Признаците на маминото синче

  • 40 010
  • 1 040
# 60
Маминото синче винаги ще вземе страната на мама пред злата снаха. Мъжът на място винаги ще защити семейството си и жена си, каквото и да казва мама.

Не обичам думата "винаги". Ако снахата иска да пратят мама в старчески дом, че да и се нанесат в хубавата къща е нормално мъжът да не е съгласен. А още по-свестният мъж няма да си избере жена, която да иска това.
Уговорката е мама да не е персона нон грата, камо ли да бъде прецакана и изгонена от нейното си, това го няма в сценария. В този сценарий. В някои други го има.

Миа 1:"Да попитам пък аз нещо, за мнение. Ако майката на мъжа се изправи пред снахата и сина си, и попита директно снахата:"какъв ти е проблемът със сина ми?",а синът не реагира, а слуша какво пита майката, то това прави ли го безхарактерен? Всъщност в подобен явен конфликт, където синът се явява между чука и наковалнята, каква трябва да бъде неговата реакция?"

Майката не е рефер в семеен мач, тя даже и не разбира нюансите в отношенията между съпрузите. Неговата реакция трябва да бъде - прекъсване на неудобната сцена и после да поговори насаме с майка си, за да разбере тя, че има недопустими неща. Както и обратното, снахата няма работа да се намесва в отношенията между майката и сина, да му казва дали да говори или не с майка си например.
Виж целия пост
# 61
Отношения между 2 жени са ако майката каже на снахата "какъв ти е проблемът с мен?". Но "какъв ти е проблемът със сина ми" е преминаване на граници. И той какво, седи с клепнали уши като магаре?
Стои като пред директорка. 😂
Виж целия пост
# 62
  Мама е мама, а не жена ти, точно за това говорим. Едната е безграничната любов и житейска мъдрост, с която си дарен като дете, а другата нежна, и не толкова нежна любов, с която минавате през житейските бури с децата. Въпросът е да не се бъркат некои понятия.
Виж целия пост
# 63
А колко вица има по темата и колко смешен и практически малко подобно на мъж излиза синчето...
Виж целия пост
# 64
Аз си мисля и друго, така и така откровеннича. Да приемем, че съм разбрала защо е реагирала остро, приемам, че е в тежък период, обаче има неща, които не искам да прощавам. Ама мога ли наистина да не простя. Разговорът беше грозен, откровенно грозен. Тя напада, не изслушва, аз съм в позицията да се отбранявам. Странно завърши, изведнъж промени рязко поведението си, каза ми как да реша проблема си с мъжа" той като се прибере от работа, ти излизай". Последва лицемерна прегръдка. Официално сме в добри отношения. Обаче аз не искам да прощавам. И на мъжът ми му казах, че аз при майка му няма да стъпя. Детето не искам да спирам от контакт, тъпото е, че то е залепено за мен, пък аз не искам вече да ходя там.
Виж целия пост
# 65
Въобще не е трябвало да се обясняваш с нея.
Виж целия пост
# 66
  Внуците нямат нищо общо, те винаги са на сина, не на снахата. Grinning
Виж целия пост
# 67
Според мен прощаване не е правилната дума. От къде на къде ще ти казва как ти да си оправяш или не отношенията със съпруга ти. Те са си ваши отношения.
Виж целия пост
# 68
Аз не мога да простя не безумното й поведение. А това което каза в хода на разговора. Цялата злоба, която изразяваше погледа й, коментарите й, които касаят вече внука й. Просто това ми се наби в съзнанието.
Виж целия пост
# 69
Остави детето да ходи там с мъжа ти. И то, и той да пораснат ...
Виж целия пост
# 70
Всяка майка, независимо дали е на жената или на мъжа, по някакъв начин е рефер - дали с намеса или с ненамеса. Само да напомня колко жени са пострадалите от семейно насилие, когато родителите им не са се намесвали, а са карали на "да се оправят, това са техни проблеми, големи хора са". Тогава всички скачаме "как можело да си мълчат и да гледат". Е, ама угодия няма, нали така!  Да не се месят, ама само ако е в наша полза, в случая майката на мъжа да не се меси, а да си стои кротко в ъгъла и да гледа внуците, когато й ги дадат и да не мрънка.  Кажете, как да не е борба за власт! Чиста, неподправена, природна борба за власт - жената иска да детронира майката, иска тя да командва, защото това е нейната малка държава.  Всяка майка иска най-доброто за детето си така, както тя го разбира. Вие също, аз също - всички сме така. Всички искаме децата ни - малки или големи - да станат самостоятелни хора и да намерят подходящия за тях партньор, с който да направят семейство, да народят деца и да си живеят мирно и честито цял живот.
Виж целия пост
# 71
Тя майката може да иска да е какво ли не, въпросът е дали ще й се позволи. Аз лично нямам опит с реферстващи родители, нито със съветващи в кризисни ситуации, за каквито Андариел пишеше по-нагоре. Винаги съм си трошила главата сама, от десет години съм и сирак, та няма кой да ме съветва освен баба ми, която се опитва да ме родителства, но неуспешно, защото чразя  да ме родителстват и къткат. Никога не ми е хрумвало да търся съвети и намеса от майка си. Мъжът ми е същият, от 20 годишен е самостоятелен. Съветваме се взаимно, взимаме си решенията. Още отначалото на връзката ни имаме неписано правило всеки да се оправя със своята страна на родата. Намесата от родители я отчитам като нулева. Проблемите решаваме помежду си. Честно казано свекърите ми са много възпитани хора, така че и това е от значение. Ако започне да ме бие си нямам мама, при която да тичам за спасение, ще трябва да се оправя сама. Ако реша да се развеждам, пак ще си го поема върху себе си. Родителите ми приживе бяха в уведомителен режим, не в реферски. Родителите на мъжа ми също са в уведомителен режим. Решихме това. Или онова. Да знаете. Намеса никога не съм усещала. Майката е важна до време. Непопулярно мнение, но така го усещам.
Виж целия пост
# 72
Да попитам пък аз нещо, за мнение. Ако майката на мъжа се изправи пред снахата и сина си, и попита директно снахата:"какъв ти е проблемът със сина ми?",а синът не реагира, а слуша какво пита майката, то това прави ли го безхарактерен? Всъщност в подобен явен конфликт, където синът се явява между чука и наковалнята, каква трябва да бъде неговата реакция?

Ами, за да се изправи майката на мъжа и директно, в негово присъствие, да попита снахата какъв й е проблема, значи че мъжът вече е вдигнал ръце от непрекъснатите скандали вкъщи.
Значи, че е споделил с майка си, че е търсил съвет от нея как да се оправят отношенията и че никакви съвети не са спомогнали нещо да се промени.

Синът не реагира, защото се надява, чисто по мъжки, най- после да разбере с какво пречи толкова на жена си, че не го понася.
Защото, явно тя не му е обяснила с думи прости.

Самият факт, че в един момент, свекървата съветва снахата да излиза, като се прибере мъжът й, означава само, че вижда колко безнадеждни са отношенията, поради непоносимостта към съпруга.

ПП. Това е трактовка на база фактите от двата поста, но ако има други, може и да не е правилна.
Виж целия пост
# 73
Момчето става мамино синче,когато мама не желае да приеме факта,че то расте и се отнася с него като с бебе.
Имам такъв пример пред себе си.
Син на моя приятелка-20годишен вече.
Тя е много заможна,но баща липсва в картинката.
На 12 години-момчето не можеше да си закопчава  панталона и тя му купуваше само анцузи.
Не може да си върже сам връзките на обувките и до ден днешен.
Тя му купува само обувки с лепки.
Тя му сресваше косата и му обуваше чорапите до 16 години.
На 16 спеше с нея в една стая при наличието на две свободни стаи в жилището им.
Не знаеше къде са му дрехите и чакаше мама да ги извади от гардероба.
Случваше се докато пием кафе той да се обади на мама ,че се е прибрал от училище и е гладен,а тя търчеше да му стопли ядене.
Той не знаел как да включи печката.
Никога не е имал никакви задължения вкъщи.Даже чинията си от масата не вдига и боклука си не изхвърля.
Сега е студент,но мама му оправя леглото сутрин,маже му филийките с масло,приготвя му дрехите за другия ден,чисти му стаята,прибира му мръсните чорапи от пода,даже тича до денонощния магазин посред нощ,защото му се  е прияло нещо...

После мама идва при нас-ние сме четири приятелки   и се оплаква как е много изморена,но детето изисква много грижи...
Пиша анонимно,защото и тя чете тук..

Имат второ жилище,което е ремонтирано и заключено,защото синковеца не иска и не може да живее сам без мама.А тя казва,че ще и е трудно да шета в две къщи.
Виж целия пост
# 74
Да попитам пък аз нещо, за мнение. Ако майката на мъжа се изправи пред снахата и сина си, и попита директно снахата:"какъв ти е проблемът със сина ми?",а синът не реагира, а слуша какво пита майката, то това прави ли го безхарактерен? Всъщност в подобен явен конфликт, където синът се явява между чука и наковалнята, каква трябва да бъде неговата реакция?

Да обясни на майка си, че това са отношения между съпруг и съпруга.
Такива, дето си дават пас, докато жените се дърлят, са някакви интриганти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия