Баткото е чудесен с малката, от това оплаквания нямам, обаче от 1 седмица се забелязва някакво системно " оглушаване" ( д аподчертая, че Калин обикновено много помагаше в къщи и не съм имала проблеми с него, но към баща си, който ходи на работа обикновено проявяваше друго поведение) от страна на малкия. Абсолютно нищо не чува. Ние му говорим ( този път нито от мен, нито от баща му има някакъв ефект), а той просто стои и все едно не чува какво му се говори.
Смятам, че е реакция на малката. Опитва се да привлече внимание върху себе си( а такова не му липсва! непрекъснато един от двама ни се занимава с него, играем и т.н.) по този начин явно.
Това обаче започва да пречи на организацията в къщи- прави неща нарочно, дори няколко пъти посегна да удря баща си, което не се е случвало. Истината е , че прочетох доста книжки как да предотвратим ревността между децата и как да се оправяме с проблемите между двете, но идея си нямаме как да постъпим в тази ситуация- как хем да не толерираме такова поведение, хем да не го стресираме допълнително в този труден за него момент. Ясно ми е, че ще има момент на приспособяване, но може ли все пак да го оставим да си прави каквото иска през това време?!
Дайте ми идеи за това как да се справим и кога да започнем да "дисциплинираме" ситуацията, без да нараним емоционално малкия?
Ако може да ми препоръчате и литература по въпроса ще съм ви много благодарна! На английски също ми върши работа.
Благодаря ви!!