Странните неща които правя

Изпитвам някакво неудобство да гледам собствените си снимки в телефона, това включва и пейзажните. 😀 Анализирала съм за себе си откъде идва това, но то не пречи да изглежда смехотворно. Единсвено, докато скролвам снимките, ми минава въпросът - "... ама, откъде накъде, бе?!"😀 Свръх критичните ще разберат.
По същата причина не чета стари мои чатове.

Изпитвам мазохистично удоволствие и се разтоварвам, когато гледам клипове и "следя" разни лигави хора, най-често жени. Обожавам да си пусна някое разтоварващо токшоу, в което жените жестикулират, говорят с най-лигавия американски акцент и са прости като гъбена чорба, но си изказват мненията. Нещо ужасно много ме разтоварва в това. Даже понякога толкова се вживявам в разни лигави реалитита и сериалчета/филмчета, че просто си мечтая да се пренеса в тази реалност. А когато чуя някой от обкръжението ми да каже, че също е гледал въпросното шоу/филм, направо вътрешно умирам от кеф и ми е готино да се дискутира нещо такова. Примерно... ако някой съсед (повечето от моите са доста по-зрели хора от мен и малко или много ги възприемам като авторитети) каже, че е гледал "Биг брадър" и направи коментар за нещо там, а същевременно е човек, който мрази такива шоута, но все пак нещо го е впечатлило и има коментар, аз умирам от кеф. Същото беше в училище, когато някой учител коментираше нещо, показано по телевизията, което всички гледаме. Защото този човек го виждаш почти постоянно в сериозна светлина и изведнъж разчупва напрежението и скъсява дистанцията, като каже, че и той е гледал "Мюзик айдъл".
P. S. И като се замисля, доста от тези лиготии всъщност имат някаква ценност в тях. Много, много рядко вече по телевизията се говори за отношения, връзки и т.н. едновременно по сериозен, но достатъчно "лек" начин, така че да ти е приятно. Ето, давам пример: https://www.youtube.com/watch?v=sQ7lzOTm0GE
И последно, за да илюстрирам какво имам предвид под "лигави" и "прости" женици, които ми носят удоволствие: https://www.youtube.com/watch?v=VvTjy1lwhxQ&t=293s

Ха-ха, супер тема!
Някои от мен:
Много ме е страх от крави, изпитвам ужас от тях. Никаква сила не може да ме накара да се доближа до тях.
Никога не си оставям чантата на пода, защото било на бедност (не че съм богата, ама да не стана и по- зле)
Най- противната ми миризма е тази на окосена трева, започва да ми се гади и изчезвам ведната от мястото където косят тревата.

От крави не ме е страх,но веднъж един бивол се беше приближил до мен без да го усетя откъм гърба ми и ме помириса по врата с муцуната си. Нямата си на представа как се уплаших! После един час не можах да дойда на себе си...

Аз първия път като отидох на гости в селото на мъжа ми ме подгони огромна мисирка.Умрях от ужас.

Не зная дали е странно, но мисля, не е често...

Не мога да заспя седнала...преди години на пътуване до Италия с автобус, мислех че просто няма да го преживея.. такова ниво на умора не съм имала и с новородено.

Също ако си легна в 21:00ч или 3:00ч ставам в 7:00ч без будилник.

И аз не мога да спя в самолет/ автобус/ кола. Дори при презокеански 10 часов полет не успях да дремна нито за минута!

Аз мога да спя докато пътувам, но не искам понеже обичам да пътувам и мога да си гледам с часове.

Това с кравите ме подсети, че изпитвам ужас от китове. Не, никога не съм се сблъскавала с кит. Просто понякога стоя и си представям как плавам на сал сама в открито море и изпадам в ужас от идеята кит да обърне сала 🤣

Чак и мен ме достраша сега
Искам да добавя и нещо странно, което правех като малка. Винаги проверявах сърмите на Коледа дали нямат майката на Бамби вътре преди да ги ям. Някаква асоциация сърми-сърни съм правила.

Ооо. Това беше много готино

Аз броя всичко.... например колко топчета правя за супа топчета и други храни....
На всяка кола, покрай която минавам, гледам номера. Марка и цвят няма да ми направят впечатление, но номера... и си асоциирам числата с някакви дати или нещо такова. Нещо в числа се фиксирам, защо, и аз не знам....
Ако ми хареса някоя песен, цяла седмица че и повече ми звучи в главата, все едно в главата си имам радио, така я чувам както самата оригинална песен.
Мислех, че и други странности имам, но щом и при доста от тук написаните ги срещнах, значи не са чак толкова странни.

Аз също много обичам да си броя - плочки в коридор, прозорци на сгради, стълбове и т.н. От чисто любопитство. Записвам си точните километри от точка до точка, времето в минути и други подобни. Но за мен това си е нормално, не го намирам за странно.

Ако видя умрял гълъб, гарга или пернато, плювам. Не знам как да го обясня, не мога да си преглътна слюнката и на всяка цена трябва да плювна, иначе имам чувството, че ще повърна. Плювам и усещам, че моментално някакви киселини се надигат и пак трябва да плювна и така извстно време, докато се разсея с нещо друго.

Същото е ако видя орел, лешояд, сокол или друга граблива птица по тв. Изпитвам неистово желание да плювна и после известно време не мога са сложа нищо за ядене в устата си, имам чувството че ям птиците.

Забравих да спомена, че имам ужасна фобия от перннати. Всипко по-голямо от врабче или папагал ме ужасява. Сънувам  кошмари.
От дете съм така, нашите не знаят как се е появила тая фобия. Не ям и пилешко.
Не мога да гледам и печено или сурово пиле, бутшета, крилца. Гнусно ми е.

Пилешки шницели обаче нямам против като прави мъжът ми и ядат с децата.

Иначе не ме е страх от друго, пипам мишки, жаби, змиии, охлюви, насекоми, паяци.

Особено гнусни са ми краката, перата, клюновете и разперените крила. Не мога искам дори на картинка да ги гледам. Фламинго, папагал или нещо от сорта, мога да го гледам отдалече в зоологическата, но хищните птици ги заобикалям. От гълъби също ме е страх и гнус.  Патица мога да я изтрпя, ако е далеч, но на тях краката и клюна не са гнусни, а перушината е пригладена.

А мен котките ме отблъскват, ужасно гадно, гнусно  и неприятно животно. А, когато видя в градината си някоя котка си оставила фекалиите, повръщам.