
Да напоследък се случва сякаш честичко, за което се мразя. 
Гушка ме, казва "неплачкай мамо" , пита къде да ме целуне и после "мамо, мина ли" с най-нежното гласче.
Виж целия пост
Гушка ме, казва "неплачкай мамо" , пита къде да ме целуне и после "мамо, мина ли" с най-нежното гласче.
# 20
8 септ. 2006, 23:37 ч.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
Виж целия пост
Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
# 21
8 септ. 2006, 23:44 ч.
Да случвало ми се е 1 (засега) път (от преумора и безсилие да й вървя по гайдата 
така да се каже). Йоана много се разтревожи - "Мамо ниней пачи" - бяха думите й - и тази й реакция някак си ми спря сълзите от само себе си 
. Обясних й защо ми е станало мъчно с едно-две изречения казани бавно и от-там нататък не ми се е случвало да плача пред нея 
.
Виж целия пост
така да се каже). Йоана много се разтревожи - "Мамо ниней пачи" - бяха думите й - и тази й реакция някак си ми спря сълзите от само себе си . Обясних й защо ми е станало мъчно с едно-две изречения казани бавно и от-там нататък не ми се е случвало да плача пред нея . 
# 22
8 септ. 2006, 23:48 ч.
Плакала съм от мъка пред нея. Тя безкрайно много ми съчувства. Вре се в лицето ми, гали ме по главата и вика: "Няма, няма..."
Виж целия пост
# 23
8 септ. 2006, 23:49 ч.
доста често, аз съм си голяма ревла. и от радост и от болка
Виж целия пост
# 24
8 септ. 2006, 23:53 ч.
Тъй като съм си ревла на общо основание се е случвало да ме видят. Но когато плача на филм примерно не реагират, знаят че това е на `ужким`.
А когато съм плакала от радост, те се смеят.
Виждали са ме да плача от мъка и безсилие и ужасно се разстройха и плакаха доста. Опитвам се да се контролирам- предпочитам да не ме виждат пак точно по този начин.
Виж целия пост
А когато съм плакала от радост, те се смеят.
Виждали са ме да плача от мъка и безсилие и ужасно се разстройха и плакаха доста. Опитвам се да се контролирам- предпочитам да не ме виждат пак точно по този начин.
# 25
8 септ. 2006, 23:54 ч.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
Подкрепям написаното от Синеочка и Анджелина !
Когато почина майка и да исках нямаше как да се скрия , само дето Самира -дъщеря ми явно се беше поуплашила , защото после като се поуспокоих ме гледаше бая странно !
Виж целия пост
Емоциите не бива да се крият. И радостта и сълзите си показвам пред детето. Така и то се учи да споделя и да не крие емоциите си.
Много добре казано.
Да случвало ми се е, а и когато ми се плаче си плача, без да се притеснявам, даже усещам съпричастност от нейна страна.
Когато почина майка и да исках нямаше как да се скрия , само дето Самира -дъщеря ми явно се беше поуплашила , защото после като се поуспокоих ме гледаше бая странно !
# 26
8 септ. 2006, 23:54 ч.
за последно снощи - той, с 40 градуса температура - аз , напълно безпомощна..........
плакала съм често пред детето си, защото съм емоционална, интересното е, че той разбира защо плача - от радост, от мъка, от безсилие, от гордост.
онзи ден плаках от кеф, защото цял ден викаше Ицо Ботко - демек Христо Ботев и го показваше на една книга, беше толкова горд със себе си
, че аз се разплаках от кеф 
.......
Виж целия пост
плакала съм често пред детето си, защото съм емоционална, интересното е, че той разбира защо плача - от радост, от мъка, от безсилие, от гордост.
онзи ден плаках от кеф, защото цял ден викаше Ицо Ботко - демек Христо Ботев и го показваше на една книга, беше толкова горд със себе си
, че аз се разплаках от кеф .......
# 27
9 септ. 2006, 15:10 ч.
Да случвало ми се е и от мъка и от радост, но и тя заплака и вече се въздържам, за да не се разстройва и тя.
Виж целия пост
# 28
9 септ. 2006, 15:25 ч.
Да, случвало ми се е, веднъж научих нещо много лошо по телефона и когато затворих плаках почти на глас. Спасчо дойде при мен, прегърна ме и каза "Няма, няма", целуваше ме, галеше ме, от което още повече се разплаках. Той пък съвсем се притесни. Наложих си да спра.
Беше тъжна картинка.
Виж целия пост
Беше тъжна картинка.
# 29
9 септ. 2006, 15:25 ч.
Не ми се е случвало, защото отдавна не съм плакала, но не мисля, че има нещо лошо в това децата да ни виждат, когато плачем. В крайна сметка и родителите са хора и всички човешки емоции са нещо нормално.
Виж целия пост
Препоръчани теми