В момента чета ... 67

  • 43 356
  • 733
# 630
Аз много харесах Сафон, особено "Сянката на вятъра" и "Лабиринтът на духовете". Без да се усетя се пренесох в Испания в началото на миналия век. Усещанията са ми точно, както ги е описала Sani24.
Виж целия пост
# 631
Продължавам да се мъча с "Трябва да поговорим за Кевин". Толкова ми е амбивалентна, че чак прочетох коментарите в Гудрийдс, заедно със спойлерите. Стигнах до там, че се чудя дали скоростно да не я разменя, за да я разкарам от нас /взех, че си я купих/, с идеята да спра да я мисля, но май и това няма да реши проблема. Имам чисто физически симптоми от нея.
Скрит текст:
Иначе да, чудесно, че Шрайвър се заема с тема табу, по принцип обичам такава литература, но точно от темата за майки, които не знаят защо раждат, получавам гадене. И това над 500 страници, брррр...
Да не говорим колко е едностранчива, колко много аспекти не са разгледани: свободната продажба на оръжия, ролята на бащата, на обкръжаващата среда. Всички персонажи тъмни, мрачни, незрели, егоистични. Супер натоварваща книга, а не мисля, че даже и нещо съм си взела за себе си от нея.
Виж целия пост
# 632
Косите на Вероника, мнението ми се припокрива с вашето. Не можах да я прочета, мъчех се с нея. Едва стигнах към 70стр. (Не съм сигурна дали и толкова имаше) и я продадох. Искаше ми се да вляза в ума на главната героиня,но не стана и  нямаше как да продължа,едно и също се дъвкаше .... Много дразнещо ми действаше, няколко пъти я оставях и почвах, но не. Цялата история можеше да се напише с около 100стр. А не да се разтягат локуми.
Много хвалби имаше по нейн адрес, но не беше моята.
Виж целия пост
# 633
Здравейте, ако решите да продадете или размените "Трябва да поговорим за Кевин" с удоволствие ще я взема, стига да се разберем нещо.
Виж целия пост
# 634
На мен ми хареса много "Сянката на вятъра", но мина време, докато прочета следващата книга, та бях позабравила историята. Освен това втората част ми беше по-мрачна. После третата и четвъртата ми харесаха пак. Сафон си остава един от най-добрите съвременни писатели за мен. Но ако ще четете четирилогията, препоръчвам книгите да се прочетат с малки интервали между тях, за да не забравяте какво е било, защото удоволствието от следващите книги намалява.
Виж целия пост
# 635
И аз се пробвах с нашумялата книга "Трябва да поговорим за Кевин", но не издържах и започнах да прескачам на десетата страница, а като разгърнах и видях, че продължава в същия дух - отказах се, просто този стил не е за мен, така че въобще не успях да стигна до идеите на автора. Явно и с книгите е като с хората - някои са ти непоносими от първа среща, от пръв поглед.
Виж целия пост
# 636
ММ също я заряза на 10 страница. Аз съм герой значи, до 210 съм Wink
Не ми е точно непоносима, но ми е супер странна и двусмислена.
Виж целия пост
# 637
Книгите на Сафон за "Гробището на изгубените книги" четох ударно една след друга, но аз обичам да чета по този начин поредици. За мен бяха повече от чудесни, а "Играта на Ангела" ми допадна най-много.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
Виж целия пост
# 638
"Трябва да поговорим за Кевин" е от книгите, които започват скучновато и банално и нещата ескалират в развитие. Краят за мен беше шокиращ. Много съвременни американски и общочовешки проблеми , социални и психологически, са засегнати в нея . За съвременните изисквания към жената , които затрудняват реализацията на  естествените ѝ инстинкти да бъде майка , за противоречията и вините в женската душа, за детското насилие като отражение на обърканото родителство. Като на книга изглеждат  изведени до крайност. Но и в живота ги има  , щом има деца като  Кевин.
Виж целия пост
# 639
Книгите на Сафон за "Гробището на изгубените книги" четох ударно една след друга, но аз обичам да чета по този начин поредици. За мен бяха повече от чудесни, а "Играта на Ангела" ми допадна най-много.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
И аз съм на "Ако има кръв". Прочетох първите два разказа, довечера продължавам с третия, да видим дали на мен ще ми хареса. "Телефонът на господин Хариган" мен много ме впечатли. Още мисля за него. Определено и двата разказа са много Кинг!
Виж целия пост
# 640
"Играта на ангела" Сафон ,може ли да се прочете самостоятелно като първа книга или ?
Виж целия пост
# 641
"Играта на ангела" Сафон ,може ли да се прочете самостоятелно като първа книга или ?

може, да. но ако ти хареса много, едва ли ще минеш само с първата. Purple Heart

кой говореше за Аушвиц? ще има още. Grinning https://www.facebook.com/photo/?fbid=10158962316708351&set=g … .3570315119716226
Виж целия пост
# 642
Със Сафон и Сянката и аз не се разбрах, но я изчетох до края. Мисля, че в купчината с книги за четене имам някаква негова самодтоятелна, останала от братовчедка ми, но трябва да погледна коя е.
 И аз съм на Кевин- на 120 стр някъде. И на мен не ми е много по вкус стила, но ми е интересна за сега и мисля да си я дочета. 😃
Виж целия пост
# 643
Мен не успя да ме грабне изобщо "Сянката на вятъра".
Започнах да чета "Медея и нейните деца" - прекрасно изградени образи. Хубаво пише тази Улицка.
Виж целия пост
# 644
До Кевин не съм стигнала още, но си спомням, че само едно мнение от тук ме отказа от "Перфектната майка". Сега като чета май и това ще е нещо подобно. Не обичам да ми се вкарват в главата чужди идеалистични модели, а пък неща които не разбирам, често си остават такива. Малко наизуст, но за пръв път не прочетох спойлера.
Както и да е, чета "Между лъжите" на Мишел Адамс. Хвърлих поглед на коментарите в ГР на български, които не са особено ласкави, но от дълго време книга ми върви толкова бързо и искам да чета още и още. За едно мигане минах 30%, но хич не се старая да разбера кой лъже, как и защо, а просто искам да стигна до същността и да се разплете интригата. Малко дежавю имах в началото с "Натюрморт" на Джой Филдинг, после се разми. Сравняват авторката с Алисън Бренан, това пък защо така и не разбирам дотук. По-скоро бие на Рут Уеър.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия