(Не)споделеност

може би не толкова да получа съвети, колкото може би да споделя това, което ми тежи и да погледна споделеното отстрани как звучи. Имах дълга връзка със съвместно съжителство, изпълнена със силни чувства и емоции, но белязана от крайни различия в характерите. Малко след като се сгодихме, с идеята за сватба, дом и семейство се преместихме в друг град, поради по-добри условия, съответно ново жилище, нова работа и т.н. Но за съжаление месец след преместването ни след битов спор, бившият ми приятел си събра нещата и се изнесе. Може би е било въпрос на време. Годежът си обяснявам с това, че имах тежък здравословен проблем малко преди това, който се разреши с операции и лечение, но беше под въпрос дали някога ще мога да имам деца. Това рязко промени цялата ми съсредоточеност върху кариерно развитие и прочие. Накара ме да преосмисля приоритетите си и може би той ми предложи повече поради тази причина, отколкото той самият да го е искал или усетил. Като цяло е човек "на живота", макар че определено възрастта му предполага по-различно отношение. Впоследствие, може би е осъзнал, че не желае подобна отговорност или поне не с мен. Така приключи връзката ни преди година и малко отгоре. Няма да говоря за чувствата ми по това време, защото споменът не ми е приятен, а и е минало. Този период освен тази раздяла, големите промени в живота ми, здравословните проблеми беше свързан и със загубата на един от най-близките ми хора и с инсулта на баща ми. Няколко месеца по-късно срещнах нов човек, който в началото влезе в живота ми като приятел, който ме подкрепяше, докато преминавах през този труден период. Започнах да се влюбвам в него - отношението, приоритетите му... всичко беше много различно от това, което бях срещала досега.
Накратко казано - аз живея в собствено жилище, за което около 3 месеца след началото на връзката ни му подарих ключове. За тази една година, в която сме заедно, аз няколко пъти в изблик на емоции абсолютно искрено съм казвала: "Обичам те", но обратен отговор никога не е следвал. Той живее с родителите си и наскоро повдигнах темата дали иска да живеем заедно в моето жилище, но той каза, че според него е рано, не го усеща и когато прецени, че иска сам ще ми каже. Запознах го с моето семейство и приятели, той също ме запозна с част от близките си, но категорично не желае да ме запознае с родителите си. Казва, че не му е приоритет и не е толкова важно. Когато ходим някъде заедно, той не иска да си правим общи снимки, в профила му по никакъв начин не личи, че е обвързан. Казва, че не крие, но не му е приоритет хората да са запознати с личния му живот. Аз рядко оставам да спя в тях, последните 2 месеца до вчера не бях стъпвала в тях, защото техните обикновено са там и не било удобно да ходя, когато те са там. Той остава да спи вкъщи около веднъж, максимум два пъти седмично. Прави понякога спонтанни жестове, с които да ме зарадва. Не смятам, че има друга жена в живота му към момента. НО вчера се случи, така че пихме малко повече и той каза неща, от които останах с впечатление, че очаква да се променя, да бъда според очакванията му.

На 36г. е. Даде ми пример с негова бивша, за която съжалявал и която обичал, но не бил оценил навреме. Как се чувствал с нея и т.н. Но тя вече била омъжена. Често ме критикува, не харесва начина по който мисля, начина по който се обличам.. общо взето вече се чудя дали изобщо харесва нещо в мен. Определено имам ниско самочувствие, но не смятам, че не заслужавам да бъда обичана. На 25г. съм. Завърших висшето си образование - бакалавър със специалността, за която мечтаех. Имам добра работа, а в момента уча и магистратура задочно. В последните 2 години след операцията ми, вероятно от стрес и напрежение, започнах да се храня повече и от 48кг. станах 60кг. Леко пухкава съм, но не смятам, че това е определящо, защото изглеждам добре, лъчезарна, усмихната съм и не ми липсват обожатели. Та проблема не смятам, че е и във външния вид. Може би имам малко по-странни разбиранията за живота, защото съм по-артистична и емоционална натура, макар че специалността и професията са ми в коренно различна сфера.

Осъзнавам, че насила хубост не става. Вероятно се опитва, но и няма как да заповядваш на чувствата си. Любовта не се заслужава. Или я има, или не. А и дори да беше така, толкова много жестове и любов съм дала от себе си, че ако това беше проблема, щеше да се получи. Наясно съм, че е време да се откажа и да продължа напред. Но той твърди, че просто му трябва време. Когато се отдръпна от него става невероятно мил и се опитва да ме спечели. Говорила съм на тези теми с него, казвала съм всички тези неща, но отговорът винаги е един и същ - успокой се и остави нещата на времето, то ще покаже. Имам чувството, че вече показа. Но някак си не ми се иска и тази връзка да се провали. Усещам провала личен.
Благодаря за търпението на тези, които са стигнали до края. Желая Ви успешна седмица.
Може би малко ми олекна като споделих. Макар и с непознати.