(Не)споделеност

  • 13 335
  • 408
# 15
Позволи му и за теб да мисли, как не те е оценил.

Не се вкопчвай в идеята. Любов мобе и да има някаква, но защо са ти трохи?
Виж целия пост
# 16
Благдаря ви за всички отговори! Може би за себе си имах нужда да чуя и странично мнение, за да добия смелост. Нямате представа колко ми помогнахте да погледна отстрани нещата. Току-що му се обадих и казах всичко, което чувствам. Казах му да преосмисли и довечера да вземе категорично решение да ми каже как вижда нещата и какво точно иска. Но че повече няма да оставя нещата по този начин и или е с мен истински или си тръгвам. А за ключовете - още довечера ще си ги взема. Наистина ми дадохте кураж да преодолея това чувство за "недостатъчно добра", което ме спираше да бъда по-решителна и да действам.
Виж целия пост
# 17
Хмм... Надявам се да е вярно. Имам известни съмнения, когато нещата се развиват така срорострелно, 30-тина минути след пускане на темата.
Успех!
Виж целия пост
# 18
Направи си To do list.
1. Да му взема ключовете.
2. Да му кажа какво мисля, ако това ме кара да чувствам по-добре и освободена от емоционалния товар.
3. Да го блокирам навсякъде.
4. Да се усмихна на отражението в огледалото и да продължа напред.
Благодаря ти. Наистина в объркването си това доста ми помогна да се ориентирам като план.
Виж целия пост
# 19
Хмм... Надявам се да е вярно. Имам известни съмнения, когато нещата се развиват така срорострелно, 30-тина минути след пускане на темата.
Успех!
Конкретната случка, която описах от снощи ме афектира силно. Сутринта той ме докара до работа, защото бях в тях, но откакто съм дошла не мога да се концентрирам и дори мислех да си тръгна, за да говоря с него. Усещам нетърпение да разреша тази ситуация възможно по-бързо и дори му предложих да си взема отпуска днешния ден, за да изясним нещата. Той каза, че предпочита довечера да го обсъдим.
Виж целия пост
# 20
Може би си по-емоционална и влагаш много в една връзка-чистота, искреност, струва ми се и наивност. Може би този мъж вижда в теб тази склонност да си доста често искрена и споделящя, всеотдайна, добра и усеща, че има някакво психическо надмощие над теб, вероятно заради това ти говори по този начин за облеклото, поведението ти и т.н.
Според мен трябва да си по-премерена в емоционалността си и склонността да си искрена в началото на връзките си. Не знам доколко си си била дала време да опознаеш този мъж,май от рано си започнала да му казваш майчиното си мляко и той се е взел за много велик,може и да греша.
Виж целия пост
# 21
Добре де, а това означава ли, че ако той довечера реши да сте заедно, ти ще се навиеш за още един шанс? Защото ми звучи като да си му поставила ултиматум с възможност той да избира.
Виж целия пост
# 22
Може би единственото, което ме притеснява е да не омекна до довечера и да не се поддам отново на подобен тип манипулации като "ама ти си малко шантава, прекалено навътре вземаш нещата, остави ги на времето" и тем подобни. Дори не знам дали има какво да обсъждам с него довечера. Той ако държеше истински на мен това изобщо нямаше да се случва... Вече съм виждала феномена "да, дай ми време и ще променя нещата". Всичко продължава седмица и после пак същото. Но сега като се чухме по телефона му казах: "не ме интересува кое смяташ за приоритетно или не, но ако ме искаш в живота си, аз повече няма да позволя да бъда крита от родителите ти, да нямаме общи снимки, да изглеждаш необвързан във фб, да се чувствам необичана и да ме ползваш като хотел, в който да отсядаш веднъж-два пъти седмично".
Виж целия пост
# 23
Значи преди година и нещо си приключила сериозна връзка и годеж и от година имаш връзка с този? Ами просто не си дала време да преодолееш болката и си попаднала на емоционален манипулатор.
На него наистина му трябва време- чака да намери подходящата жена която да заведе при маминка. Ти не си тази жена! И да реши на някой етап, че няма за кога да чака и иска да те ''вземе'', нищо добро няма да излезе.
Не го оставяй да те баламосва, за да си запази редовния секс, ключовете и игнор. А след това си дай време да се опознаеш, забавлявай се и се наслаждавай на младостта. Много бързо отлита за да я губиш така.
И никога не се опитвай да се доказваш на мъж, нито да се променяш.

Виж целия пост
# 24
Може би си по-емоционална и влагаш много в една връзка-чистота, искреност, струва ми се и наивност. Може би този мъж вижда в теб тази склонност да си доста често искрена и споделящя, всеотдайна, добра и усеща, че има някакво психическо надмощие над теб, вероятно заради това ти говори по този начин за облеклото, поведението ти и т.н.
Според мен трябва да си по-премерена в емоционалността си и склонността да си искрена в началото на връзките си. Не знам доколко си си била дала време да опознаеш този мъж,май от рано си започнала да му казваш майчиното си мляко и той се е взел за много велик,може и да греша.
Да, така се получи в началото. Точно преди раздялата с дългогодишния ми приятел бях сменила града, жилището, социалната среда. След раздялата баба почина и го срещнах точно в този период, в който ми беше подкрепа и опора. Та да - още от начало си казах и "майчиното мляко".
Виж целия пост
# 25
Значи преди година и нещо си приключила сериозна връзка и годеж и от година имаш връзка с този? Ами просто не си дала време да преодолееш болката и си попаднала на емоционален манипулатор.
На него наистина му трябва време- чака да намери подходящата жена която да заведе при маминка. Ти не си тази жена! И да реши на някой етап, че няма за кога да чака и иска да те ''вземе'', нищо добро няма да излезе.
Не го оставяй да те баламосва, за да си запази редовния секс, ключовете и игнор. А след това си дай време да се опознаеш, забавлявай се и се наслаждавай на младостта. Много бързо отлита за да я губиш така.
И никога не се опитвай да се доказваш на мъж, нито да се променяш.


В началото аз исках да имаме неангажиращи отношения, а той ми казваше, че можел да бъде човека, който да ме обича, подкрепа вдъхновява, имал принципи и т.н. Да, наистина не си дадох достатъчно време.
Виж целия пост
# 26
Но сега като се чухме по телефона му казах: "не ме интересува кое смяташ за приоритетно или не, но ако ме искаш в живота си, аз повече няма да позволя да бъда крита от родителите ти, да нямаме общи снимки, да изглеждаш необвързан във фб, да се чувствам необичана и да ме ползваш като хотел, в който да отсядаш веднъж-два пъти седмично".

И той, ако отстъпи и те запознае с тях, всичко ще е наред? Не си ли даваш сметка, че дори и да направи нещо, то ще е по принуда? Ще седиш с него и вътрешно ще се ядеш, че той не прави нещата искрено и защото иска, а защото ти си го натиснала? Ега ти кефа.

Пък и къде е гаранцията, че утре няма да намери по-добра и да те отсвири, въпреки че вече е минало заветното запознаване с техните?
Виж целия пост
# 27
Бих те посъветвала да си събереш мислите в главата, да се опиташ да контролираш емоциите и чак тогава да проведеш разговора. Дори не е необходимо да е довечера, но ако смяташ, че ще омекнеш, то тагава май е.
Синтезирай си важните за теб неща, които искаш, смяташ, че заслужаваш и коите не се получават с него. Бъди съвсем ясна и не навлизай в хиляди детайли, случки и примери, за да му доказваш каквото и да било. Това само би усложнило задачата.
Виж целия пост
# 28
Но сега като се чухме по телефона му казах: "не ме интересува кое смяташ за приоритетно или не, но ако ме искаш в живота си, аз повече няма да позволя да бъда крита от родителите ти, да нямаме общи снимки, да изглеждаш необвързан във фб, да се чувствам необичана и да ме ползваш като хотел, в който да отсядаш веднъж-два пъти седмично".

И той, ако отстъпи и те запознае с тях, всичко ще е наред? Не си ли даваш сметка, че дори и да направи нещо, то ще е по принуда? Ще седиш с него и вътрешно ще се ядеш, че той не прави нещата искрено и защото иска, а защото ти си го натиснала? Ега ти кефа.

Пък и къде е гаранцията, че утре няма да намери по-добра и да те отсвири, въпреки че вече е минало заветното запознаване с техните?
Трудно ми е да си тръгна без да дам последна възможност на тази връзка, но и кристално ясно осъзнавам, че дори тези неща да се случат нищо няма да се промени в сърцевината си. Може би по-скоро разчитам, че няма да го направи и аз ще имам конкретна причина, която да изтъкна, за да си тръгна.
Виж целия пост
# 29
Бих те посъветвала да си събереш мислите в главата, да се опиташ да контролираш емоциите и чак тогава да проведеш разговора. Дори не е необходимо да е довечера, но ако смяташ, че ще омекнеш, то тагава май е.
Синтезирай си важните за теб неща, които искаш, смяташ, че заслужаваш и коите не се получават с него. Бъди съвсем ясна и не навлизай в хиляди детайли, случки и примери, за да му доказваш каквото и да било. Това само би усложнило задачата.
Именно заради това бързам с разговора, защото знам, че после омеквам. Без значение от изхода на разговора ще си взема ключовете, за да има предвид, че аз вече съм почти вън от тази връзка и че това е моя последен опит да я спася. Притеснява ме единствено това, че когато поставя тези неща под ултиматум, дори и да ги направи, ще знам, че е било насила и никога няма да бъда сигурна в чувствата му. Но и не мога да си тръгна просто така без да опитам за последно. Смятам да бъда максимално ясна и кратка. Смятам, че той много добре разбира нещата и е наясно какво се случва, но му е удобно да се прави, че не забелязва, докато аз си премълчавам и всичко си върви по удобен за него начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия