Вече няма желание за секс..

Значи, тя си мисли, че той кръшка, както става ясно от думите и - не го казва направо, ама си личи, че го мисли. И вие викате да го обгрижва, да е секси и да няма изисквания към него. Леле, какви съвети давате, от 19 век....

Тя си мисли, че не е привлекателна сексуално за мъжа си след раждането на второто им дете. Това си мисли. За любовници си мислят сценаристите във форума. Авторката ще си възвърне формата след някой друг месец, бебето ще поотрасне, живота ще си продължи. Просто във всеки брак има такива периоди и те не се дължат на външна намеса, а на моментното състояние на връзката, в случая тя е - второкласник, кърмаче, преуморена майка, натоварен баща, ковид истерия и т.н.

In4hi, ей такива клишета като прочета и ми става лошо. Обидно е за авторката да я подценяваме.

Ми тя сама каза, че е забременяла с второто дете по чудо. Проблема май идва не от бебето, бременноста и качените килограми. А време преди това. Но както и да е.

Като цяло нещата не звучат добре... Директен разговор с въпрос - как конкретно си представяш отношенията ни? И спрямо отговора, всеки от вас да прецени дали го устройва.


Проблемите им са от преди бременността и раждането. Така че преуморена майка, кърмаче и т.н., нямат връзка с него.
Най-голямата грешка, която може да направи е да навлезе още повече в ролята на Степфордска съпруга.

Тя вече се е навела достатъчно, остава само да легне на пода, че да я тъпче мъжът и повече.
Повечето жени биха си взели децата и ще гледат да си подредят живота, но тя е финансово зависима. Не знам дали наистина е останала домакиня заради мъжа си или защото така е искала. Нищо не и остава нищо освен да си изгради бъдещето сама. Дори и сега да няма любовница едва ли ще стои без дълго време без секс.
За авторката може да е шок, но това което ти предлагаш и си мислиш, че е най важното, може въобще да не е това, което мъжът ти иска.

Не са "сценаристи" от форума, имало е период ПРЕДИ бременността на криене на телефона, прибиране късно, намиране на поводи и допълнителна работа, за да закъснява... Това са факти, не сценарии. След разбиране за брем-та станал по-мил и спрял да закъснява. Явно това го е отрезвило за момента. Но мъж да отказва секс при наличие на възможност, със собствената си жена, си е меко казано странно.

Аз съм мъж, и 2 месеца да стоя на "сценарии", в това време да ми става, но да се опъвам, за това трябва да има изключително конкретна причина.

Един мъж може да е болен, смъртно уморен, изтощен, или пък обиден. Дори и тогава ще иска, но ако не иска, на другата сутрин след спането ще иска със сигурност. Това 2 месеца, няма болест, която да държи толкова.

Иначе по-точни изводи могат да се направят с повече информация. Външен вид, отношение, нагласа, жестове, докосвания.
С толкова информация, толкоз.

Но и при двата пола едно е твърдо вярно. Колкото повече преследваш някой, толкова повече бяга и не те иска. Така че единственото ефективно е, да не се преследва мъжа. Да не се показва зависимост от него.
Независимостта, несигурността прави нещата не даденост и засилва интереса.

Ако е имало нещо от преди бременността още и до сега не е приключило, то значи доста дълбоко е нагазил  мъжа. Той явно усеща като изневяра към жената, която обича, ако прави секс с жена си. Криене на телефон без причина няма.

Сега ми хрумна и друг вариант. Може и да има порно на телефона.
Нямаше ли и такива теми във форума?

Теб понякога те занася, та чак те отнася. Какво общо има?

Сетих се за съвсем правдоподобен сценарий и го казвам.
Не казвам, че е равнопоставен на другия, а че го има като вариант.
Чувал съм за мъже, които не искат с жена си, а гледат порно.
Но сега се сещам и продължението, че такива хора се развеждат и в крайна сметка си намират друга жена.

Няма логика. При всички случаи искат жена.

Чудя се в днешно време дали хората осъзнават какво е семейство? 2 човека събрали се заедно да се справят с различни житейски ситуации+ някое друго дете...но какво семейство е ако не може да намериш опора и разбиране в човека с който си. Какво правим?! Играем си на семейство за пред хората..
 Бракът е просто един съюз, един подпис. Да направиш от този брак семейство вече си продължението..
Трябва да се говори, общува, да се изказват мисли, пориви, кой какво го наранил, какво го притеснил, ма "щот ти станала пишката, пък не ме искаш?" трябва да се задават въпроси.
Може да е качила килограми ама да не ги е качила от нищото жената е дала живот на дете. Неговото. Хората с годините се променят-напълняват, отслабват, оплешивяват, разболяват се от разни хронични болести...но това е семейство -Да имаш подходящия човек, който за него си най-важния, най-хубавия, най...найййй....да знаеш, че като имаш проблем може да споделиш, той да те подкрепи и заедно да намерите решение, да продължите напред.
 Повечето проблеми са преходни и с времето намираме решение, но като не чувстваме подкрепа от този индивид дето сме семейство започваме да се отчуждаваме и да ставаме съквартиранти.
Не разбирам какво семейство е ако аз го питам "какъв е проблема" а той ми отговори "изморен съм, имам проблеми на работа и не ме занимавай".....това не е семейство..това е човек свикнал да води двойнствен живот. Денем на работа, вечер прибере се, къщата изчистена, децата спретнати, сготвено....това е егоист.....Жената не му е слугиня най-малкото може вечер да седнат и да поговорят. Всеки набързо да разкаже какво интересно се е случило...това сполотява....

Изчетох всичко написано до момента и благодаря че се одзовахте. Не всичко естествено ми хареса 😩. Но вижте преди да забременея много се съмнявах найстина..именно заради ред причини в който се го заподозрян, викам си "Край не издържам но се замислям, ако Греша и найстина си въобразявам" Много се карахме.. Казахме си много груби неща  ни аз лично колкото и да ме болеше и да имах съмнения за друга щях да си мълча. Щях да си трая да видя докъде ще стигне и какво изобщо е. Но когато разбрах че чакам друго дете дори и не планувано си казах "Това е нещо прекрасно, никога няма да го лиша от живот. Щом се случило значи е трябвало" дали момента е бил подходящ.. Може би. И да всичко почна да се нарежда.. Работих до последно именно за да  е всичко наред.Слава Богу бременноста ми позволи да работя във време на пандемия и нз си каква измислица. Не съм си избирала да съм домакиня просто с времето и обстоятелствата се научавам да бъда.Но липсата на желание за секс почна да ме кара отново да се замислям аз ли съм проблема? . И изобщо има ли варянт отново да я има тръпката, желанието? Благодаря предварително