Признаците на маминото синче

Смятам,че е съвсем нормално да се помага на възрастни родители,да се поддържа връзка с роднини.
Но не е нормално родители и роднини да обсебват младите и да не зачитат правото им на лично пространство-само едно мамино синче може да допусне такова нещо.

На мен ми се струва, че всичко, което жените не харесват в мъжете, мина под етикета "мамино синче", а всъщност мамините синчета не са чак толкова много и спокойно, те не се женят, защото си им е добре да са детето в семейството, а не главата. Даже да не понасят майките си, не могат да се откъснат от тях, все търсят да изчоплят още нещичко, което считат, че им се полага. Има и такива жени - ако въобще свъртят мъж, то е само докато родят дете, после по бързата процедура бива пропъден с любезното съдействие на дъртия вампир и щерката продължава да бъде отглеждана, заедно с детето в родното си семейство, а бабиерът слага костелива ръка върху още една човешка душа, която да кастрира и направи зависима от себе си. Много често срещан сценарий от десетилетие насам.

Явно не са чак толкова рядко срещани, щом толкова хора сме се срещали с такива. Някои с  повече от един, двама.
Райна, ти да не си преродена Салсиша?

Така изглежда. И все Мунчовци, поне 90% от мъжкото съсловие

В реалния живот познавам точно двама Мунчовци-истински мамини синчета.Единият е съвсем младо момче и има шанс да се оправи,но другия е  възрастен  ерген и живее сам ,като куче.Не се е оженил,защото майка му навремето все не одобрявала приятелките му.Останалите около мен -близки,роднини,познати,приятели са все нормални мъже.
Според мен Мунчовците не са чак толкова много...

Аз съм с мамино синче. Дотолкова ми писна от прибиранията вкъщи, това да бъде с мен, а реално да се оглежда за нещо по-добро, което да представи на маминка, че вчера окончателно ми писна и си взех ключовете за вкъщи (бях му ги дала, защото се виждахме основно в нас).

Първото ти изречение не следва ли да бъде в минало време? Явно си решила и ти да се огледаш за нещо по-добро за теб, което е хубаво да се случва рано, а не когато е вече твърде късно (брак, деца, общи банкови заеми и т.н.). В случая си късметлийка.

Е то това не значи, че вече не са заедно. Просто няма ключове за апартамента, ама тва реално нищо не значи. Освен в очите на авторката, която както знаем от темата и, малко и трябва пак да се размекне.

Понякога промените се правят бавно стъпка по стъпка, друг път от ряз. В случая при мен, мога да кажа, че на 90% съм си тръгнала. Вече излизам по срещи, запознавам се с нови хора, виждам се изключително рядко с него и почти не го търся. Взех си и ключовете.

Защо се виждаш още с него, било то и рядко? Това, че е мамино синче му е най- малкия проблем.

За да ѝ писне. На нея, не на вас, дето обичате да повтаряте аз казах ли ти.

Познавам истинско мамино синче, даже бяхме гаджета за известно време назад в годините.
В интерес на истината разбрах, че е зависим от мама, чак когато ме покани на официална вечеря, за да ме запознае с родителите си. Преди това и извън обсега на мама, се държеше и създаваше впечатление на мъжко момче.
Обаче на семейната вечеря истината лъсна. Майката пърхаше около сина си и непрекъснато го наричаше "детето". А малко след това и двамата станахме "децата". По това време той беше на 28 години.
Майката с умиление разказваше как всички в семейството обичат уикендите, защото тогава "детето" идва и се гушва в леглото на мама и татко, за да си гледат заедно ТВ до обяд.
Освен това на по-късен етап бях уведомена, че "детето" има някакви пъпчици на гърба и трябва "мама да му запише час за преглед". И мама видяла пъпчиците, когато му търкала гръбчето в банята.
Стаята на "детето" не се заключваше по никакъв повод, защото мама нахлуваше там по всяко време, за да подрежда или да сменя тв канал, защото по еди коя си програма "в момента дават много интересно предаване".
Мама ходеше задължително  с "детето" на пазар, като тя вървеше гордо пред него и обясняваше на продавачите, че ще вземат точно тия ябълки, "защото детето много ги обича". Отзад синчето носеше торбите с покупки.
Шофирането, о шофирането.... "Детето" сядаше на шофьорската седалка, до него таткото, а отзад- мама. През цялото време таткото даваше наставления кога "детето" да даде мигач и как точно да завие наляво, а майката стоеше отзад и се умиляваше от възхищение какъв прекрасен син има.
Да отбележа, че продължавахме да бъдем гаджета известно време, защото аз отказвах да повярвам, че положението е чак толкова безнадеждно. Просто вярвах, че има надежда да се оправи. Да, ама не.
Веднъж гаджето ми предложи да заминем на почивка в Родопите, но аз съвсем не предполагах, че това е идея на мама и почивката включва да сме всички заедно.
По пътя гаджето деликатно ми обясни, че аз трябва да спя с майка му в една стая, а той ще спи с баща си, защото не искал да разочарова техните..... По същата причина се криеше от тях, че пуши.
Почивката беше кошмар. Майката определяше какво ще ядем, кога, къде ще ходим на разходка, какво ще правим след вечеря. Непрекъснато се обсъждаше какви развлечения има наоколо, за да бъдат заведени "децата" там.
Майката избираше и купуваше дрехите на "детето"- по неин вкус и преценка.
Всички празници задължително трябваше да се празнуват с мама и татко, друга опция не съществуваше. На Нова година едвам го навих да отидем с компания извън дома на мама, но половин час преди да настъпи 00 часа, "детето" се качи на колата и отиде до мама и татко, за да им честити лично Новата година и после се върна на нашето парти.
Трябва да отбележа, че и двамата родители са изключително интелигентни, ерудирани, но се държаха със сина си крайно осакатяващо.
Интересно е какво се случи, след като на мен ми писна и казах на гаджето, че бяхме дотук.
Майката ми се обади, за да ме пита защо сме се скарали.
Когато и казах, че синът и е крайно инфантилен за 28 годишен мъж и не виждам в него никаква стабилност, амбиции и опора, както и че той е просто едно голямо дете, тя ми каза:
"Еее, недей така де. Той още е малък, изчакай малко да порасне. В момента ние го възпитаваме на стане истински мъж".

Никога след това не срещнах такова "мамино синче"...

А тя и свекърва ми вика на сина си детето. За протокола тя е на 73 г., той на 45 г. Но не иска да идва с нас на почивка никога и никъде, защото не може да си остави дома. Аз се омъжих много прибързано и честно казано в началото на брака много се дразнех и няколко пъти сме се карали, дори веднъж се обади на мъжа ми и беше
 плакала от мен. От тогава много време мина, доста неща се случиха, тя ми изгледа децата, за да мога аз да ходя на работа и да имам кариерата, която имам, така че срещу нея не бих плюла, но и аз смятам, че поведението и е било и все още е осакатяващо спрямо синовете и. И аз съм майка на момчета, обаче на моите нон стоп им казвам да се оправят, аз съм заета жена, нямам толкова време да им ходя по гъза.
Малко ми е жал за свекърва ми, няма личен живот, няма приятелки, само и единствено семейството и то най-вече синовете. Не и се сърдя, ама аз съм точно обратното. 

И аз преди години бях сгодена за мамино синче, но ти ме би с този по всички параграфи.
На почивка да спите по отделно, за да не ги разочарова? Те сигурно очакват "детето" на 28 години още да е девствен.
Много такива родители има за съжаление, които не разбират как с прекалената си загриженост за всичко осакатяват и провалят живота на децата си, не им позволяват да пораснат, да се сблъскат и решат сами проблемите си, с една дума, от него мъж няма да стане, винаги ще си остане "детето".

gabiplus, като са били интелигентни и ерудирани, не са ли имали обкръжение от здравомислещи хора, които да им кажат колко ужасно е това? Или всички им се смеят зад гърба им?