осиновената ми дъщеря

  • 14 398
  • 261
# 15
Оливия, възможно е и така да е, за да осиновиш дете, ти самият трябва да си специален човек и да си способен да го обичаш безусловно, това важи за всички деца, но най-вече за осиновените, за да може поне отчасти да се омекоти огромната травма от изоставянето. Възможно е детето на подсъзнателно ниво да се чувства неприемано и необичано безусловно, а това допълнително ще влоши и без това лошото й положение. Наистина правилният подход е работа с подходящ психолог и за детето и за родителите, но резултатите няма да дойдат веднага, трябва да налучкате някакси правилния подход, с който да достигнете до душата й и да имате постоянство.
Анонимен, никой уважаващ себе си психолог няма да каже подобна глупост (меко казано).
Виж целия пост
# 16
Как да постъпя с осиновената си дъщеря,която иска да отиде при биологичната си майка?Чакам съвет!

Като чакаш съвет, поне да беше дала малко повече информация от едно дребно изречение.
.
Виж целия пост
# 17
Авторке, почти неизбежно е осиновено дете да премине през етапа - искам биологичните си родители, десетки “защо” и още и още. Пожелавам ти сила и смелост. Бъди до нея. Мисли за отношенията ви, но и за нейния избор, какъвто и да е в момента, а не какво ще стане след време.
Виж целия пост
# 18
Осиновената ВИ дъщеря има право на избор. Щом и а възможност нека живее с майка си. Стигам до извода, че раждането не те прави майка, но и осиноваването също. Аз съм осиновена, и ако майка ми, каже или напише някуде и видя "Осиновената ми дъщеря"  Ще се изнеса където намеря. Много е важно как сте отгледали детето, как сте му говорели, какво. Аз лично нямам интерес към биологичната ми майка.
Виж целия пост
# 19
Към авторката: Ако дъщеря ви все още е непълнолетна, вие имате право да не й позволите да отиде да живее при биологичната си майка. Но ако ВЕЧЕ е пълнолетна, не бихте могли да я спрете. Тя има правото да живее отделно от вас, дори да е при биологичната й майка. След навършване на пълнолетие, тя има правото и да се омъжи, дори вие да не сте съгласна.
Виж целия пост
# 20
Дъщерята още преди години се е видяла (даже май няколко пъти) с биологичната майка, получила е от нея скъпи подаръци, оплакала се е, чр осиновителите я бият, така че темата е точно за след време. С интерес ще прочета какво ще кажеш от позицията на дипломиран психолог по тези въпроси, защото с постове като 'кураж' си абсолютно безполезна. Заяжданията с яловичките от позиция 'като майка' са отделен боклук в тема на предполагаема осиновителка, която не е дала индикации да има свое дете.
Виж целия пост
# 21
Момичето, че ще се вижда, с жената, която го е родила е ясно. Тук няма защо да се дърлите една с друга.
Това е дейдтвителност. Наблегнете точно на нея когато описвате цветята, розите, благородството, взаимното откриване на родители-осиновители и осиновено дете, спомогнато от бог, и т.н.
Виж целия пост
# 22
Мисля, че сътресението на момата е неизбежно. Просто се налага да мине и през този период. Моя братовчедка намери майка си и отиде да я посети. Видя я тънеща в мизерия и се върна вкъщи. Повече и дума не е продумала за биологичната. Вярвам, че връзката между майка и осиновено дете може да бъде дори по-силна от родни майка и дете.
Виж целия пост
# 23
Към авторката - какво развитие имаше с оплакванията, че биете детето? Биологичната майка какво обясни за сигналите, които е подала? Детето спря ли да краде? Защо те притеснява, че иска да се види с майката, след като ти също лично я познаваш и си я оценила добре?
Виж целия пост
# 24
Ооо, след като биологичната майка е правила сигнали (т.е. мисли се за по-важна от авторкат, по-майка, нищо че и ден не я е отгледала), дъщерята и лъже и краде (признак на проблемно осиновяване, не на етническа принадлежност, както е писала Марияна. Мариянчр, това твоето скрит расизъм ли е или искрено невежество) на мен лично почва да ми се изяснява картинката.  

И аз бих се притеснила за дъщерята, че полицията после авторката ще търси като се случи нещо, не подаващата сигнали.
Виж целия пост
# 25
Как да постъпя с осиновената си дъщеря,която иска да отиде при биологичната си майка?
Иска да отиде или иска да знае историята си? Защото са две различни неща, а и на второто всеки има право...
Ако "осиновената ви дъщеря" иска да отиде/остане при биологичната си майка, се запитайте дали от "осиновителка", сте успели да й станете "майка" или някъде по пътя сте загубили посоката? Задавали ли сте си въпроса: иска да отиде при нея - защо, наказва ли някого така, какво търси?  Закрила, утеха, своята идентичност...? Всъщност от най-голяма полза би ви бил семеен терапевт...
Виж целия пост
# 26
Стига сте обвинявали жената, че не е била добра майка през годините. Естествено, че е дала живота си за това ничие тогава дете, взела го е от някоя клоака, отгледала го е, бдяла е над леглото му, когато е било болно... Отделяла е от залъка си, за да има за него играчки, развлечения, образование..
Обичала го е и сега го обича, затова изпитва болка от желанието на момичето да избере билогичната си създателка през семейството, което и е дала всичко според възможностите си.
Поставям се на мястото на тази майка и осъзнавам колко голяма е болката и страха, че губи детето си заради някаква чужда жена, която се е появила след толкова години и е омаяла дъщеря и с лишени от съдържание думи.
Пубертетът безспорно е труден период с биологичните ни деца и още по-труден с осиновените...
Искрено съчувствам на тази жена и бих се чувствала по същия безпътен начин, ако бях на найно място....
Няма никакво значение дали слага препинателни знаци или пише грамотно.
Това е една майчица, която страда за детето, което обича....
За съжаление...  няма начин да спреш 17 годишнато момиче да направи каквото си е решила. Децата на тази възраст се мислят за достатъчно пораснали и взимат безумни решения.
Дано твоето момиче, мила майчице, осъзнае скоро коя е истинската му майка..
Виж целия пост
# 27
Истина е, че когато имаш деца, виждаш нещата от своята камбанария, а не отстрани, и ако има проблем - виновният си ти, а не позната/приятелка.
Много жени осъждат как останалите си гледат децата, докато не обърнат плочата със своите. Чуждите винаги невъзпитани, а техните - невинни душички. И ми се струва масово явление, предвид честотата на раждане на принцове/принцеси, а не на обикновени деца.
Хора без деца смятат, че се обича 101%, 24/7 и всичко ще е 6. Ама не. Детето се ражда с някои вродени особености на характера. Дали заради физика, химия, наследственост или Божия намеса - не зная. И невинаги характерът е много добър и приятен. А авторката няма дори утешението, че прилича на нея или мъжа й.
Виж целия пост
# 28
Хора без деца смятат, че се обича 101%, 24/7 и всичко ще е 6.
Това не е вярно за всички без деца, по мои наблюдения даже е точно обратното. А най-яростните, направо истерични застъпници за обичане 101%, 24/7 розови облаци, иначе не си никаква майка - са майки в обичлива фаза. Фазата им често и лесно се сменя с агресивна.
Виж целия пост
# 29
Всички пишете без никакъв опит. Осиновените деца не са много по-различни от биологичните такива през пубертета.

Не знам какви са били проблемите преди 3-4 години, но знам, че в този етап от живота, доста деца искат да напуснат семействата си, да се утвърдят, да се противопоставят на родителите си. Нищо ненормално. Повечето постове показват съществуващата стигма за осиновяването, което не говори добре за обществото и за написалите го.

Ако момичето е на 17, нищо няма да я спре да отиде при биологичната си майка. (друг е въпросът дали тя ще я иска). Също така, ако не е осиновена може да отиде при "якото" си гадже, което се друса, пие, бие се или пр.

В тези моменти родителят, наистина трябва да бъде такъв и да прояви търпение.

Галинор, постовете ти са абсолютно неприемливи, но авторката е избрала грешно място да публикува темата си и няма как да е защитена от подобни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия