Мили мой, съпруже..

  • 7 881
  • 120
# 60
Бях в тази ситуация преди много години - имаше всякакви доводи против, някои съвсем разумни.Живеехме в малко жилище на свекър ми, правехме кариера, бяхме 28 годишни, синът тъкмо беше навършил 4-ри и се чувствахме по-свободни да излизаме с приятели и т.н.Заинатих се, като съобщих на скъпия, че по-скоро ще го зарежа и ще гледам две деца сама, отколкото да го махна.След поредица скандали и месеци на мрънкане родих втория син.
Познайте - като му го даде акушерката и го стисна, та до днес не го е пуснал, точно той е "татковия", чак ми е смешно.Не обвинявам никого, но и за това, както и за много други неща в живота се иска характер.На авторката успех и без драми след свършен факт!
Виж целия пост
# 61
Тези неща е трябвало да се обсъдят подробно преди да действат. Според мен е голяма грешка този аборт, може би авторката няма да може да пребори тези чувства, до колкото съм чувал абортът принципно е голяма драма за жената. Още повече когато е искала това дете, но го е махнала заради друг човек, в случая мъжът и. Трябвало е да се процедира по друг начин, но вече е в минало време. Нека да седне и да поговори с мъжа си как се чувства, така или иначе всичко вътре в нея ще експлодира в даден момент и ще нанесе много повече поражения. Изобщо не е добра идея да се опитва да преглътне чувствата си и да продължава все едно нищо не е станало. Какво ще стане след това, никой не може да каже. Може би също трябва да посети психолог, би могъл да и помогне да се пребори с тези чувства и мисли.


Абортът принципно се изкарва голяма драма, но всеки случай си е отделен и в другата крайност, е избавление.
Човек е разумно същество и затова не може да си позволи да се подчини само на разрушителните чувствата.
Особено, когато има ангажимент към вече родено дете и семейство.

Не знам, каква ще е ползата, вместо да включи разума си и логиката, за да уравновеси чувствата, да ги избълва в лицето на мъжа си, за да го накара да се чувства най- долната гад?
Ако е решила да приключи със семейството, да, ще му отмъсти за собствената си слабост и за собственото си решение, като го обвини във всички грехове на света.
Виж целия пост
# 62
В този случай и двамата са виновни.
Да бяха се пазили ,като не искат деца.
Мъжът и толкоз ли не може да се контролира....да не е някой хлапак..
А след като е станало и тя явно е искала това бебе,той я е принудил да направи аборт..Ако е така-да,гад е.
Не го оневинявам в никакъв случай.

Авторке,от тук нататък внимавай....
Виж целия пост
# 63

А след като е станало и тя явно е искала това бебе,той я е принудил да направи аборт..Ако е така-да,гад е.
Не го оневинявам в никакъв случай.

Авторке,от тук нататък внимавай....

Никой не може да принуди една жена да направи аборт!
Хайде не залитай пак към ролята на жената-жертва.
В 21-ви век е смешно такова твърдение.

И това бързане да се изкара някой виновен на всяка цена, също не води до никъде.
Виж целия пост
# 64
И ако чуе "Жено... не знаех, че го искаш чак толкова силно това дете. Мислех, че и за теб ще е доста трудно да имаме пак бебе, но... трябваше да ми кажеш, че настояваш! Можеше да си променя мнението!"

Тогава?
Всъщност това, ако е казано искрено, а не формално е идеалният вариант при вече свършени други факти.
Да види тя шок и съжаление, съпричастност с нейната болка, тоест че един фундамент на любовта им - желанието другия да е щастлив на всяка цена - е непокътнат, не са се разбрали по-скоро технически (все пак тя съжалява ПОСТфактум) - ще ѝ олекне много. Мисля, че тя го обича, тоя гняв е към станалото и най-вече към собствената ѝ нерешителност.
Виж целия пост
# 65
Вяско, не са се разбрали какво им се вечеря или кой филм да гледат.
Тук е по-сериозно. Не я оправдавам, но тя е била подложена на натиск. Някоя с добър и мил съпруг не може да я разбере. Вероятно са били необходими военни действия, за да остане бебето й. Не е имала силата да ги проведе, сега страда.

И не вярвам, че този мъж е прекрасен, тъй като не се сочи конкретна причина защо я е накарал да абортира. Ако имаше такава, може би би могъл да бъде разбран. Например големи парични затруднения. Ама няма. Авторката казва -  имаме си всичко.
Виж целия пост
# 66
Лори, ако той еднолично е взел решението и за двамата, тогава няма какво да говорим.
Но може пък тя да е била съгласна, да са премисляли, да е било общо решение, макар и по негова идея, а осъзнаването какво всъщност направих да е дошло като качулка след дъжд. Твърде емоционално е написано, твърде общо, но щом мрази и себе си по-скоро е съучастничка, отколкото изнудена.
Виж целия пост
# 67
Вяско, не са се разбрали какво им се вечеря или кой филм да гледат.
Тук е по-сериозно. Не я оправдавам, но тя е била подложена на натиск. Някоя с добър и мил съпруг не може да я разбере. Вероятно са били необходими военни действия, за да остане бебето й. Не е имала силата да ги проведе, сега страда.

И не вярвам, че този мъж е прекрасен, тъй като не се сочи конкретна причина защо я е накарал да абортира. Ако имаше такава, може би би могъл да бъде разбран. Например големи парични затруднения. Ама няма. Авторката казва -  имаме си всичко.

Как хем не я оправдаваш, хем я оправдаваш, като изкарваш него виновен!?

Бебето не е само нейно, но изцяло от нея е зависело дали да го остави.
Това, че не е намерила сили, не е никакво оправдание- ако е искала, е щяла да ги намери.

От друга страна- причините, които ти изброяваш като меродавни, може да са такива само за теб.
За него са други и са му важни, дори и да са просто в сферата на нежеланието да си разваля спокойствието отново с памперси и пюрета.

Как веднъж й вярваш на авторката, че били си имали всичко и била толкова силно притисната, та принудена да абортира, пък после не й вярваш, че мъжът е прекрасен баща и съпруг?

ПП. Авторката избяга без да отговори на най-важния въпрос- преди да забременее ли е знаела, че мъжът й категорично  не иска второ дете?
Виж целия пост
# 68
Предположения, АбсурТ. Може да са изцяло неверни. То от няколко изречения да се разбере всичко не е възможно.
Просто... хипотеза.
Виж целия пост
# 69
Аз мисля, че авторката не е е наясно със собствените си чувства, т. е - не може правилно да ги дефинира за себе сеи. Тя не го мрази, а е наранена, огорчена и тн. И е правилно да му го каже.
Виж целия пост
# 70
Авторката таи гняв и го насочва към всичкото зло в момента - мъжа ѝ.
Грешка имат имат и двамата, че уж не искат, пък единия не съвсем.

Тъпо е жена да изнудва мъж с крайни решения за бебе, както е тъпо мъж насилствено да се опитва да забремени жена.
Тия в това семейство са не знам какво.
Реч им трябва, пряка.
Виж целия пост
# 71
В този случай и двамата са виновни.
Да бяха се пазили ,като не искат деца.
Мъжът и толкоз ли не може да се контролира....да не е някой хлапак..
А след като е станало и тя явно е искала това бебе,той я е принудил да направи аборт..Ако е така-да,гад е.
Не го оневинявам в никакъв случай.

Авторке,от тук нататък внимавай....
И аз мисля така. Като не искаш жена ти да забременее, ще се владееш и ще вземеш мерки това да не стане. Щото може да стане проблем и то голям. И жената ще го отнесе.
Замислих се.....той дали я обича ? Как е възможно да не помисли за нея ? Това не е ли егоистично ? Как така хем не я е пазил (допускал е възможността тя да забременее) пък после :"ама аз не го искам" ?
И аз бих се чувствала предадена.
Виж целия пост
# 72

И аз мисля така. Като не искаш жена ти да забременее, ще се владееш и ще вземеш мерки това да не стане. Щото може да стане проблем и то голям. И жената ще го отнесе.
Замислих се.....той дали я обича ? Как е възможно да не помисли за нея ? Това не е ли егоистично ? Как така хем не я е пазил (допускал е възможността тя да забременее) пък после :"ама аз не го искам" ?
И аз бих се чувствала предадена.

Интересно разсъждение!
А, докато той не иска да забременее жена му, тя какво прави?
Чака той да помисли за нея, защото на нея не й се отдава мисловния процес?
Вместо да се питаш дали той я обича, се запитай дали тя обича себе си?
И дали тя не е предала себе си?

Или пак жената е жертва на гадния мъж, защото така е по- лесно!?
Виж целия пост
# 73

И аз мисля така. Като не искаш жена ти да забременее, ще се владееш и ще вземеш мерки това да не стане. Щото може да стане проблем и то голям. И жената ще го отнесе.
Замислих се.....той дали я обича ? Как е възможно да не помисли за нея ? Това не е ли егоистично ? Как така хем не я е пазил (допускал е възможността тя да забременее) пък после :"ама аз не го искам" ?
И аз бих се чувствала предадена.

Интересно разсъждение!
А, докато той не иска да забременее жена му, тя какво прави?
Чака той да помисли за нея, защото на нея не й се отдава мисловния процес?
Вместо да се питаш дали той я обича, се запитай дали тя обича себе си?
И дали тя не е предала себе си?

Или пак жената е жертва на гадния мъж, защото така е по- лесно!?
Абсурд,
Ами...от мъжът зависи дали ще забременее жената. Това е.
Аз някакси не мога да си представя, как един любящ и отговорен съпруг забременява жена си, при положение, че не иска друго дете ? Пукало ли му е ? Предвидил ли е последствията ? Тя го е отнесла и то здраво.  Щото аборта винаги е "на сметката" на жената. Стана ми мъчно за жената. Аз не знам дали бих намерила сили да простя. И кво значи не искаш дете, щом тя го иска ?
Надявам се тя да го превъзмогне и да прости. За нея така ще е най-добре. Напълно си права, че тя трябва да се съхрани и продължи напред, за да се грижи за детето си.
Виж целия пост
# 74
Ами то по принцип всеки мъж може да иска/не иска дете, ама както и други писаха, окончателното решение дали да се роди едно дете е на жената.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия