- Мръстници с мръстници, още е четвъртък, мари - провикна се възмутена ДЕ ХУанита, която наблюдаваше оргията от балкона в компанията на верния си другар, помияра Ортенсио.
Виж целия пост
Сървайвър БаБе! (Бабийеросите се завръщат)
- Публикувана: 11 септ. 2006, 09:17 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2006, 05:16 ч.
# 286
28 септ. 2006, 15:42 ч.
Сеньора Дона, тоз чорап си го познавам и много ми е удивително, що чини на вашият простир?! Можете ли да дадете обяснение??
Виж целия пост
# 287
28 септ. 2006, 15:45 ч.
О, не знам, почитаема Алмунде, тоз простор е на ДЕ ХУанита. Ала Вашто пончо се търкаля тъдява, ей го е:
Виж целия пост
# 288
28 септ. 2006, 21:46 ч.
Доня Фуклинда хич не си поплюваше. Като видя свежата плът, тутакси измисли план за действие. Чарът й вече не беше чак толкова неустоим, като на 65, така че трябваше да има и резервен вариант. Спомни си една реклама от бурната й младост и реши да подсили обаянието си с приоми, научени от телевизията. Забърка едно кафе, така както само тя можеше и зачака. Младата жертва, водена по-скоро от безпокойството си да не би да има пожар, отколкото от уникалиня чаромат на леблебията в очуканото канче, влезе в кухнята. Доня Фуклинда го зашемети с един презицен удар със свински бут по главата. Той се строполи в краката й и вече беше само нейн. Поне докато се свести.
След известно време младият строител започна да се идва на себе си и първото нещо, което видя, беше жълта обици на фона на нещо набръчкано. Не беше очарован.
Виж целия пост
След известно време младият строител започна да се идва на себе си и първото нещо, което видя, беше жълта обици на фона на нещо набръчкано. Не беше очарован.
# 289
28 септ. 2006, 22:20 ч.
Бригадирът потресено гледаше как момчетата му падат като житни снопи в лапите на хищните бабиейрос и се чудеше какво да предприеме:
Виж целия пост
# 290
28 септ. 2006, 22:36 ч.
- Ооох, бабин сладък - измляска Сеньора Хапка - ще т иразгъна метърчето, само да те пипна.
Доня Дона тутакси се втурна към бригадира, защото тя пък беше хвърлила око на жълтата каска.
Виж целия пост
Доня Дона тутакси се втурна към бригадира, защото тя пък беше хвърлила око на жълтата каска.
# 291
29 септ. 2006, 08:53 ч.
Докато Сеньора Хапка разгъваше метърчето и полюшваше отвесите на съпротивляващия се бригадир, доня Дона грабна жълтата му каска и я отнесе в стаята си.
- Ох, да му се не види - промърмори тя, докато разглеждаше новата си придобивка - Добре ме насади Сеньора Хапка... За чий метър ми е сега тая каска?
Виж целия пост
- Ох, да му се не види - промърмори тя, докато разглеждаше новата си придобивка - Добре ме насади Сеньора Хапка... За чий метър ми е сега тая каска?
# 292
29 септ. 2006, 21:58 ч.
"-ах вии,лудетини ниедни.ама сте се разхайманосали.
я елате тук да закършим едно лудо меренгеее.
поохладете се малко."
Доня Лорета Морено се опитваше да вразуми разюздилите се бабийероси.Напразно ще да е .Петък е вече .Късно е.
Отиде коня у рЯката.Не и оставаше нищо друго освен да се присъедини към сластната фиеста.Хаиде на свежата плът. "Искам на яхта с млад моряяяяяк..."
я,кой се е разкрещял така 
Виж целия пост
я елате тук да закършим едно лудо меренгеее.
поохладете се малко."
Доня Лорета Морено се опитваше да вразуми разюздилите се бабийероси.Напразно ще да е .Петък е вече .Късно е.
Отиде коня у рЯката.Не и оставаше нищо друго освен да се присъедини към сластната фиеста.Хаиде на свежата плът. "Искам на яхта с млад моряяяяяк..."
я,кой се е разкрещял така
# 293
3 окт. 2006, 09:40 ч.
Няколко фотографии за добрутро, със специални благодарности към сеньора Sisssi - гост-фотограф на Острова 
Закуска за Бабиейроси
Беседка в морето
Улица
Пират
Зноен Дедиейрос
Бабиейрос
Виж целия пост
Закуска за Бабиейроси
Беседка в морето
Улица
Пират
Зноен Дедиейрос
Бабиейрос
# 294
3 окт. 2006, 23:10 ч.
На тиха, протяжна музика, извираща от дълбините на нечия блажена душа, сеньора КрасТавицио потъна в спокойствие. Картини се редяха в премрежения, уморен поглед, тръпки побиваха старото тяло, но душата релаксираше и успяваше да се освободи от всяка мъка... Старицата дишаше бавно и дълбоко, сякаш се отдаваше на някаква нирвана. Мислите бяха надалеч, тялото също..
След 30 минутна почивка от всяка реалност, доня Алмуниня се чувстваше тъй пречистена и свежа, че не й остана нищо друго, освен да си забърка алкохолен коктел, да разсъни младежинът в другият край на постелята и да го примами в горещите си, подправени с жасмин обятия... Обаче нещата не винаги стават тъй, както ги очакваме..
Някой потропа на вратата, нахлу без покана, от влезлият вятър свещниците угаснаха и настъпи мрак. Сеньората пачувства леко притеснение, което бе напълно разбираемо, щото в този момент връз главата й бяха турени влажни кюлоти (окрадени от простира, досами верандата), бе увита в нещо плътно (същински бекон) и бе понесена нейде в тъмата... Нечии силни гърди покашляха тежко по време на путешествието, а отдалеч се чуваше познат звън на сребърна посуда. Крадци?? Обирджии ли били?? Окрали са ме, барабар с дъртата ми кожа?
...
Виж целия пост
След 30 минутна почивка от всяка реалност, доня Алмуниня се чувстваше тъй пречистена и свежа, че не й остана нищо друго, освен да си забърка алкохолен коктел, да разсъни младежинът в другият край на постелята и да го примами в горещите си, подправени с жасмин обятия... Обаче нещата не винаги стават тъй, както ги очакваме..
Някой потропа на вратата, нахлу без покана, от влезлият вятър свещниците угаснаха и настъпи мрак. Сеньората пачувства леко притеснение, което бе напълно разбираемо, щото в този момент връз главата й бяха турени влажни кюлоти (окрадени от простира, досами верандата), бе увита в нещо плътно (същински бекон) и бе понесена нейде в тъмата... Нечии силни гърди покашляха тежко по време на путешествието, а отдалеч се чуваше познат звън на сребърна посуда. Крадци?? Обирджии ли били?? Окрали са ме, барабар с дъртата ми кожа?
...
# 296
5 окт. 2006, 17:29 ч.
''-Не забравяй и рома ,чикита 
"-с дрезгав глас ,се обади и Доня Морено.Разсъни се бърже,ошета хасиендата още по бърже и забегна към Доня Донината беседка.Време беше за кафе+пури и сладка раздумка.Щяха да донанижат герданите от миди,да пофилософстват за набезите у сеньора КрасТавица-"тц,тц,тц-късметлиика"-въздишаха те. "Пак Хавантюрка й се пада,ще я чакаме да разкаже..."И се заеха с планове за довечершния секс-част от рецептата за кубинско дълголетие.Ежедневие.........
Виж целия пост
"-с дрезгав глас ,се обади и Доня Морено.Разсъни се бърже,ошета хасиендата още по бърже и забегна към Доня Донината беседка.Време беше за кафе+пури и сладка раздумка.Щяха да донанижат герданите от миди,да пофилософстват за набезите у сеньора КрасТавица-"тц,тц,тц-късметлиика"-въздишаха те. "Пак Хавантюрка й се пада,ще я чакаме да разкаже..."И се заеха с планове за довечершния секс-част от рецептата за кубинско дълголетие.Ежедневие.........
# 297
5 окт. 2006, 17:59 ч.
Доня Василинда се бе привързала здраво с лиани за върха на едно дърво. Бурята беснееше вече една седмица, Сървайвъра вече не беше никакъв Сървайвър, защото никой не бе оцелял. Къде, по дяволите се бяха изпокрили всички?
Василинда погледна на екрана на миниатюрния си лаптоп и какво да види. Някакви безумни писаници - младежи били надошли, една бабиера мете хасиенда, друга яде манджа на два часа, на трета й крадат сребърните прибори!
- Съвсем са изкукали - рече си Василинда, а бурята накланяше дървото наля-я-я-я-во, надя-я-я-ясно.
По едно време бурята се изгаври и завъртя дъврото по посока на часовниковата стрелка и то силно се наклони - на друго ля-я-я-яво.
От земята излизаше гъст облак дим, толкова гъст, че и поройният дъжд не го гасеше. Василинда подуши дима и се закашля.
- Нищо чудно, че им се привиждат мъже, манджа и сребърни прибори, сврели са се като суеци в землянка и пушат ли, пушат запасите от трева!
Василинда вдъхна дълбоко аромата. Ето, бурята спря, нямаше ни дъжд, ни вятър, ни фюрер, а само слънце, голи (млади!) мъже, много, много манджа, подредена красиво в сребърни подноси!
Виж целия пост
Василинда погледна на екрана на миниатюрния си лаптоп и какво да види. Някакви безумни писаници - младежи били надошли, една бабиера мете хасиенда, друга яде манджа на два часа, на трета й крадат сребърните прибори!
- Съвсем са изкукали - рече си Василинда, а бурята накланяше дървото наля-я-я-я-во, надя-я-я-ясно.
По едно време бурята се изгаври и завъртя дъврото по посока на часовниковата стрелка и то силно се наклони - на друго ля-я-я-яво.
От земята излизаше гъст облак дим, толкова гъст, че и поройният дъжд не го гасеше. Василинда подуши дима и се закашля.
- Нищо чудно, че им се привиждат мъже, манджа и сребърни прибори, сврели са се като суеци в землянка и пушат ли, пушат запасите от трева!
Василинда вдъхна дълбоко аромата. Ето, бурята спря, нямаше ни дъжд, ни вятър, ни фюрер, а само слънце, голи (млади!) мъже, много, много манджа, подредена красиво в сребърни подноси!
# 298
5 окт. 2006, 19:00 ч.
Ей такива разни й се привиждаха на Василинда... дори и напушена, тя си оставаше една висококултурна бабиейрос:
Виж целия пост
# 299
5 окт. 2006, 19:12 ч.
А тъй, на теб се надявам аз.
Точно така си се представяше Василинда - дибидюс гола, в компания на творци, да яде излегната на тревата, бяла и налята (не тревата, а Василинда).
Виж целия пост
Точно така си се представяше Василинда - дибидюс гола, в компания на творци, да яде излегната на тревата, бяла и налята (не тревата, а Василинда).
Препоръчани теми