(Не)споделеност

Реших, както казах да възобновя соц. си контакти. Реших да дам възможност да опозная хора, които от доста време са проявявали внимание, жестове и старание. Иначе и той отначало ми обясняваше колко невероятна съм, как се чувства и т.н. Но наистина живеем в различни светове. Аз не мога да говоря за изкуство или наука с него, той не може да говори за футбол с мен, макар че опитах да науча любимия му отбор, да гледам мачове с него и т.н. Просто той иска дама, както се изрази, аз все още съм си момиче. Обичам да се смея, шумна съм, обичам по-диви, луди и импулсивни неща. Той търси спокойствие и улегналост. Това, че не обичам да нося костюми не значи, че ходя облечена в чували. Радвам му се, изненадвам го с по-щури идеи, което него по-скоро го натоварва. Ядосвал се е ако рязко го целуна и прегърна, докато говорим или вървим по улицата. Не било нормално. Опитвала съм се от вратата да го изненадам с еротично облекло, това нормално ли било, от вратата за краката ли съм искала и тем подобни. Просто сме кореееенно различни.. Лятото роклите ми били много разголени. Взех си от една втора употреба една бабешка рокля на майтап, той пък взе, че я хареса... На морето се скарахме, защото много се зарадвах като видях една много красива чайка и я следих с поглед, а той искаше да обядваме и каза, че съм се държала като дете. За него всяка моя радост и емоция е детинско държание... трябва винаги да съм сериозна, тиха, мълчалива. А аз съм обратното. Обичам да се смея, да пея, да танцувам. Когато ме боли или се радвам аз не мога да прикривам емоциите си, съответно той това го намира за незряло.

Явно съм пропуснала, ако обичаш ми напомни всъщност защо си с него?

Ох, то хич не ти е смешно, но както разказваш-
Извинявай, ако те обиждам, но се зачудих.
Че то едно нещо не остана да седиш при него.

А за секс поне става ли?

Може би това е единствената сфера, в която си пасваме идеално и никога с никой друг не ми е било толкова хубаво.

Ами значи агонията ще продължи дългичко.

Може би, защото беше до мен в много труден период. Помага ми винаги за всичко, което го помоля. Проявява грижа и внимание. Когато съм ходила в тях, абсолютно винаги е приготвял вечеря. Когато съм била на работа и съм казвала, че ми е свършил разтвора за лещи, да ми донесе очилата, той моментално е идвал с разтвор за лещи, очилата, цигари и обяд приготвен от него. Редовно ми подарява цветя без повод - букети и такива лично набрани от него. През нощта, докато спим се буди и завива първо мен. Когато съм се разболявала - супи, лекарства и т.н. Имало е моменти, в които се е държал наистина невероятно, особено на морето с изключение на този случай с чайката, бях невероятно щастлива, смеехме се, говорихме, изкарахме си чудесно само двамата. Сексът с него е най-най-добрия, който ми се е случвал и не защото нямам база за сравнение. Просто там си пасваме идеално. Професията му е изключително достойна и благородна. Усмивката му е прекрасна.

Викаш в секса му харесва твоята емоционалност и чувственост. Аз бих се държала като дърво, казвайки му че е непочтено да съм разкрепостена в леглото.

Всичкото много хубаво, но някак си много рязък е контрастът с описаното от теб в предишните постове. Не вярвам той толкова рязко да си мени отношението към теб, по-скоро ти си на моменти, неглижираш лошите страни на връзката си, а се фокусираш върху добрите. Няма лошо, така се живее по-лесно, но фактите, които описваш по-назад остават не променени. Дадохме ти много съвети, описахме ти какво означава поведението му, от там вече си ти.

За един и същ човек ли говорим?

Чете по-внимателно и може да не ви се стори толкоз чудно, че иде реч за едно и също лице.

Попитаха ме в какво съм се влюбила и че не съм уточнила досега. Затова уточних. Останалите неща са си същите.

Още в първия си пост уточних, че не всичко е само черно и че не липсват спонтанни жестове на внимание. Но това не омаловажава според мен останалите недостатъци на тези отношения. Които натежават над жестовете.

Ха, и на мен ми стана интересно - а защо не иска и в леглото да се държиш като дама? Да не показваш емоции, да си сдържана?
   Извинявай, но какви са отношенията с баща ти? Имам чувство, че търсиш баща в тези грижи към теб. А той се опитва да те преправя и моделира по свой калъп. И ти го слушаш, че и му вярваш.
  Не е зле да поговориш с психотерапевт. Може да откриеш някакъв недостиг на емоции, които този мъж ти дава.

Може би това го задържа към момента с мен, но самия той не вижда човек като мен до себе си. Живеем в различни светове.