Как да преживея???

  • 1 577
  • 21
Здравейте, момичета!
Ето ме и мен...мин.седмица щастлива задавах въпроси за бременноста и раждането....Днес вече се чудя как да живея нормално от тук нататък. Превживях Missed abort-в почти 8 месец. Моето ангелче просто си отиде...сърчицето му спряло! Просто ей така....без обяснения, без нищо. И останах аз- напълно сама, празна.... Предизвикаха раждане, нормално. Още един ад! Чаках това  с голяма радост, най-важното събитие в живота ми. А се оказа, че в този ден половината ми АЗ умря. Почти ме няма! Всички казват-ти си млада, стегни се, живота е пред теб, ще мине време и ще забравиш.........
Забравя ли се наистина? Как да продължа? Как да спре да ме боли когато дишам?
КАК.................................
Виж целия пост
# 1
 CryСъжалявам, за твойта рожбичка. Може би болката остава в душата, но знай че човек винаги намира основание да продължи напред. Прегръщам те и искрено ти пожелавам да съумееш да продължиш напред. Вярвай!
Виж целия пост
# 2
Преди повече от 6 месеца родих дъщеричка. Тя почина.... Тогава исках само едно - да не мога да мисля, да полудея, за да не мисля, за да не усещам. Смятах, че никога няма да мога да нося товара от тази болка. Че никога няма да го преживея. Че никога няма да съм същата - да се радвам на живота, на семейството си..
 Да, никога няма да съм същата. Да, безкрайно тежи. Безкрайно... Не съм знаела, че може толкова да боли. А е можело. Знам, че в момента ти изпитваш всичко това.
Няма да те лъжа - никога няма да спре да боли. Никога. Лъжат - времето не лекува. Но има друго - с времето се научаваме да живеем с болката. И осъзнаваме, че по един или друг начин - животът продължава. Вероятно на този етап, думите ми ти се струват нереални. В началото човек не може да повярва, че постепенно ще се научи да живее с бремето на мъчителните спомени и разбитите надежди. Но се случва.
 Нека ти кажа какво помогна на мен. Започнах да пиша във форум "Родители, преживели загуба". Там намерих подкрепа, която никъде другаде не успях. Момичетата там са минали през всичко. През абсолютно всичко. Познават най-страшния ад. Знаят какво изпитваш. И ти помагат. Намират най-истинските думи, защото са минали по този път. Ако имаш нужда да говориш за това - ела! Няма да спре да боли, но ще намериш отдушник. А човек в такъв момент има нужда от това, макар че не винаги го съзнава.

Прегръщам те! Ако имаш нужда от разговор или друго, пиши! Hug
Виж целия пост
# 3
Благодаря! Май наистина ще имам нужда от помощ....защото болката е ..........
Виж целия пост
# 4
Миличка, много съжалявам за това което ти се е случило... И макар че думите може би не могат да помогнат  Hug Hug

Аз също като Светлана бих те посъветвала да погледнеш при "Родители преживели загуба"
Виж целия пост
# 5
Много съжалявам за това, което ти се е случило. Предполагам, че болката няма да изчезне, такава болка не изчезва. Пожелавам ти много сили, за да продължиш напред.
Виж целия пост
# 6
Много съжелявам!
Нямам думи...  Cry
Не съм преживяла такова нещо. Моето бебче падна в много ранна седмица и знам, че не е същото, но наистина трябва да продължиш да се бориш и да вярваш, че Господ ще те дари с толкова желаната рожба!
Силно те прегръщам!
Виж целия пост
# 7
Предполагам, че няма лек за това, но са прави тези, които ти казват да продължиш напред, че си млада и ще имаш със сигурност друго бебе!
Виж целия пост
# 8
 Cry Cry Cry
 Hug
Виж целия пост
# 9
Много съжалявам! Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 10
Karolina ужасно съжалявам за загубата ти.Едва ли думите биха заличили болката.
Прегръщам те  Hug и ти пожелавам много кураж и сила да преодолееш случилото се.
Виж целия пост
# 11
Забравя ли се наистина? Как да продължа? Как да спре да ме боли когато дишам?
КАК.................................
Съжалявам много, мила. Hug На тези въпроси отговор няма.........Бъди силна.
Виж целия пост
# 12
Много съжалявам Cry
Виж целия пост
# 13
Много съжалявам за случилото се Sad

Аз не мисля, че подобно нещо може да се забрави. Но ти трябва да гледаш напред, трябва да си силна! Едва ли сега някой може да намери думи с които да те успокои, но намери сили и опитай да не мислиш само за преживелия ужас. Трудно е, но ще е още по-трудно ако постоянно се връщаш назад Sad

 Hug
Виж целия пост
# 14
съжалявам Cry
Жестоката истина е, че не се преживява. Но се свиква да се живее с болката и спомена. Сега ти се струва, че е невъзможно живота да продължи след като на теб ти се е случило това, но повярвай, той продължава... Емоциите ти ще минат през много състояния с времето, и ще дойде ден, в който ще се почувстваш готова да имаш друго дете. През това време трябва да си много силна! Аз също загубих моето момченце почти в 8 месец, и от опит ти казвам, че ще намериш силата в себе си, заради близките си, и заради ангелчето на небето... Сега съм отново бременна... Да, много е трудно... Страхът е по-голям от радостта, но същевременно сякаш наистина съм по-твърда и силна. И 5 живи и здрави деца да родя след случилото се, за мен, най-специалното място в сърцето ми ще заема онова, което не успях да гушна... Сигурна съм и с теб ще е така. Но вярвай, че ще дойде деня, в който ще получиш утеха и едно друго детенце, което ще топли сърцето ти. Не се поддавай твърде дълго на отчаяние и самосъжаление и не обръщай внимание на хората /понякога съзнателно или не са безкрайно жестоки/. Бъди с близките си, говори за случилото се.  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия