Признаците на маминото синче

Като се замислиш, това също е стратегия, която явно им върши работа - някой друг да свърши работата вместо тях.

До време е тази стратегия. В един момент две такива "дами" се оказаха вдовици. И стана тя каквато стана.

То не е за майтап, ама ще си намерят следващия.

Малко е вероятно над 70. Кой бил принцеса бил. Мандалото хлопна.

Не смесвайте едното с другото. Това, че някоя жена подава солницата на мъжа, да не би да се счита за житейско падение за нея? Съмнява ме, че подобен мъж е неспособен сам да стане и да вземе солницата от рафта. Просто явно така са си разпределили задачките в двойката. Той пък ще направи нещо друго, което обичайно не се очаква от жената, и готово. Защо е тази борба непременно да има абсолютно равенство в права/задължения или мерене за всяко деяние да следва съответно друго деяние от отсрещния човек...
 И друг път съм давал пример как е в едни страни малко по-на север от нас. Там е нещо обичайно мъжът да сложи спагети или нещо бързо за печене във фурната (имат огромно разнообразие от полуфабикати, наподобяващи мусака или някакви млени кайми и рязани картофи, плюс сосове за готвене), докато жената излезе късно вечерта на -20 градуса да разведе кучето, да я нажули хубаво онзи ми ти вятър и после да се прибере да го измие в банята. В това време мъжът ѝ вече си пие алкохолчето на дивана, зяпа "Нетфликс" и чака фурната да довърши подготвеното от него ястие-полуфабрикат. На другата вечер пък сменят тези си задължения, защото там има някакво голямо натягане мъжете и жените да са равни във всичко, включително и в нежеланите за жените по-тежки и мръсни занимания. Имам усещането, че повечето българки биха предпочели да са в топлата кухня, отколкото да кръжат с кучето из квартала в гадните условия насред снега 10-11 месеца в годината. Та... някое и друго домашно задължение не е непременно лошо нещо, особено ако имаш с какво друго задължение да го сравняваш, което е не по-малко времеемко, и особено ако включва и студ и вятър. Просто в България сме късметлии да имаме страхотен климат и покрай това - много други неща в ежедневието ни са по-хубави и леки. Но и повечето българи не биха пуснали жена си да студува навън, защото искат тя да има хубава кожа и да не ѝ се налага да мръзне излишно.

Ау, недей моля ти се!
При -20 съм ринала сняг от драйвуея, докато на моя шмольо му дойде вдъхновението да наеме снегопочистваща компания (близо 3 години).
И той е ринал също. Драйвуеят е двоен за 2 коли, а зимата в Монреал близо 6 месеца.
Само, че аз бях облагодетелствувана, че като изляза с лопатата и винаги се притичва по някой съсед с машина да ми помага. На бившия никой не помагаше.

Аз определено предпочитам да изведа куч. И съм го правила като тийн. Като "голяма" си правих тренировките по бягане. Много обичам спокойствието на този часови пояс. В сняг, мъгла и вятър. Виж, ако вали из ведро не е приятно. Още не се е родил мъж, който да трябва да ме "пуска" навън. Но съм намерила такъв, който да ме чака с топло ядене и чаша вино

Познавам човек, израснал с обслужващ персонал. Способен е да си купи храна и общо взето всичко друго е много трудно за него. И много други неща, които го правят както някой нагоре каза - безпомощен като пиле, паднало от гнездото. Но най-лошото е, че човекът съвсем искрено гледа на хората като на екземпляри, създадени за негово удобство.
Това е краен пример, разбира се. Но оттогава много започнах да се старая да възпитам децата си далеч от този модел.

Децата си ги възпитаваме според собствените виждания и първо така, както е в техен интерес, а не за да обслужим една или друга положителна или отрицателна идея. Вчера ми попадна едно от онези леко лексиконни неща, само че беше на руски.
Едно момченце седяло и четяло на глас книга за това как се правят къщички за гълъби. Четяло тази книга на гълъбите. Когато свършило, затворило книгата и казало на гълъбите "сега вече знаете как да го направите" и си тръгнало.
Според мен много добре илюстрира залитането във възпитанието в самостоятелност на децата от малки. Много често те се оказват в  ролята на гълъбите.

Затова теорията трябва да е обезпечена и с достатъчно практика.

Трябва не само да знае, че токът е с пари, ами и да има знанието, че ако не плати лично на гише или он лайн до определена дата, няма да има ток. Че ако не купи храна от магазина, хладилникът и тиганът ще останат празни. Че ако си пусне скъпата дреха на 90 градуса на пералнята, най-вероятно ще трябва да дава пари за нова.

Има един прозорец, който се затваря някъде в студентските години, и който е усвоил - усвоил. Затова е добре точно в тази възраст хората да излязат от гнездото, да видят кое как е, да си създадат свои разбирания за разпределение на бюджета, за ежедневието, за съвсем битовите неща от живота. Да започнат да проявяват точно тези видове отговорност, гъвкавост и адаптация.

След това не само е по-трудно, ами и понякога невъзможно да им се обясни защо мама прави така, а жената - иначе. С възрастта закърняват способностите за усвояване на каквито и да е новости, за адаптация и гъвкавост.

При едно нормално общуване в семейството децата ги научават тези неща по естествен път.  Примерно, обичаен разговор между родителите, че утре единият ще преведе пари за сметките. Или родителят излиза с детето и му казва, че една от задачите днес е да минат през касата да платят сметките. Или че трябва да напазаруват за ядене и после да играят. За дете на 3 може да се очаква отговор в стил Бате Енчо - "тати работи парички" или "искам камиончето, вземи от банкомата", но не и за по-голямо дете. Това е т.нар. общи знания за бита, те са част от нормалното израстване на децата. Не е нужно да са втора майка или втори баща и да въртят къщата и да отговарят за ремонти и сметки. Могат съвсем спокойно да бъдат поглезени и пак да са достатъчно оправни в бита, когато станат самостоятелни. А каквото не знаят - ще пробват и ще се научат или ще питат и ще се научат.

Няма нужда да са втора майка вкъщи. Достатъчно е навреме да са натрупали един минимум от житейски опит, а за това, както е установило и кучето на месаря, трябва практика, не става само с гледане. В други теми съм разказвала за мои наематели - семейство с две деца, до последно отглеждани от техните родители - на теория без съмнение са знаели, че токът се спира за неплатени сметки, на практика - не си платиха тока и питаха защо е спрян. Не знаеха, че трябва да проветряват банята, и други елементарни неща. Мъж и жена на моите години. И характерното за мамините синчета - губеха време да обясняват как на другите родителите им давали, а на тях не давали, как трябвало да се борят с живота, колко било трудно и пр. - все неща, които могат да се намерят и в темата.

И какво, не са го платили, после са разбрали, че трябва да го платят като са останали на тъмно. Светът не се е свършил. И без хляб като останат един-два пъти, на третия вече ще знаят. Това са дреболии, няма останал ненаучен човек. Дразнещо е за околните, ако са разчитали на този човек да плати тока, а той не го е направил, но след един скандал по темата вече ще внимава кое му е по-важно - да сврърши работа или да отнесе негативи.

Така е, светът не е свършил. Но поне аз предпочитам научен мъж, да си пестим скандалите и напрежението. Когато уроците са научени навреме се живее по-леко.

Не става с разговори. Не случайно мъдрите хора казват да питаш патило. И аз бях чувала думата "данък", но докато не се сблъсках челно с първата ми декларация, не проумявах какво значи наистина. Природата е по-мъдра от нас в това отношение. В момента, в който малките прогледнат, майките почват да ги учат да ловуват и да се пазят. И когато моментът дойде, ги пъдят от хралупата/гнездото. Ако малкото не иска, го хапят и нападат. Мога много примери да дам от личния си опит. Може би най-фрапантният е с първата ми съквартирантка. Още като се нанасяхме, баща ù ми сподели, че е притеснен за нея и как е учуден на моята смелост да дойда в чужбина. Каза ми, че не знаела дори как се изпраща писмо. Просто го оставяла на масичката в антрето и чакала родителите да свършат останалото. И наистина беше трагикомедия. Връщаше се всеки уикенд у тях и носеше готвено и други неща за седмицата. Постоянно се оплакваше, че домът ù липсва, че големият град я подтиска (250K жители) и в крайна сметка напусна в средата на първия семестър. Предпочете да пътува по 30 мин с влак, отделно ГТ, но да се поживее още малко у тях. Момиче на 18 години. Бях шашната. И до ден днешен не проумявам как може вместо да се радваш на новите контакти, да флиртуваш и да се радваш на порастването, да предпочетеш да губиш минимум час и половина на ден, за да си спиш в детската.